Пътеводител за посветени полностью

- Наистина, докторе, всичко е наред. - Пациентът също мах­

състоянието на кожата му.

на предпазните си очила и по устните му за миг пробяга усмив­

Т.У. се замисли за своята жена. Която бе съвсем същата.

ка. - Оценявам, че го взехте толкова на сериозно.

- Някакви други идеи, докторе? - попита съпругът.

- По дяволите! - Т.У. се облегна в стола си и яростно се взря

- Толкова съжалявам. - Той се огледа наоколо; ненавижда­

в мастилото.

ше обзелото го чувство на безпомощност. Като лекар той бе

Дошли незнайно откъде, думите сами изскочиха от устата

обучен да направи нещо. Като човек със сърце трябваше да

му, макар и да не бяха особено професионални: - Не сте си ги

направи нещо. - Толкова много съжалявам.

направили по собствено желание, нали?

По устните на съпруга отново пробяга усмивка.

Съпругата се размърда неспокойно, сякаш се тревожеше ка­

- Лекувате много случаи на изгаряния, нали?

къв ще е отговорът, ала съпругът само поклати глава.

- Това ми е специалността. Работя предимно с деца. Нали

- Не, докторе, не беше по мое желание.

разбирате, заради...

- По дяволите! - Т.У. скръсти ръце и запрехвърля през ума

- Да, разбирам. Бас държа, че сте много добър с тях.

си всичко, което знаеше за човешката кожа. - Просто не разби­

- Как бих могъл да не съм?

рам защо... и се опитвам да измисля друго решение. Не смятам,

Пациентът се приведе напред и положи огромната си длан

че с химическо премахване ще получим по-добри резултати.

върху рамото му.

Така де, след като лазерът не постигна абсолютно нищо.

- Ние ще си вървим, докторе. Но моята шелан ще остави

Съпругът прокара необичайно елегантни пръсти по китката си.

онова, което ви дължим, на бюрото ей там.

- Може ли да ги изрежем?

Т.У. хвърли поглед към съпругата, която бе извадила чеко­

Жената поклати глава.

вата си книжка, и поклати глава.

- Не смятам, че е добра идея.

- Защо не оставим нещата така? Нали в крайна сметка не

- Съпругата ви има право - съгласи се Т.У. и като се приведе

можах да направя нищо за вас.

напред, леко натисна китката му. - Кожата ви притежава чудес­

- А, не, ами времето, което ви отнехме? Ще си платим.

на еластичност, но като се има предвид че още нямате и трийсет

Т.У. изруга един-два пъти, първо - тихичко, ала след това и

години, това си е в реда на нещата. Искам да кажа, че ще трябва

на глас:

да ги изрежем на ленти и след това да зашием кожата. А и опре­

- По дяволите!

делено не го препоръчвам за врата - рискът да засегнем някоя

- Докторе? Погледнете ме.

артерия е прекалено голям.

Т.У. вдигна поглед към пациента. Човече, тези жълти очи

- Ами ако белезите не са проблем?

бяха направо хипнотизиращи.

Т.У. нямаше намерение да дискутира този въпрос - като се

- Леле! Имате невероятни очи.

имаше предвид на какво приличаше гърбът на пациента, белези

Пациентът се усмихна по-широко отпреди, разкривайки

определено щяха да останат.

зъби, които... не бяха нормални.

- Не мога да ви го препоръчам.

- Благодаря ви, докторе. А сега ме чуйте. Сигурно понякога

Последва дълго мълчание - Т.У. се опитваше да измисли

ще сънувате онова, което се случи днес. Искам да запомните

нещо, а те не искаха да го притесняват. Когато изчерпа всички

едно - тръгвам си оттук доволен.

84

Д Ж . P . УОРД

П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И

85

Т.У. се намръщи.

падаше тайничко по нея, а ето че тя трябваше да го види в това

- Защо да сънувам...

състояние, в болнично легло и покрит с бинтове.

- Просто помнете, че не съм разстроен заради това, което

Тя му се усмихна, взе здравата му ръка в своята и му каза, че

стана. Доколкото ви познавам, това най-много ще ви терзае.

независимо как изглежда, все още иска да бъдат приятели.

- Все още не разбирам, защо ще съ...

И наистина го мислеше. Впоследствие го бе доказвала без­

брой пъти. Дори искаше да бъдат нещо повече от приятели.

Понякога, помисли си Т.У., най-доброто лечение е знанието,

Т.У. примига и се огледа наоколо. Седеше на малкия въртящ

че онзи, когото обичаме, не го е грижа как изглеждаме.

се стол, който използваше, когато лекуваше пациенти, до лег­

Докато шофираше, мина покрай бижутерски магазин, затво­

лото за прегледи имаше още един стол, а в ръката си държеше

рен за през нощта, покрай цветарски магазин и накрая покрай

предпазни очила... само че в стаята нямаше никой друг.

антиквариата, който знаеше, че жена му обича да посещава.

Странно. Би могъл да се закълне, че допреди малко разгова­

Беше го дарила с три деца. Близо двайсетгодишен брак. И

ряше с невероятна...

достатъчно лично пространство, за да изгради кариерата си.

Главата го заболя и докато разтъркваше слепоочията си, из­

В замяна той й бе дал безброй самотни нощи. Вечери, споде­

веднъж се почувства страшно изморен... изморен и странно по­

лени единствено с децата. Почивки, които продължаваха само

тиснат, сякаш се бе провалил в нещо важно.

ден-два и всъщност бяха част от дерматоложки конференции.

Освен това беше и разтревожен. Разтревожен заради един м...

Както и едно волво.

Главоболието му се засили и като простена, Т.У. се изправи и

Отне му двайсет минути, докато открие супермаркет, който