Пътеводител за посветени полностью

център и се запита как ли би се почувствала Бела, ако види Зи

кошмар.

в това състояние. Ала доколкото познаваше братята, това ня­

Вярно, Рот бе направил всичко по силите си, за да я успокои.

маше да се случи - обвързаните мъже винаги много внимаваха

Обеща и, че ще внимава. Напомни й, че е роден и обучен имен­

да превържат раните си и да се пооправят, преди да отидат при

но за това, и че преди да я срещне е воювал в продължение на

своите шелани.

триста години. И освен това я увери, че ще е само тази вечер.

Преди братята да изчезнат в тунела, Бет пристъпи във фоа­

Само дето какво значение имаше всичко това? Тя не мисле­

йето, неспособна да издържа повече.

ше за трите века, през които се бе прибирал невредим по изгрев

- Къде е той? - попита тя на висок глас.

слънце. Тревожеше се единствено за тази нощ, когато можеше

Четиримата спряха и надянаха безизразни маски, сякаш не

и да не си дойде. В крайна сметка той беше от плът и кръв и

искаха да я обидят с въодушевлението си.

животът му имаше таймер, който можеше да стигне до нулата

- Всеки момент ще се прибере - отвърна Фюри; жълтите му

само за миг. Нужен бе просто един куршум в гърдите или в

очи и усмивката му излъчваха доброта. - Всичко е наред.

главата, или...

Вишъс се усмихна мрачно.

Бет се огледа и си даде сметка, че е спряла. В което нямаше

- Повече от наред. Днес той отново е жив.

нищо странно. Очевидно краката й чисто и просто бяха залеп­

А после я оставиха сама.

нали за пода.

Тъкмо когато Бет бе на крачка от това да се вбеси, вратата

Насилвайки се да продължи да обикаля, тя си напомни, че

на вестибюла се отвори и студеният вятър нахлу във фоайето

това бе истинската му същност. Рот беше воин. Тя не се бе

сякаш някой разстилаше килим.

омъжила за някакъв си женчо. Във вените му течеше кръвта на

Рот пристъпи в къщата и Бет го зяпна с широко отворени

боец, а през последната година той бе станал едва ли не затвор­

очи. Не го беше видяла преди да излезе, защото просто не бе в

ник в собствената си къща. Неизбежно бе един ден нещо да се

състояние да гледа, ала сега го виждаше.

пропука.

Исусе Христе, виждаше го и още как!

Но, господи, трябваше ли да излезе в нощта и да...

Нейният хелрен изглеждаше точно както през онази нощ,

Големият часовник започна да бие. Пет удара.

когато се появи в стария й апартамент - смъртоносна заплаха,

Защо ги нямаше още...

облечена в черни кожени дрехи. Препасаните оръжия бяха тол­

Вратата на вестибюла се отвори и Бет чу как Зейдист, Фюри,

кова неделима част от тялото му, колкото мускулите под кожата

Вишъс и Рейдж влязоха. Плътните им гласове се гонеха във

му. В бойното си облекло той излъчваше неимоверна мощ, она­

фоайето, думите им - забързани от енергията и силата им. Бяха

зи мощ, която трошеше кости, прерязваше гърла и окървавява-

възбудени от нещо, преливащи от въодушевление.

ше лица. В дрехите си на воин той бе истински ужас, кошмар...

Несъмнено, ако Рот бе ранен, те нямаше да се държат така.

ала въпреки това си оставаше мъжът, когото тя обичаше, и с

Нали? Нали?

446

ДЖ . P. УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

447

когото се бе обвързала, до когото спеше, който я хранеше, кой­

задържайки я на място с начина, по който бе обкрачил бедрата

то я държеше в прегръдките си през деня, който й се бе отдал

й. Така отблизо, от него се излъчваше мирис на чиста пот, на

телом и духом.

обвързване, на кожени дрехи и на смъртта на техните врагове.

Рот завъртя глава, докато очите му я откриха, и заговори с

Бет едва не свърши.

някак променен глас, толкова гърлен, че тя едва успя да го по­

Дишайки тежко, също като нея, Рот се надигна и разкъса

знае.

панталонките й, старият плат поддаде толкова лесно, сякаш го

- Трябва да те чукам. Обичам те, но тази нощ трябва да те

беше страх да не се подчини.

чукам.

Исусе, Бет прекрасно го разбираше.

В главата на Бет имаше само една мисъл: Бягай. Бягай, за­

Хладен въздух погали ханша й, когато Рот разкъса бикините

щото той иска да го направиш. Бягай, защото той иска да

й със зъби. Последва звук от сваляне на цип, а след това ръцете

те преследва. Бягай, защото мъничко се боиш от него и това

му наместиха хълбоците й и той потърси онова, което го очак­

адски те възбужда.

ваше, онова, което му принадлежеше.

Знаейки, че мирисът на възбудата й се излъчва от нея, Бет

Потъна в нея с неудържима мощ.

се втурна към стълбите с босите си крака, вземайки стъпалата с

Бет разпери ръце върху мраморния под, когато той нахлу в

цялата бързина, на която бе способна. След броени секунди го

тялото й и тласъците му подхванаха бесен ритъм, сто и трийсет

чу зад себе си, тежките му ботуши думкаха като гръмотевици.

килограма секс, които я затискаха и разпъваха. Дланите й из-

Еротичната заплаха, която се излъчваше от него, я връхлетя и

скърцаха върху мрамора, когато я връхлетя първият от оргаз­

я остави без дъх - не защото бе уморена от усилието, а защото

мите.

знаеше какво ще последва в мига, в който той я залови.

Той още не бе отминал, когато Рот сложи ръка под брадичка­