се настани до Фюри и Бъч. Ергените, както ги наричат другите.
ужасно мълчалив. Тъжно мълчалив. Все гледа да е сам и този
Е, това беше тяхната киновечер (ден). На ред е маратон с
ден бе отишъл в Дупката не защото искаше, а защото чувства
„Пришълеца". И да, Рейдж ще настоява да изиграе на пода пред
ше, че трябва да е там.
телевизора цялата сцена с излизането на пришълеца от стомаха,
Зи гледаше и двата филма за първи път. Беше напълно ПО
(въздъхва) Такъв е Холивуд, нали си го знаете?
ГЪЛНАТ от тях. Представете си всички изненади, които го
очакваха: когато господин Такаги е застрелян от Алан Рикман,
когато тялото се появи в асансьора с онзи надпис върху ризата.
Ами когато Маклейн е във вентилационната шахта? Или пък
(публикувано на 23 юли 2006 г.)
как жената на Маклейн използва тейзъра* си върху онзи тъп ре
портер? На Зи филмите СТРАШНО му харесаха... подскачаше
точно където трябва, ругаеше срещу екрана, ръмжеше и вика
ше. Беше адски погълнат и през цялото време здраво стискаше
Бела. Отместваше очи от екрана само за да се увери, че тя има
Който е казал, че през юли не може да те затрупат преспи, не
е наред с главата.
* Тейзър - електрошоково оръжие. - Бел. прев.
* „Сам Адамс" - американска марка бира. - Бел. прев.
438
Д Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
439
Рот се облегна назад в трона си и се загледа в белите купчи
улавяйки го отново и отново. Всеки път, когато политнеше във
ни пред себе си - молби, отправени към краля за намеса по най-
въздуха, острието хвърляше тъмносини отблясъци.
различни граждански въпроси. Пълномощни на името на Фриц
По дяволите, кинжалите, които Ви изработваше, бяха фан
за банкови трансакции. Безкрайният поток от „полезни предло
тастични. Остър като бръснач, прекрасно балансиран и с дръж
жения" на глимерата... полезни единствено за самата глимера.
ка, направена така, че да пасне перфектно в ръката на Зи, кин
Същинско чудо бе, че префърцуненото писалище не се бе
жалът не бе просто технически съвършен, но и истинско про
строшило под тежестта им.
изведение на изкуството - стоманена гаранция за оцеляването
Иззад гърба му се разнесе поредица от металически из-
на расата.
щраквания и щорите се вдигнаха за през нощта с бръмчене.
Както и едно прощално „майната ти" и „приятно завръщане
Заедно с вдигането на стоманата долетя и нисък тътен - пре
при Омега" за лесърите.
дупреждение, че е на път да се развихри поредната лятна кол-
- Само така - каза Рейдж и се отправи към вратата. Движеше
дуелска буря.
се по мозаечния под на фоайето с типичната си самоувереност и
Рот се изправи в стола и взе лупата си. Проклетото нещо бе
нетърпение. Очевидно изгаряше от желание за битка - желание,
на път да се превърне в част от ръката му, а той го ненавижда
което много скоро щеше да се сбъдне и което без съмнение бе
ше. Първо, скапаният боклук не действаше особено - и с негова
споделяно и от звяра в него.
помощ не виждаше много по-добре. И освен това непрекъснато
Вишъс го последва с хладнокръвна стъпка, излъчващ смър
му напомняше, че целият му живот се бе превърнал в безкрайна
тоносно спокойствие. Фюри бе също толкова овладян, а накуц
чиновническа работа.
ването му изобщо не се забелязваше, благодарение на новата
Вярно, чиновническа работа с достойна цел,'значима и бла
протеза, която използваше.
городна, ала все пак...
Зад тях Зейдист се отдръпна от колоната и прибра кинжала
Рот разсеяно взе един нож за писма, украсен с кралския му
в ножницата си. Звукът от метал, плъзнал се по метал, отекна у
печат, и закрепи връхчето му върху показалеца си, така че сре
Рот като доволна въздишка.
бърното острие остана да стърчи във въздуха. За да направи
играта още по-трудна, затвори очи и започна да движи ръката
Свирепите черни очи на Зи проследиха издигналия се във
си напред-назад - така създаваше нестабилност, подлагаше се
въздуха звук. В светлината, разливаща се над главата му, беле
на изпитание и използваше останалите си сетива, а не слабото
гът се виждаше особено ясно, разкривената му горна устна като
си зрение.
че се открояваше повече от обикновено.
- Добър вечер, господарю.
Изведнъж изруга и отвори очи. Исусе, защо си губеше вре
Рот кимна на своя брат и си каза, че в лицето на воина, който
мето по този начин? Имаше да свърши цял куп неща, които не
стоеше там долу, Обществото на лесърите се изправяше срещу
търпяха отлагане...
истински демон. Въпреки че Бела присъстваше в живота му,
През отворената двукрила врата на кабинета долетяха гла
когато Зи се хвърлеше в битка, някогашната омраза се завръ
сове и, удължавайки нетипичното за него размотаване, той мет
щаше. Обгърнат от гадна аура, която се просмукваше в плътта
на ножа за писма върху хартиената преспа, която го чакаше, и
и костите му, неотделима от тялото му, го превръщаше в онова,
излезе от кабинета. Подпря ръце върху позлатените перила на