Мъжът имаше прорязано от белег лице и черните очи на се­

Дрехите й бяха съвсем обикновени (бяла риза, втъкната в чифт

риен убиец, а когато влезе, изпълни цялата стая. Беше толкова

прилепнали по тялото сини дънки), ала обувките й с червени

едър, че спокойно можеше да мине за боксьор тежка категория

подметки бяха от Кристиан Лубутен*, а чантата, преметната

или дори за двама такива, ала взреше ли се в теб, веднага ти

през рамото й - от „Прада".

ставаше ясно, че това е най-малкият ти проблем. Защото той бе

Тя бе точно неговият тип частен пациент и то не само защото

мъртъв отвътре. Напълно безчувствен. Което го правеше спо­

носеше аксесоари на стойност поне три хиляди долара. Тя беше

собен на всичко.

неописуемо красива, с тъмнокестенява коса, сапфиреносини

Т.У. бе готов да се закълне, че температурата в стаята се по­

очи и лице, за каквото останалите клиентки бяха готови да пла­

нижи осезаемо, когато мъжът се приближи и застана до жена си.

тят цяло състояние, за да притежават.

Тя проговори, тихо и спокойно.

- Дойдохме, за да премахнем татуировките му.

Т.У. преглътна мъчително и си каза, че трябва да се стег­

* Кристиан Лубутен - френски дизайнер на обувки, известни с харак­

не. Добре, може би този главорез беше чисто и просто някоя

терните си червени подметки. - Бел. прев.

78

Д Ж . P . У О Р Д

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

79

пънк-рок звезда. Неговите музикални вкусове клоняха повече

- Ъъъ... къде са татуировките?

към джаза, така че не можеше да очаква да разпознае този тип в

Моля те, господи, само да не са пбд кръста.

кожени панталони, черно поло и пиърсинг на ухото. Това обаче

- Около китките и врата му. - Тя погледна мъжа си с искря­

би обяснило доста неща. Включително и това защо жена му бе

щи очи. - Покажи му ги, скъпи.

като извадена от модно списание. Повечето певци имаха краси­

Мъжът вдигна единия си ръкав и Т.У. се намръщи, обзет

ви жени, нали така?

от професионално любопитство. Черната ивица бе невероятно

Да... единственият проблем с тази теория беше погледът на

плътна и макар че не бе специалист по татуировките, спокойно

черните очи. Това не беше изкуствено поддържан грубиянски

можеше да каже, че никога досега не бе виждал толкова дълбо­

имидж, целящ да продава албуми, а истинска свирепост. Истин­

ко оцветяване.

ско зло.

- Доста са тъмни - каза той и се приведе напред. Някакъв

- Докторе? - каза жената. - Някакъв проблем ли има?

вътрешен глас му подсказа да не докосва мъжа, освен ако не се

Т.У. преглътна още веднъж и за миг му се прииска да не бе

налага, и той го послуша. - Невероятно тъмни.

отпратил Марсия. От друга страна - първо се спасяваха жените и

Бяха почти като окови, помисли си той. После отново се об­

децата, нали така? Най-вероятно за нея бе по-сигурно да не е тук.

легна в стола си.

- Докторе?

- Не съм сигурен дали сте подходящ кандидат за лазерно

Той продължаваше да се взира в огромния тип... който сто­

премахване. Мастилото изглежда толкова плътно, че ще са не­

еше, без да помръдва, като се изключи това, че дишаше. По

обходими многократни процедури, за да постигнем дори час­

дяволите, ако този тип имаше такова намерение, отдавна да е

тично избелване. И то в най-добрия случай.

направил кабинета на пух и прах. А какво правеше той? Стоеше

- И все пак ще опитате, нали? - каза жената. - Моля ви!

си там.

Т.У. повдигна вежди. „Моля" не беше дума, която влизаше в

И си стоеше.

речника на по-голямата част от пациентите на този етаж. Тонът

И... си стоеше.

й също бе крайно необичаен за това място - в него се долавяше

Най-сетне Т.У. се прокашля и реши, че ако щеше да става

тихото отчаяние, което можеше да се чуе от роднините на паци­

нещо лошо, вече да се е случило.

енти, лекувани на последния етаж, онези, чиито заболявания за­

- Не, няма проблем. Просто ще поседна.

сягаха целия им живот, а не само отражението им в огледалото.

Той се настани на стола зад бюрото и се наведе, за да отвори

- Мога да опитам - отвърна той, като прекрасно си даваше

хладилния шкаф, в който имаше най-различни марки газирана

сметка, че с този тон тя би могла да го убеди да изяде и собстве­

вода.

ните си крака. След това погледна към съпруга. - Ще ви помоля

- Да ви предложа нещо за пиене?

да си свалите полото и да седнете на леглото за прегледи.

Когато и двамата отказаха, той си отвори бутилка „Перие" с

Съпругата стисна масивната длан в своите.

лимон и изпи половината на един дъх, сякаш беше скоч.

- Всичко ще бъде наред.

- Така. Ще ми трябва медицинската ви история.

Съпругът обърна към нея лицето си с изпъкнали скули и суро­

Съпругата седна, а мъжът остана да се извисява над нея, без

ва челюст и видимо почерпи сили от очите й. След миг той отиде

да откъсва очи от Т.У. Странното бе, че се държаха за ръце и

до масата за прегледи, седна върху нея и свали полото си.

Т.У. остана с впечатлението, че по някакъв начин жената бе

Т.У. стана от стола, заобиколи бюрото...

неговата опора.

...и се вцепени. Гърбът на пациента беше покрит с белези.

Повиквайки на помощ лекарската си подготовка, той извади

Белези, които изглеждаха като оставени от камшик. През цяла­

скъпата си химикалка и започна да задава обичайните въпроси.

Перейти на страницу:

Поиск

Книга жанров

Похожие книги