си точка и интересът ще започне да спада. Не бях ригурна, че
Бела не се появява в живота му.
ще имам възможността да напиша всичките.
Съществуваше съвсем реалната възможност отстрани Зи да
Истинска оптимистка, нали?
не изглежда като герой и помня, че докато редакторката ми че
Подходих към бъдещето именно с тази нагласа и когато за
теше ръкописа за първи път, бях доста нервна, тъй като не бях
върших „Тъмна любов" и се залових с „Вечна любов", си дадох
сигурна дали съм се справила. Ала тя страшно го хареса, също
сметка, че ако историята на Зейдист не види бял свят, никога
както и читателите. И също като мен, макар и да си признавам,
няма да си го простя. Така че го преместих напред.
че не съм го препрочитала, откакто за последно проверих ко
Написването на неговата история беше мъчително, невед
ректурите... неговата книга е единствената, която не съм отва
нъж не издържах и трябваше да ставам и да се махам от ком
ряла, когато я получих вече издадена.
пютъра. Ала той се получи точно такъв, какъвто го виждах в
Мисля, че ще мине доста време, преди да я прочета. Ако из
главата си и го обичам повече от всеки друг герой, за когото ня
общо го направя някога.
кога съм писала. Ала не ми беше никак лесно. Зи си беше чиста
Няколко думи за процеса на редактиране и издаване. Много
проба социопат. Трудното бе в това да го представя по начин,
хора, както все още непубликувани автори, така и читатели, ме
който да е верен на неговата същност, ала едновременно с това
питат какви са различните етапи от процеса на издаване на една
да поражда достатъчно съчувствие и симпатия, за да могат чи
книга и колко дълго отнема всеки от тях. При мен обикновено
тателите да видят у него онова, което аз виждах и да разберат
са девет месеца.
защо Бела се влюбва в него.
След като довърша подробно разписания сюжет на книгата,
Две неща бяха от ключово значение за постигането на това.
което ми отнема най-малко месец, го изпращам на редакторката
Едното бе реакцията му на отвличането на Бела, а другото -
си, за да го прочете. След като го обсъдим, се залавям за работа -
миналото му като кръвен роб и сексуалните последици от това
вземам онова, което е в резюмето и го подплатявам с повествова
робство. Спечелването на читателските симпатии към Зи е кла
ние, диалог и описания. Обикновено написвам половината книга,
сическа ситуация на показване, а не на казване. Книгата започ-
след което се връщам назад, прочитам готовия материал и го ре-
158
Л Ж . P. УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
159
дактирам. Това препрочитане е жизненоважно за мен. В книгите за
След срещата с редакторката си, се прибирам и преработ
Братството се случват толкова много неща, че не искам да риску
вам ръкописа - стягам го, избирам най-точните думи, ако се
вам да изгубя нишката на всички сюжетни линии и развитието на
налага - засилвам някои моменти. По това време главите вече
всички персонажи. Когато приключа, отново се залавям за писане
са уточнени, както и порядъкът на всички сцени, намерена е
и довършвам цялата книга. Този процес по правило ми отнема око
точната динамика на действието, както и на чувствата на пер
ло четири месеца, в които пиша по седем дни в седмицата.
сонажите, така че става дума единствено за дребни промени.
Обикновено на този етап си вземам една седмица почивка и
Както и за поправки в самия текст. Аз съм изключително стро
оставям ръкописа да отлежава, докато аз се занимавам с други
га, когато става въпрос за думите, диалога и потока на речта,
неща. Тази пауза е наистина важна, за да мога след това да про
и преглеждам всяка дума в ръкописите си, отново и отново. И
чета написаното със свеж поглед... Убедена съм, че книгите ми
никога не оставам напълно доволна.
не биха се получили добре, ако не си дам тази почивка. Кога
Този етап обикновено ми отнема около шест седмици и ръ
то отново се заловя за книгата, обикновено следват около шест
кописът набъбва с всяка успешно премината фаза. Първата чер
седмици къртовски труд - намествам сцените в най-подходя
нова обикновено е около петстотин страници, двойна разредка,
щата последователност, преценявам къде да започва и свършва
шрифт Times New Roman, 12 пункта. (По някаква причина не
всяка глава и как да придам нюанси на чувствата на персонажи
мога да пиша на Courier, макар че доста автори го използват -
те ми. А след това още две седмици за шлифоване, шлифоване
този шрифт никак не пасва на гласа ми.) Докато привърша ре
и пак шлифоване.
дактирането на текста, ръкописът обикновено се е разраснал до
По това време вече ми се мержелее пред очите и ми се вие
около шестстотин страници.
свят, защото колкото повече се приближавам до края, толкова
Когато приключа с поправките, отново отскачам до „Кинко"
по-дълги стават работните ми дни - в двете седмици, преди да
в раздърпания си анцуг, сякаш излязла от „Нощта на живите
предам готовия ръкопис, много често работя между четиринай-
мъртви". Обикновено с редакторката ми правим само една ко
сет и шестнайсет часа на ден. Когато дойде вечерта на четвър
ректура на ръкописа, не защото съм някакъв гений или чудо
