сля - и смятам, всички ще се съгласите с мен, - че кръвните връз­

Ви беше вече в коридора, когато чу странен звук. Начаса се

ки са неотменими. Както и правата на първородството. - При

обърна и се втурна обратно в банята.

тези думи по устните й пробяга хладна усмивка. - А по стечение

-Какво? Какво...

на обстоятелствата аз съм родена единадесет години преди Ха­

-Оплешивявам!

върс. Което означава, че съм по-голямата от двама ни. Което пък

Ви дръпна завесата на душа и се намръщи.

на свой ред означава, че той може да си седне на мястото. Като

- Какви ги дрънкаш? Косата ти си е на мястото...

най-възрастния представител на нашето семейство, само аз имам

- Не по главата! По тялото, идиот такъв!

право да дам гласа си в подкрепа на искането. Или да не го сторя.

Вишъс погледна надолу. Космите по краката и тялото на Бъч

А в този случай определено възнамерявам да не го дам.

бяха започнали да падат и около канала на пода вече се бе на­

Думите й бяха последвани от невиждана суматоха. Истински

трупала купчинка тъмнокафяв мъх.

хаос.

Ви избухна в смях.

Насред настъпилата неразбория Ривендж се разсмя и изръ­

- Погледни го от хубавата му страна - сега поне няма да ти

копляска.

се налага да си бръснеш гърба, когато започнеш да остаряваш.

Край на обезкосмяването за теб.

- По дяволите, момиче. Бива си те!

(стр. 414-415)

Вишъс изобщо не се учуди, когато Бъч го замери с един са­

пун.

(стр. 370)

Лумна бяла светлина и Омега изчезна. Също както и Скрайб

Върджин.

След тях остана само бръснещ вятър, който разпръсна обла­

ците по небето така, както яростна ръка дърпа завеса.

346

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

347

Рейдж се прокашля.

- Жаден съм.

- Хмм... бас държа, че поне седмица няма да мога да мигна.

- Очевидно. - Бъч се протегна в сепарето. - Колко още смя­

Ами вие?

таш да седиш тук и да се наливаш, Лорънс Арабски?

(стр. 420)

(стр. 56)

- Да, това е твоето име - каза Рот. - От днес ти си воинът от

В следващия момент се появи огромен мъж с бръсната от­

Братството на черния кинжал Дистройър, потомък на Рот, син

страни глава и перчем като на мохикан на темето. Ривендж

на Рот.

беше облечен в идеално скроен черен костюм и държеше черен

- Но за нас винаги ще си останеш Бъч - обади се Рейдж. -

бастун в дясната си ръка. Докато вървеше бавно към масата

Коравото копеле. Разтропаното копеле. Нахалното копеле.

на Братството, клиентите на заведението се отдръпваха и му

Според случая.

правеха път отчасти от респект към едрия му ръст, отчасти от

(стр. 435)

страх заради репутацията му. Всички знаеха кой е и на какво

е способен: Рив беше от тези наркобарони, които проявяваха

личен интерес към средството си за прехрана. Изпречиш ли му

„ОСВОБОДЕНА ЛЮБОВ"

се на пътя, можеше да свършиш накълцан като от мелачка за

боклук.

- Изобщо не се чувствам добре в това.

(стр. 57)

Вишъс вдигна поглед от отрупаното си с компютри бюро.

Бъч 0'Нийл стоеше изправен насред дневната, облечен в при­

лепнали кожени панталони и с изражение „Това шега ли е" на

- Хайде, издай тайната - подкани Блей. - Как беше преобра­

лицето.

зяването?

- Не са ти по мярка ли?

- Зарежи го преобразяването, правих секс. - Блей и Джон се

- Не в това е въпросът. Никого не искам да обидя, но прили­

ококориха и Куин се засмя. - Да, вярно. Направих дебюта, така

чам на някой от „Вилидж пийпъл" - Бъч разпери мускулестите

да се каже.

си ръце. Светлината се отразяваше в голите му гърди. - Хайде,

- Не се занасяй - задъхано промълви Блей.

моля ти се!

(стр. 59)

- Предвидени са за бой, не за модно ревю.

- Също и шотландските поли, но да си ме виждал да развя­

вам карета?

- Крайно време е да спреш да се цупиш заради онова пнев­

- Слава богу, не. Твърде кривокрак си за тях.

матично оръдие за изстрелване на картофи - заяви Бъч.

Бъч придоби отегчено изражение.

Фюри направи гримаса и се облегна назад.

- Що не ме целунеш отзад?

- Счупихте ми стъклото.

(стр. 21)

- Естествено. С Ви се целехме в него.

- Два пъти.

- Доказателство, че и двамата сме отлични стрелци.

Когато следващото мартини дойде, Фюри опита да си спом­

(стр. 85-86)

ни дали беше петото. Или шестото? Не беше сигурен.

- Човече, добре, че няма да се бием тази вечер - подхвърли

Бъч. - Пиеш тази гадост като вода.

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

349

348

ЛЖ. P. У О Р Д

- Как изглеждаше мъжът?

- Н е .

- Жер ли? - Хлапакът се наклони към него. - „Жер" значи

- Искам да я махнеш.

жертва, така му викат ченгетата. Чух ги.

- Тогава ти предлагам да затаиш дъх. За мен е без значение,

- Благодаря, че ме осветли - измърмори Фюри. - Е, как из­

но поне липсата на кислород ще накара времето да тече по-бър­

глеждаше той?

зо за теб.

(стр. 153)

(стр. 97)

- Тази сценка не я ли разиграхме съвсем наскоро? - промър­

- Каква точно е крайната ти задача? - Дано не е да купи чу­

мори Ред Сокс на пациента. - Само дето аз бях в леглото. Да

вали, в които да сложи частите от тялото й.

приемем, че сме квит, и да сложим край на тези глупости.

- Не те ли интересува какво съм аз?

Ледените, ясни очи се отместиха от нея и се насочиха към

- Знаеш ли, освободи ме и ще ти задам цял куп въпроси за

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги