летът щеше да вдигне шум. Освен това използването му щеше
Лесърите се приготвиха да го посрещнат, като размениха
да накърни воинската му гордост. Тъкмо сваляше предпазителя,
позициите си и приклекнаха за битка. Сега едрият тип беше в
когато в дъното на улицата забеляза две бледозелени светлинки.
средата и малко по-напред от другарите си, застанали от двете
Лесърите замръзнаха по местата - очевидно те също ги бяха
му страни.
забелязали.
В последния момент Зи се сви на кълбо и се преметна вър
Зи изруга. Главата си залагаше, че това беше някакъв нов
ху асфалта. След това скочи и замахна. Кинжалът му потъна в
вид ксенонови фарове и че бяха на път да се сдобият с публика.
стомаха на едрия лесър и го разпори като възглавница. Човече,
Само дето температурата на въздуха изведнъж спадна с ня
коремните кухини бяха мръсна работа, дори когато не се хра
колко градуса. Просто ей така. Сякаш някой бе стоварил два
ниш, и убиецът рухна във водопад от черна кръв.
тона сух лед и бе включил огромен вентилатор.
За съжаление, докато се свличаше на земята, ножът му уцели
Зейдист отметна глава назад и се разсмя, гръмко и продъл
Зи във врата.
жително. Силата му се завърна, въпреки порязаното гърло и
Зи усети как от порязаната вена потече кръв, ала нямаше
кървящото рамо. Заваля, ала това изобщо не охлади агресията,
време да мисли за раната си. Съсредоточи се върху другите два
бушуваща в тялото му.
ма убийци - извади и втория си кинжал и се превърна в двуръ-
Лесърите очевидно решиха, че е луд, но в този миг ярка свет
ка резачка. Схватката бързо загрубя и когато върху рамото му
кавица превърна нощта в ден...
зейна втора рана, Зи си помисли, че в края може йори да се
...и разкри Рот, застанал в другия край на улицата. Яките му
наложи някой от братята да го прибере.
като дъбови стволове крака бяха разкрачени, протегнатите му
Особено когато около гърлото му се уви краят на стоманена
ръце бяха дебели като греди, а вятърът развяваше дългата му
верига и се затегна като автомобилен крик. Силно подръпване и
до кръста коса. Искрящите му очи бяха същински смъртоносен
Зи се стовари върху тротоара толкова тежко, сякаш някой се бе
рев в нощта, острите му кучешки зъби се белееха отдалеч. В
блъснал в него с цялата си сила - въздухът излезе от дробовете
ръцете си държеше метателни звезди - неговата запазена мар
му и си остана отвън, гръдният му кош отказваше да се отвори,
ка, на хълбоците му почиваха две берети... а върху гърдите му,
въпреки всичките му усилия.
кръстосани с дръжките надолу, бяха ножовете, черните кинжа
Миг преди да изгуби съзнание, Зи си помисли за Бела и ужа
ли на Братството, оръжията, които не бе използвал от възкач
сът да я остави сама му подейства като електрически шок, точ
ването си на трона.
но това, от което се нуждаеше. Гърдите му рязко се повдигнаха
Кралят бе дошъл, за да посее смърт.
и въздух изпълни дробовете му така устремно, че стигна чак до
Зейдист погледна към лесърите, един от които се обаждаше,
топките му. И тъкмо навреме.
за да повика още подкрепление.
Когато двамата лесъри се нахвърлиха отгоре му, той се за
Човече, помисли си Зи, наистина бе готов да се завърне в
въртя и някак си успя да скочи и да си възвърне равновесието.
играта.
Доверявайки се на инстинкта и опита си, той кръстоса кинжали,
Двамата с Рот никога досега не се бяха били заедно, ала тази
а после ги разтвори нанасяйки удар на първия лесър и едва не
нощ щяха да го сторят. И щяха да победят.
го обезглави, а след това прониза другия в ухото, поваляйки го
Много по-късно, в имението, Бет кръстосваше билярдната
безчувствен на земята.
стая. Тази нощ тя бе превърнала това място в център на своя
Само дето в този миг изникнаха още четирима убийци - под
та вселена - зеленият филц със своите дупки и пъстроцветни
крепленията пристигнаха, свежи и готови да се заловят за ра
топки бе слънцето в нейната слънчева система и тя се въртеше
бота.
около него, отново и отново...
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
445
444
Д Ж . P. УОРД
Бет отиде до вратата... и трябваше да се подпре на касата, за
да не падне. Зи беше ранен - впитото му поло беше подгизнало
жаха, знаейки, че хелрените им са навън в злата нощ и се бият
от кръв, а камите му бяха лъскави и мокри. Само че той сякаш
с нескончаем поток от врагове... врагове, чиито оръжия не само
не забелязваше. Лицето му грееше, а очите му горяха. Къде ти,
осакатяваха, но и убиваха.
той се държеше все едно го бе ухапало насекомо, а не сякаш
Когато Рот й каза какво иска да направи... не, какво се нуж
имаше две грозни рани.
дае да направи, тя си бе наложила да не се разкрещи. Ала, гос
Позамаяна, защото смяташе, че все на някого трябва да му
поди, нали веднъж вече го бе видяла да лежи в болницата, а
прилошее вместо него, Бет проследи с поглед как четиримата
от него да излизат безброй тръбички и жици, ранен, умиращ,
се отправят към тайната врата под стълбището. Знаеше, че са
лутащ се между живота и нищото.
се запътили право към стаята за първа помощ в тренировъчния
Последното, което искаше, бе отново да преживее този
