През последните няколко дни тя се улавяше, че се отдава на опияняващата представа как Боби Том се влюбва в нея и докато вървеше към колата, бузите й поруменяха. Въпреки че си казваше, че подобни мисли са опасни, не можеше съвсем да се отърси от тях. Как можеше да я гледа толкова нежно и да не го е грижа? Той беше толкова открит в привързаността си, толкова страстен, докато се любеха. Със сигурност не е било така с другите жени в миналото му, нали? Със сигурност изпитваше нещо специално към нея.
Понякога откъсваше поглед от това, което правеше, и го улавяше да я наблюдава, сякаш действително е много важна за него. В такива мигове започваше да си мисли за бъдещето, да си представя розовобузести бебета и къща, изпълнена със смеха му. Толкова ли бе невъзможно? Дали и той започваше да изпитва към нея същото, което и тя към него? Кожата й пламна и настръхна само при мисълта за това. Възможно ли бе в бъдещето да я очаква и нещо друго, а не само стари спомени?
През остатъка от деня тя се хвърли в работата, за да не се отдава на разни блянове. Тъкмо приготви всички пакети за добре дошли, които трябваше да се занесат в хотел „Катълмен", когато в кънтри клуба се разрази криза с местата за сядане. Докато се отправяше натам, Грейси мина под един от транспарантите, които висяха над „Мейн Стрийт". Както всичко останало в града - от стикерите, които се лепяха по броните на колите, до тениските - и върху него бе изписано: „ХЕВЪН, ТЕКСАС. МЯСТО В СЪРЦЕТО."
Грейси прекара по-голямата част от следобеда в кънтри клуба, за да решава проблемите с разположението на масите и гостите. Когато свърши, наближаваше пет часът и тя се сети, че не си е взела чека със заплатата за седмицата. Тъй като в портмонето й бяха останали точно четири долара, тя се втурна обратно на горния етаж на хотела към апартамента, нает от студиото „Уиндмил", като се надяваше счетоводителката все още да не си е тръгнала.
За нейно разочарование, когато излезе от асансьора, Уилоу тъкмо заключваше вратата. Грейси забърза към нея.
- Съжалявам, че закъснях, но днес беше истинска лудница. Ще имаш ли нещо против да ми дадеш чека със заплатата?
Уилоу сви рамене и отвори вратата.
- Предполагам, че няма проблем.
Грейси я последва вътре. Въпреки че се стараеше да бъде колкото се може по-полезна за Уилоу, отношенията им си оставаха напрегнати. Грейси подозираше, че е така, защото самата Уилоу се е надявала да се впусне в любовна афера с Боби Том.
Не й се искаше да си мисли колко щеше да се вбеси продуцентката, ако разбереше, че годежът им е фалшив.
- Зная, че сигурно се дразниш задето отсъствам толкова много време от снимачната площадка, но ти ми каза, че ще получавам заповедите си от Боби Том, а той иска от мен да се погрижа за детайлите по организацията па голф турнира.
- Всичко е наред, Грейси. Няма значение.
Уилоу беше корава като надзирател в концлагер и Грейси не си представяше, че може да прояви подобна снизходителност към някой друг. Сега, след като бяха сами, й се стори, че моментът е подходящ да повдигне въпрос за бъдещето си.
- Питах се какви са плановете ти за мен?
- Планове?
- За Ел Ей. Дали искаш да дойда, или не.
- Мисля, че трябва да попиташ Боби Том. - Уилоу затърси из една от папките върху бюфета. - Чух, че двама от играчите на „Лейкърс" ще пристигнат за голф турнира. От години съм фен на отбора и бих искала да се срещна с тях по време на вечерята довечера.
- Сигурна съм, че Боби Том с радост ще те представи. - Грейси се поколеба, внимателно подбирайки думите си. - Уилоу, не искам връзката ми с Боби Том да повлияе върху професионалното ми бъдеще. Независимо от кого приемам заповедите, ти си моят работодател и ми се струва, че е добре да зная какви са плановете ти за мен.
- Съжалявам, Грейси, но в момента не мога да ти кажа нищо повече. - Изглежда се затрудняваше да открие чека и отново започна да рови из папката, когато изведнъж се спря. - О, сетих се. Твоят чек се обработва отделно.
Студени тръпки полазиха Грейси, докато гледаше как Уилоу отива до бюрото, отваря средното чекмедже и изважда дълъг плик.
Когато заговори, гласът на Грейси бе тих и безизразен.
- И защо? Защо чекът ми е отделно от останалите?
Уилоу се поколеба секунда по-дълго от необходимото.
- Кой знае защо един счетоводител прави разни неща?
- Ти знаеш - настоя Грейси. - Ти си продуцентът.
- Виж, Грейси, може би е по-добре да говориш с БобиТом за това. Наистина закъснявам. - Пъхна чека в изтръпналите пръсти на Грейси.
Младата жена усети как нещо студено пропълзя по гърба й и едва си пое достатъчно въздух, за да заговори, когато осъзна ужасната истина.
- Боби Том ми е плащал заплатата през цялото време, нали? Той е моят работодател, а не студиото „Уиндмил"?
Уилоу взе чантата си и тръгна към вратата.
- Наистина не искам да имам нищо общо с това.
- Но вече имаш.
- Виж, Грейси, има едно нещо, което научаваш бързо: ако искаш да оцелееш в този бизнес, не бива да дразниш звездата. Разбираш ли какво се опитвам да ти кажа?
