ва ръцете на Бела, докато тя се храни. Защото това е единстве
това взема вилицата в дясната си ръка, набожда парченце аг
ното, което може да стори.
нешко и го поднася към устата си. Гледаше ръцете й, защото
И така той продължава да очаква облекчение. Знаейки, че то
това бе единствената поне донякъде приемлива възможност,
няма да дойде скоро.
която имаше.
И се ненавижда.
452
д ж . р . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
453
Струва му се, че пропада все по-надолу и по-надолу, в яма,
която сякаш няма дъно. Над главата му няма въже, под краката
нужда да угаждат. Работата е там, че чантата ми е изработена
му няма спасителна мрежа, нищо, което да спре падането му.
от бледа кожа и върху каишката, която минава през лицевата й
Единственото, което може да очаква, е силен сблъсък, разтърс
част, има мастилено петънце. Никой друг освен мен не забеляз
ващ удар, когато дъното най-сетне го посрещне.
ва този относително малък недостатък, но той ме дразни, откак
За Фюри природата на това да нямаш нищо, на това да не мо
то го направих, и ужасно ми се иска да го махна. (По дяволите,
жеш да имаш нещо, на невъзможността и неосъществеността,
дори отидох в магазина на „Луи Вютон" и ги попитах могат ли
го отвежда в места, по-мрачни от всичко, което той би могъл да
да го изчистят, но те казаха, че не могат, понеже кожата била
предвиди. Навярно е вярвал, че ако някога Зи се излекува поне
пореста и мастилото вече било попило в нея. Излишно е да ви
малко, неговото собствено страдание ще свърши.
казвам, че се утеших, като си напазарувах цял куп неща.)
Ала е грешал. Защото усещането от изцелението на Зи е
Когато подавам чантата на Фриц и го питам дали има няка
нещо, което Фюри би убил, за да притежава.
къв начин петното да се изчисти, той грейва, сякаш е получил
Както и да е... ето какво открих преди няколко вечери в лет
коледен подарък и енергично си тръгва. В мига, в който тежката
ния въздух край река Охайо... в раздираната от баса самота...
врата, достойна за крепост и извадена сякаш от някой подземен
където бяхме само аз, фаровете на колите, идващи насреща ми,
зандан, се захлопва, си давам сметка, че единствената ми хими
и влажният повей на вятъра.
калка (същата, от която е петното) е останала в проклетата чанта.
Някои разстояния никога не могат да бъдат преодолени.
За щастие, Бъч и Ви не са от онези, които лесно можеш да
забравиш, така че сигурно ще мога да си водя записки наум.
Освен мен в Дупката няма никой друг. Джейн е в „Убежи
щето" и прави прегледи, Мариса също е там и се занимава с
административните си задачи. Три часът през нощта е - Бъч и
(публикувано на 6 октомври 2007 г.)
Ви скоро трябва да се приберат от дежурство. Планът е двамата
да си поговорят с мен и да си тръгна веднага щом приключа.
Даването на интервюта не е сред приоритетите на Братството и
аз ги разбирам. Имат твърде малко свободно време и освен това
Миналата нощ се появих в имението на Братството, за да
са под постоянен стрес.
интервюирам Бъч и Вишъс, както се бяхме уговорили. Те ме
Поглеждам си часовника и усещам, че ми е трудно да не се
накараха да ги чакам... което не би трябвало да ме изненада и не
безпокоя. Човече, не знам как техните шелани издържат да ги
го стори. В крайна сметка интервюто не се състоя. Което също
чакат да се приберат у дома. Безкрайните въпроси, започващи с
не бе никаква изненада...
„ами ако" сигурно са убийствени.
Оглеждам се наоколо. Джагата е солидна и приветлива и
Фриц е този, който ме посреща на вратата на Дупката и както
изглежда свежа като маргаритка. Разбира се, тази е новата -
обикновено, започва да се суети около мен. Заклевам се, нищо не
предишната предаде богу дух по време на ожесточена схватка,
е в състояние по-лесно да разстрои един доген, отколкото това
включваща силиконови серпентини, пет-шест метра тиксо, два
да няма какво да стори за вас. Той започва да става толкова не
пистолета за пейнтбол и касета с размерите на малък автомо
спокоен, че в крайна сметка му подавам дамската си чанта, горе-
бил. Или поне така чух от Рейдж. Който има голяма уста, но
долу с почти същото отчаяние, което бихте могли да очаквате от
никога не лъже.
човек, притекъл се на помощ на някой, който се е задавил.
В другия край на стаята, върху бюрото на Ви, четирите
По принцип нямам навика да давам чантата си на други хора,
компютъра бучат тихо и приличат на групичка клюкарки, кои
дори и ако става въпрос за икономи, страдащи от неудържима
то са събрали глави и си разменят историйки за това кой къде
е в имението и какво прави. Стерео уредбата зад тях е също
454
Д Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
455
толкова модерна, колкото и компютрите - изглежда така, ся
така? Когато стигам до вратата на стаята му, зървам голия му
каш може да се използва и за мозъчно сканиране, ако се нало
гръб и побързвам да извърна поглед.
жи. От нея се носи рап, макар и не така силно, както друг път.
