- Имаш ли нужда от нещо? - питам го, чувствайки се като
„Къртис" на Фифти Сент. Да, някак си знаех, че Ви едва ли си
глупачка. Може и да пиша за братята, но нека си го признаем - в
пада по Кание.
техния свят аз не съм нищо повече от призрак, наблюдател, но
Онова, което се вижда от кухнята, ме изненадва - мястото
не и участник.
изглежда клинично чисто, върху плотовете няма чаши, шкафо
- От Ви. Но той всеки момент ще дойде...
вете са затворени, безпорядъкът е сведен до минимум. Готова
Входната врата се отваря с гръм и трясък и аз се обръщам
съм да се обзаложа, че в хладилника има и други неща, освен
рязко, сякаш някой ме е дръпнал.
остатъци от мексиканска храна, поръчана от ресторант за бързо
хранене, и пакетчета соев сос. По дяволите, виждам дори купа с
Защото ето как стоят нещата с Ви. Той не ме харесва. Ни
плодове. Праскови. Естествено.
кога не ме е харесвал. Като се има предвид, че е близо сто и
Промяна, казвам си аз. Нещата тук са се променили. Личи си
четирийсеткилограмов вампир с ръка, която сее смърт, неволно
от пръв поглед и то не само защото до дивана има чифт черни
си спомням всички пристъпи на паника, които съм имала през
обувки на високи токчета, а сред многобройните спортни спи
живота си. Те се завръщат до последния. Едновременно.
сания се забелязват и медицински издания.
Преглъщам мъчително. Ви е облечен в черни кожени дрехи,
Докато се оглеждам наоколо, мисълта ми се насочва към два
едното му рамо кърви и очевидно е в отвратително настроение.
мата мъже, които живеят тук със своите шелани. Припомням си
Хвърля поглед към мен и оголва зъби.
доброто старо време от „Тъмна любов", когато Ви и Бъч прека
- Майтапиш се! - Той само дето не съдира коженото си яке,
раха нощта в гостната на горния етаж в къщата на Дариъс. Бъч
докато го сваля, и го запраща в другия край на стаята. Кинжа
пита Ви за ръката му и Ви начаса установява, че на Железния
лите обаче маха доста по-внимателно. - Човече, тази нощ става
животът май му е дотегнал. Двамата си допадат от самото нача
все по-отвратителна и по-отвратителна.
ло, просто ей така. Любимата ми част е, когато Рот се появява
Държа си устата затворена. Така де, как да реагира човек на
на следващата сутрин и подхвърля „Добре си гукате тук". Мис
подобно посрещане? С изключение на това да се обеся в банята,
ля, че си спомняте какъв е техният отговор, нали?
едва ли има нещо, с което бих могла да му оправя настроението.
И ето ни отново тук, две години по-късно, а те все още са
Вишъс минава покрай мен с тежка стъпка и аз се залепям
заедно.
за стената като гоблен, опитвайки се да заема възможно най-
От друга страна, ние, доживотните фенове на „Ред Сокс" сме
малко място. Което не е особено трудно, защото имам фигура,
адски лоялни.
която забележително наподобява дъска - дълга и без никакви
Но всичко е толкова различно...
заоблености.
Вратата на подземния тунел се отваря и Бъч прекрачва пра
Между другото, държа да спомена, че Ви е огромен. ОГРО
га. Вони на лесър. Запушвам нос, защото от сладникавата ми
МЕН. Докато минава покрай мен, главата ми едва стига до ра
ризма на бебешка пудра започва да ми се повдига.
мото му, а от размера на тялото му започвам да се чувствам
- Интервюто се отменя - дрезгаво казва той.
като петгодишно дете в море от възрастни.
- Ъъъ... добре, и без това нямам химикалка - смотолевям аз,
Той спира пред стаята на Бъч, а аз установявам, че съм не
преценявайки колко мрачен изглежда и как преплита крака.
способна да си тръгна, макар да знам, че трябва да го направя.
Отправя се към банята, като се препъва и се блъска в стените.
Но просто не съм в състояние да го сторя. За щастие, Ви насоч
ва цялото си внимание към ченгето.
Изчаквам около една минута и поемам след него, защото...
Горкият Бъч.
ами, в ситуация като тази, на човек му се иска да помогне, нали
- Какво си мислеше, че правиш, по дяволите? - излайва Ви.
456
Д Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
457
Гласът на ченгето е дрезгав, но не и немощен.
- О, ти ли си! - Тя се засмива. Джейн има топъл смях, от
- Може ли да отложим този разговор с десетина минути? Ще
онези, които те карат да си поемеш дълбоко дъх и да издишаш
повърна...
бавно, защото знаеш, че щом тя е тук, всичко ще бъде наред. -
- Не ти ли мина през ум, че убийците са въоръжени?
Как върви интервюто?
- Знаеш ли, да играеш ролята на свадлива съпруга не помага
- Никак. Мъжът ти е ранен, Бъч е извън строя, а аз имам
особено...
чувството, че ако не се разкарам възможно най-бързо, твоят
- Ако поне веднъж беше използвал мозъка си...
хелрен ще ми покаже вратата. С главата напред.
- О, за бога! Понякога Ви може да бъде истински задник.
разправят. От толкова много тестостерон във въздуха се замай
- Ето защо посветих „Освободена любов" на теб.
вам. И то не по приятния начин.
- Веднага идвам. Нека само кажа на Мариса.
Поемам обратно по коридора, чудейки се какво ще правя с
Когато затварям телефона, си давам сметка, че в Дупката е
