назад. Носех се по повърхността на всичко, което ме заоби
Когато тъмносините й очи се вдигнаха и срещнаха неговите,
каляше... без цел, блуждаеща. Не ме свърташе на едно място.
всичко изчезна. Телата им се дематериализираха. Стаята, в коя
Често ми се случва, защото съм вечно напрегната невротичка и
то бяха, престана да съществува. Времето спря.
непрекъснато прехвърлям безброй неща в главата си, докато не
И в тази празнота, в тази черна дупка, гърдите на Рот се от
започне да ми се струва, че ще полудея.
вориха, сякаш го бяха простреляли, жегна го пронизваща божа.
Изведнъж, сякаш осенена от вдъхновение свише, се качих в
И тогава той разбра, че едно сърце може да бъде разбито
колата, отворих прозорците и надух музиката - понякога спа
по много начини. Понякога е заради напрежението в живота,
сението има четири колела и мощен бас. Благословени да бъдат
товара на отговорностите и рожденото право, които те стискат
тези колесници на облекчението.
така, че не можеш да дишаш. Въпреки че с дробовете ти всичко
Потеглих тъкмо когато слънцето залязваше и отидох далеч,
си е наред.
далеч от дома... отидох чак до река Охайо и подкарах по пътя,
450
ДЖ . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
451
който лъкатуши покрай брега й. Напоследък често го правя...
Да жадуваш онова, което не можеш да притежаваш, е особен
просто за да се махна и да остана сама, единствено аз, колата,
вид ад. Защото мозъкът започва да- се скита. Отвежда те там,
летният въздух и музиката. Клоните на дърветата бяха надвис
където не искаш да бъдеш. Дразни те с вкусове, които езикът ти
нали над главата ми като покривало от зеленина, черна в спус
никога няма да почувства, извивки, които никога няма да позна
кащата се нощ, тунел, който следвах с отчаяната надежда, че ще
еш, чувства, които никога няма да изразиш.
ме отведе някъде другаде.
Фюри е пленник на своята чест и на обичта към близнака
И ето, че се получи.
си, пленник е на уважението си към Бела... роб на етичната си
Докато карах напред, слънцето - голям диск от лявата ми
природа.
страна - се спускаше към хоризонта, сякаш придърпвано про
Мисля, че му е още по-трудно, защото тя винаги е близо до
тив волята си от невидима сила, на чието притегляне се съпро
него. Вижда я всеки ден. Знае, че всеки път, когато се прибере
тивляваше. Въздухът около мен бе адски влажен, гъст като об
у дома по изгрев слънце, тя ще е там.
лак и с мирис на... ами на лято. Сладката влажност полепваше
И какво прави той? Лежи в голямото си легло, пуши цигари
по кожата ми и това ми харесваше.
те, които го успокояват, и се моли това най-сетне да отмине. И
Докато бях на път, животът бе хубав. Безценен дар, а не то
като капак на всичко, за да влоши съвсем положението, той на
варът, в който се превръща понякога. Тук животът бе ярък и
истина се радва за Зи - в своя личен ад Фюри изпитва огромно
загадъчен, какъвто трябва да бъде.
облекчение от увереността, че Зи има бъдеще.
Изведнъж усетих, че мисля за Фюри.
Облекчение... да, облекчение. Ала понякога това избледнява.
Карах напред, сама, все по-надалеч от дома... а той ме след
Фюри поглежда надолу към липсващия си крак и го обзема усе
ваше. Сякаш бе в колата до мен, подпрял лакът на отворения
щането, че е непълен и слаб, сакат и несъвършен. И причината
прозорец, с развявана от вятъра коса. Представих си жълтите
не е само ампутацията, защото за нея той изобщо не съжалява.
му очи с цвета на залязващото слънце, греещи като него, топли
Онова, което го жегва болезнено в дните, когато къщата е при
като него, красиви като него.
тихнала, а Бела и Зи спят, прегърнати в брачното си легло...
Разбира се, той не беше до мен - ако беше, отдавна да е лум
онова, което го жегва болезнено, е сексуалната му неопитност
нал в пламъци. Ала беше в главата ми, гледаше през моите очи
и непохватност и това, че от тази пустиня няма изход. Дори и
и чуваше онова, което ме заобикаляше. Плъзна се в гърдите ми
да се откаже от обета си за въздържание, дори и да си намери
като призрак, прокрадна се в костите ми и завзе и волана, и ско
някоя жена, да я метне по гръб и да я чука, докато се изтощи,
ростния лост, и педала за газта.
какво точно ще излекува това? Един сексуален акт, лишен от
И докато беше с мен, той ми разказа за онези, които нямат
нежност и истинска обич, няма да му помогне да се почувства
нищо. Онези, които не могат да имат нищо. Обречените на веч
по-добре. Тъкмо обратното, той само би увеличил страданието
на невъзможност.
му, напомняйки му, че не това се случва между Зи и Бела.
Неосъществените.
Не... Фюри е от другата страна на реката и гледа залеза. Не
Видях го да седи на масата в трапезарията. Насреща му беше
способен да го докосне. Може единствено да гледа, но никога -
Бела, от другата страна на порцелана, среброто и кристала, от
да има.
другата страна на махагоновия вододел... от другата страна на
Затова, в своето неумение и жалкия си копнеж, в презряната
милион километри, които никога нямаше да бъдат извървени.
си слабост, в окаяната нечистота на чувствата си... той съзерца
Той гледаше ръцете й. Гледаше как си нарязва месото, а след
