бейзболна шапка. Въпреки това се усмихвам, защото... е, има
Бъч: Какво ще кажеш да се поотдалечим от този летец, а?
моменти, в които не можеш да не го сториш.
(Докато се връщаме при чантата, той опъва жиците през
ниската трева.) Дали се учудих? И да, и не. Доста от не
Бъч: Хайде, знаеш, че искаш да го направиш.
щата в живота ми, много преди да срещна братята, ме
Аж. P.: (коленича) Е, как точно действа?
изненадваха. Това, че се превърнах във вампир? Че се
Бъч: Значи, принципът е следният... (Вдига една синя кутия.)
бия с неживи убийци? В крайна сметка, защо това да е
Вътре има четири алкални батерии. Когато завъртя клю
по-шокиращо от факта, че някак си успях да преживея
ча за запалване, тази светлина (показва внезапно засия
всички самоунищожителни гадости, които си причиня
лата жълта светлина) ни казва, че сме готови. Издърпва
вах, преди да вляза в Братството?
ме ключа (издърпва го) и когато натиснеш ей тук (показ
Аж. P.: Мисля, че те разбирам. (След кратка пауза.) Ами...
ва един червен бутон), жиците отнасят напрежението до
Бъч: По тона ти, който само дето не казва „О, боже, мога ли
запалителя на ракетата и после - бум! Поради което сме
да му задам този въпрос или не?", се досещам, че искаш
оставили около пет метра кабел между нас и нея. Готова
да ме питаш за Омега и малкото му хирургическо при
ли си? Добре. Време е за предстартовото броене. Три...
саждане, нали?
176
АЖ. P. У О Р Д
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
177
Аж. P.: (когато той не продължава) Какво? Нещо не е наред ли?
Бъч: Влюбен съм в Мариса. Ала без Ви нямаше да съм жив и
Бъч: Трябва да кажеш две.
то не само заради лечителските му способности.
Аж. P.: О, извинявай. Две.
Аж. P.: (поглеждам го) И това е, което те изненада най-много?
Бъч: Не, сега трябва да започнем отначало. Три...
Бъч: (насочва бинокъла към ракетата) Работата е там, че от
Аж. P.: Две...
ношенията ми с Ви не пасват в никакви спретнати схеми,
Бъч: Едно... Огън!
а и не е нужно... макар че понякога ми се ще да беше така.
Имам чувството, че тогава връзката ни би станала някак
Аз натискам бут-т-т-т-тона. Миг по-късно изскача искра,
по-слаба, не толкова важна, ако можех да й лепна етикет
нещо проблясва ослепително и въздухът се изпълва с такова
от рода на „най-добри приятели", „братя" или нещо та
жужене и свистене, сякаш някой е пуснал сто таблетки „Алка
кова. Достатъчно трудно е да си така уязвим дори заради
Зелцер" в гигантска чаша. Ракетата се издига в есенното небе и
един човек, като например жена си. Ала когато на света
зад яркия й връх се проточва диря от светлина и дим. Траекто
има още някой и той се бие с лесъри... Виждаш ли, боя
рията й е съвършена и я отнася право към центъра на имението.
се да не изгубя някой от двамата и това е мъчително. По
Спускането е също така гладко и на около триста стъпки от зе
някога Ви излиза сам и аз не мога да го придружа, затова
мята малкият парашут се разтваря. Двамата с Бъч гледаме как
непрекъснато си проверявам телефона, докато той не се
ракетата забавя скорост, поклащайки се като опашката на лени
прибере у дома здрав и невредим. Неведнъж с Джейн
во куче. В светлината от прозорците на библиотеката виждам,
сме прекарвали цялата нощ на дивана в Дупката, впе
че се приземява в една леха с рози.
рили празни погледи пред себе си. (Замълчава за миг.)
Истински трън в задника, ако трябва да съм откровен.
Бъч: (тихичко) Ви.
Но се нуждая и от двамата, за да съм щастлив.
Аж. P.: Моля?
Бъч: Попита ме какво най-много ме изненада. Отговорът е
Бъч отива да извади още една ракета и най-подробно ми
Ви. (Изважда още една ракета от чантата. Тази е много
обяснява как е направена. Тази е горе-долу с размерите на пре
по-голяма и е украсена с логото на „Лагавулин".) Това
дишната, само че е черна, украсена със сребърни ивици. Заема
нещо тук е друга категория. Ще се издигне двойно по-на-
ме се да я изстреляме и той отново е забавен, очарователен и
високо от първата ръкета, но аз съм подготвен. (Изваж
неблагопристоен. Трудно е да повярваш, че само преди няколко
да бинокъл.) Зрението ми, включително и през нощта,
секунди е споделил нещо толкова лично. Приемам, че сме при
е много по-добро, отколкото докато бях човек, ала все
ключили със сериозните разговори за тази нощ, ала след като
още не мога да се меря с братята, така че ще имам нужда
изстрелваме третата ракета, той се връща на темата за Вишъс...
от това. Обичам да гледам, когато парашутът се отваря.
сякаш обляното в светлина издигане на ракетата и плавното й
Аж. P.: (отчаяно ми се иска да го помоля да обясни какво е имал
спускане след разтварянето на парашута създават някаква спе
предвид с това за Ви, но уважавам личното му простран
циална атмосфера за споделяне.
ство) Колко време ти отнема да ги направиш?
Бъч: Около седмица. Фюри ги оцветява. (Отива до платфор
Бъч: Между другото, изобщо не става въпрос за някакво
мата и наглася ракетата.) Ще ми окаже ли дамата честта?
гнусно кръвосмешение.
Аж. P.: (с широко отворени очи) Моля?
