стаи в имението. Стените на библиотеката са отрупани с книги,
мействата на жертвите. Между това, което тя прави сега, и
единствените места, където няма рафтове, са прозорците, врати
онова, с което се занимавах някога, има доста общи неща и
те и камината. Тук-таме са окачени картини с маслени бои, които
това ни сближава.
придават на мястото атмосфера на старо английско имение.
Най-добър приятел (ако не се брои т в о я т а шелан): Вишъс, a по
сле Рейдж. Също и Фюри.
Бъч: (през рамо) Бас държа, че не можеш да отгатнеш къде
Кога плака за последен п ъ т : Аз не плача. Никога.
отиваме.
Кога се смя за последен път: Преди малко, докато Ви сменяше
Аж. P.: Определено не е в библиотеката.
пелената на Нала. Знам, че ще отнеса някой удар заради
Бъч: (отива до един от френските прозорци и го отваря) Аб
това, обаче, дяволите да го вземат, беше толкова... Ох!
солютно си права. Да излизаме.
Аж. P.: Какво има в чантата?
Бъч: (отправя ми една от характерните си усмивки, онази,
която напълно засенчва чупения му нос и нащърбения
преден зъб и го превръща в най-привлекателния мъж на
След като двамата със Зейдист се прибираме от посещението
земята) Не е пневматично оръдие за изстрелване на кар
в „Таргет", му помагам да внесе торбите с покупки в имението.
тофи.
Тъкмо сме приключили, когато Бъч излиза от вратата под стъл
Аж. P.: Защо ли това не ме успокоява особено? (прекрачвам
бището. Облечен е в черен пуловер на „Izod", под който носи
френския прозорец и спирам)
бяла риза и съвършено ушит черен панталон. Обувките му са
Бъч: (гордо) Позволи ми да ти представя Една.
на „Tod's"*. Черни, обути на бос крак. Преметнал е брезентова
Аж. P.: Аз... не знаех, че можеш да направиш подобно нещо с
чанта през рамо, а по лицето му играе широка усмивка.
количка за голф.
Бъч: Аз съм на ред!
Една е най-обикновена количка за голф, само дето е премина
Зи: (като бръква в една от торбите и изважда една от шапки
ла през най-основно преобразяване и сега изглежда като сляз
те с надпис „Татуировки в Маями") За теб е.
ла от страниците на някое списание за луксозни автомобили.
Бъч: Хей, бива си я. (Взема шапката и я нахлупва.) Благода
Украсена е със знака на кадилак и решетка, копираща тази на
ря, човече.
колата на Бъч. Боядисана е в черно, има двайсет и четири ин
Зи: Имам една и за твоето приятелче.
чови колела, хромирана броня, кожени седалки и изобщо няма
Бъч: Което всъщност е още един подарък за мен, защото така
да се изненадам, ако открия, че притежава свръхмощен двига
няма да ни се налага да се караме за тази. (Обръща се
тел. Ами да, ако беше възможно да налеете нитроглицерин в
към мен.) Готова ли си?
електрически двигател, щях да се оглеждам за такъв бутон по
Аж. P.: Абсолютно. Къде...
контролното й табло.
Бъч: Отзад. (Махва с ръка към библиотеката.) Оттук.
Бъч: Не е ли просто върхът? (оставя брезентовата чанта на
задната седалка и се настанява зад хромирания волан)
* „Izod" - американски производител пи спортно-елегантно мъжко об
лекло; „Tod's Group" - италиански производител на обувки. - Бел. прев.
Целта ми беше да докарам нещо в стил Елвис Пресли.
172
Д Ж . P . УОРД
П Ъ Т Е В О Д И Т Е Л З А П О С В Е Т Е Н И
173
Дж. P.: Е, успял си. (Качвам се до него и с учудване усещам, че
Бъч: (отива при чантата) Най-важното е траекторията. (Връ
дупето ми се загрява.) Отоплени седалки?
ща се при платформата и я измерва с нивелир. Прави ня
Бъч: Иска ли питане! Само почакай да чуеш звуковата уредба.
каква промяна.) Ще започнем с нещо по-малко. (Отново
отива до чантата и този път изважда...)
Кание Уест отеква над парка и ние се понасяме през нерав
Аж. P.: Господи, това е страхотно!
ната морава, минавайки покрай цветни лехи, подготвени за на
Бъч: (грейнал) Сам я направих. (Донася ракетата.)
ближаващата зима. Докато летим нанякъде, аз сграбчвам ръба
на покрива и избухвам в смях. Да се носиш с бясна скорост в
Ракетата е дълга около две стъпки от заострения връх до
количка за голф няма как да не събуди шестгодишното дете в
широкия край и е разделена на три части. Цялата бяла, тя е ук
теб и аз просто не съм в състояние да потисна лудешкия кикот,
расена отстрани с логото на „Ред Сокс" и има флуоресцентен
докато подскачаме по моравата. А фактът, че всичко това се
връх, без съмнение за да можем да проследим пътя й, както и
случва под съпровода на Кание Уест, който пее за сладкия жи
по-лесно да я открием в тъмното.
вот, прави цялото преживяване чисто и просто перфектно.
Аж. P.: Не знаех, че си падаш по това.
Бъч: (надвиквайки гръмкия бас) Знаеш ли кое му е готиното
Бъч: Когато бях малък, обичах да сглобявам модели. Не само
да караш това чудо нощем?
на ракети, но и на самолети и коли. Работата е там, че
Аж. P.: (крещейки в отговор) Кое?!
