което бе открай време - необуздан и див, способен на всичко.
балкона и погледна надолу.
Макар че като се имаше предвид онова, което неговата ше
Във фоайето под него Вишъс, Рейдж и Фюри се готвеха да
лан бе трябвало да понесе, Рот не можеше да го вини за убийст
излизат, разговаряйки, докато за последен път проверяваха
вената ярост, бушуваща в гърдите му. Ни най-малко.
оръжията си. Встрани от тях Зейдист се бе подпрял на една ма-
Зи отиде до вратата и спря.
лахитова колона, кръстосал крака, обути в тежки ботуши. В ръ
- Тази вечер изглеждаш особено напрегнат.
ката си държеше черен кинжал и го подхвърляше във въздуха,
- Ще ми мине.
440
Д Ж . р . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
441
Усмивката, пробягала по лицето му, бе пропита с агресия, в
А интелигентността, която грееше в тях, не отстъпваше по
нея нямаше и помен от веселие.
острота на камата.
- Е, аз не мога да броя до десет много дълго. Ами ти?
- Рот, кажи ми какво има.
Рот се намръщи, ала братът вече бе излязъл в нощта.
Останал сам, Рот се върна в кабинета си. Настани се зад
В центъра на Колдуел, на Десета улица, Зейдист тичаше по
изящното писалище и ръката му отново намери ножа за отва
тротоара, бърз като вятъра, тих като привидение - облечен в
ряне на писма. Прокара пръст по тъпото острие и си каза, че
кожа призрак, преследващ своята плячка. Беше открил първите
би могъл да убие някого с него. Просто нямаше да е красива
си жертви за тази нощ, ала за момента беше в режим на незабеля
гледка.
зано изчакване, докато не стигнеха до някое по-усамотено място.
Рот хвана дръжката така, сякаш стискаше истинско оръжие,
Никакви битки на обществено място за Братството. Освен
и го насочи напред, право към планината от хартия. Докато се
ако не беше абсолютно наложително.
движеше, татуировките по ръката му се опънаха, кристално
А предстоящата схватка определено щеше да вдигне шум.
ясно описание на кралското му потекло, написано с черно мас
Тримата лесъри пред него бяха в разцвета на силите си - вече
тило. Не че той можеше да прочете този печат, потвърждаващ
загубили всякаква пигментация, готови за бой, те се движеха
чистокръвието му.
със смъртоносния ритъм на тежки тела по твърдата земя.
Исусе, какво, по дяволите, правеше тук, докато задникът му
Мамка му, трябваше да ги вкара в някоя затънтена глуха
изгниваше върху трона?
уличка.
Как се бе стигнало до това братята му да воюват навън, дока
Докато четиримата крачеха напред, бурята над главите им
то той си седи тук с някакъв проклет нож за отваряне на писма.
протегна ръце и връхлетя върху нощта - светкавиците й разди
-Рот?
раха небето, гръмотевиците й отекваха като яростни ругатни.
Рот вдигна очи. Бет стоеше на прага, облечена в панталонки
Вятърът се втурна по улиците, а после се препъна и отмаля,
и впита тениска. Дългата й черна коса се бе разпиляла по гърба
и тя ухаеше на нощни рози... нощни рози и мириса на обвърз
отстъпвайки място на пориви, които ту се блъскаха в гърба на
ването му.
Зи, ту се отдръпваха.
Докато се взираше в нея, по някаква причина си спомни
И тъкмо в този момент, досущ като дар от Скрайб Върджин,
всички интензивни тренировки, на които се подлагаше в трени
ровъчната зала... всички онези безмилостни упражнения, отно
тримата свърнаха в една задна уличка. И се обърнаха, за да го
во и отново, като хамстер в малката си въртележка.
посрещнат.
Господи... чувстваше напрежение, което никоя бягаща пъте
А, значи не било дар свише или пък късмет. През цялото вре
ка не можеше да прогони. Съществуват неща, които ти липсват
ме бяха знаели, че той ги следва и се бяха оглеждали за някой
дори да тренираш, докато потта започне да шурти като кръвта
тъмен ъгъл, където да си свършат работата.
във вените ти.
Да... размекваш се, без да се усетиш, от смъртоносна кама се
Зи извади кинжала си и се втурна напред - стартовият писто
превръщаш в украшение за бюро. Кастриран.
лет, даващ началото на битката, току-що бе гръмнал. Когато се
- Рот? Добре ли си?
приближи, лесърите отстъпиха назад, потъвайки още по-навът-
Той кимна.
ре в дългата улица, откривайки сенките, които им трябваха, за
- Да, добре съм.
да скрият от хорските очи онова, което щеше да се случи.
Зейдист си набеляза лесъра вдясно, защото беше най-едрият
Тъмносините й очи се присвиха и Рот си помисли, че цветът
от тримата и защото имаше най-острия нож, така че неговото
им е същият като отблясъците, хвърляни от камата на Зи - съ
обезоръжаване представляваше тактическо предимство. И ос
щото наситеносиньо на среднощно небе. Толкова красиви.
вен това бе нещо, което Зи просто нямаше търпение да направи.
442
Д Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
443
Устремът го понесе напред все по-бързо и по-бързо, докато
Сега вече Зи наистина я загази.
тежките му ботуши вече едвам докосваха земята. Той се приб
Той замени една от камите със зигзауера, въпреки че писто
лижаваше като вятъра, помитащ неумолимо всичко по пътя си.
