някои хора обичат да четат, аз обаче страдам от лека
Бъч: (посочвайки зъбите си) Никакви буболечки!
форма на дислексия, така че никога не можех да се от
пусна, докато чета - прекалено голямо усилие бе да на
Сърни се разбягват панически от пътя ни, размахали опаш
карам буквите да се подредят, както трябва. А моделите
ки, под които проблясват белите им дупета. Също като Зи, Бъч
са начин да накарам мозъка ми да си почине, когато съм
не е пуснал фаровете, но като се има предвид колко силно ехти
буден. (Отправя ми лукава усмивка.) Освен това така
Кание, не мисля, че съществува опасност някое от тези пре
правя нещо с ръцете си, а знаеш колко ми харесва това.
красни животни да се изпречи на пътя ни.
(Отнася ракетата до платформата и я поставя във верти
Най-сетне Бъч намалява скоростта, точно когато достигаме
калния процеп. Наглася още нещо.) Ще ми донесеш ли
първите дървета на гората. Кание замлъква и тишината на нощ
жиците за запалване? Двете кълба, завързани с шнур?
та ни посреща, като домакин, приветстващ ни с добре дошли
Аж. P.: (отивам до чантата) Мили... Боже! Та тук има още три
на партито му. Бъч взема чантата и двамата се отдалечаваме на
ракети!
около двайсетина стъпки от Една по посока на имението.
Бъч: Не съм мързелувал. Ето, вземи фенерчето, предполагам,
Бъч оставя сака на земята, разкопчава ципа и бръква вътре.
че ще ти трябва. Казах на Ви да изключи фотосензорно-
Изважда няколко тънки метални парчета и започва да ги сгло
то охранително осветление в тази част на парка.
бява.
Аж. P.: (улавям фенерчето, което той ми подхвърля и откривам
жиците) Искаш ли и кутията с бутона за активиране?
Аж. P.: Имаш ли нужда от помощ? (Макар че нямам никаква
Бъч: Да, но я остави там. Когато стартираме това нещо, опре
представа какво прави.)
делено не искам да сме твърде близо.
Бъч: Само минутка.
Аж. P.: (донасям му жиците и когато той посяга да ги вземе, за
белязвам осакатеното кутре на дясната му ръка) Може
Когато свършва, се оказва, че е построил причудлива на вид
ли да те попитам нещо?
платформа. Основата й е на около една стъпка от земята и под
Бъч: И още как. Нали в това е целият смисъл на интервютата?
държа метална пръчка, висока около две стъпки.
Аж. P.: Има ли нещо от предишния ти живот, което ти липсва?
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
175
174 ЛЖ. P. У О Р Д
Аж. P.: Ами... да.
Бъч: (поколебава се за миг, докато размотава жиците) Първата
Бъч: (намествайки шапката си с логото на „Татуировки в Ма
ми реакция е да кажа „не". Имам предвид, че това е първи
ями") Не знам как точно ще прозвучи... но в някои отно
ят отговор, който изниква в главата ми. (Отново се залавя
шения за мен това е като да имам рак, който не може да
да размотава жиците, след което взема ракетата и ги закача
бъде опериран. Все още усещам онова, което той сложи
за долния й край) А и истината е, че никога не съм бил по-
вътре в мен. Знам точно къде се намира в тялото ми и то
щастлив, отколкото съм сега. Но това не означава, че не ми
е нещо скверно, нещо зло. (Поставя ръка върху стомаха
се иска да можех да направя някои от нещата, които правех
си.) Искам да го извадя, ала знам, че ако това стане (в
преди. Да отида да погледам „Ред Сокс" в някой неделен
случай че изобщо е възможно), няма да мога да правя
следобед. Да усетя слънцето върху лицето си, докато в ръ
онова, което правя сега. Така че... се справям някак си.
ката си държа ледена бира. Това определено бяха готини
Аж. P.: Последиците станаха ли малко по-лесни? След като вди
моменти.
шаш...
Аж. P.: Ами семейството ти?
Бъч: (поклаща глава) Не.
Бъч: (гърлото му като че ли се свива; гласът му става по-напрег
Аж. P.: Е... като оставим това настрана... (сменям темата, защо
нат) Не знам. Предполагам, че ми липсва следващото по
то той очевидно се чувства неловко) кое най-много те
коление... имам предвид, че би ми се искало да разбера как
изненада, откакто навлезе в техния свят?
изглеждат децата на Джойс и какво ще стане с тях, когато
Бъч: (коленичи пред механизма за пускане) Ама че сериозни
пораснат. Другите също. Ще ми се да можех да ходя да виж
въпроси задаваш, жено. (Вдига поглед към мен и се ус
дам мама от време на време... но не искам още повече да за
михва.) Мислех, че цялата тази работа ще е по-забавна.
дълбочавам деменцията й, а мисля, че последното ми посе
Аж. P.: Съжалявам. Не исках да те накарам...
щение не й се отрази много добре, (отново поставя ракетата
Бъч: Няма нищо. Какво ще кажеш да изстреляме едва-две ра
върху платформата) Ала все още ходя на гроба на Джейни.
кети, преди отново да се заемем с инквизицията? Ще ти
Аж. P.: Наистина ли?
позволя да натиснеш бут-т-т-т-тона....
Бъч: Аха.
Аж. P.: (Давам му възможност да каже още нещо, ако иска. Той
Готова съм да се обзаложа, че в този момент повдига много
не го прави.) Учуди ли се, че в крайна сметка се озова
значително вежди, но не мога да видя заради ниско нахлупената
тук? При братята, имам предвид?
