Всичко тънеше или в дантела, или в розови багри с пъстри цветя, или бе обвито с воланчета. А на места и с всичко това накуп, макар че бившото му гадже, вътрешната дизайнерка, бе внимавала да не прекали. Тъй като нямаше желание приятелите му да припадат от смях, докато му се подиграват, никога не бе разрешил на някое от списанията за вътрешен дизайн да снима интериора точно на тази къща. Но по ирония на съдбата това бе единствената къща, която харесваше. Въпреки че никога нямаше да го признае пред жива душа, тази сладникава бонбонена кутия, каквото представляваше къщата, му действаше успокоително. Беше прекарал голяма част от живота си в изключително мъжкарска обстановка и пребиваването на това място го караше да се чувства като на кратка ваканция от собствения му живот. За нещастие в мига, в който прекрачваше външната врата, ваканцията свършваше.
Тъндърбърдът му, заедно с черния му пикап шевролет, се намираха в просторния самостоятелен гараж зад къщата. Помещението над гаража бе превърнал във фитнес зала, а до нея имаше малък апартамент, където можеше да настанява гостите си, пристигнали без предупреждение. Двойка пенсионери се грижеха за всичко, когато не беше тук, което се случваше през по-голямата част от времето, защото да живее в тази къща, която обичаше най-много от всички други места на земята, понякога му идваше в повече.
Подкара пикапа по застлания с чакъл път, извеждащ на магистралата. От другата страна на пътя видя пистата за кацане, построена върху друг от парцелите, които притежаваше. Там, в малък хангар, бе прибран самолетът му „Барон", зад малка овощна градина.
Един камион, превозващ прасета, профуча покрай пикапа. След като го отмина, Боби Том подкара по шосето. Припомни си всичките онези летни нощи, когато с приятелите си бе устройвал автомобилни надбягвания по същия този път. Тогава те слизаха чак до Саут Ляно, където той веднъж изпи твърде много и здравата повръща. Когато беше на седемнайсет, вече беше разбрал, че не го бива със силните напитки и оттогава се въздържаше с пиенето.
Мислите за реката му напомниха за вечерите, които бе прекарал тук с Тери Джо Дрискол. Тери Джо беше първото му истинско гадже. Сега беше омъжена за Бъди Бейнс. Бъди беше най-добрият приятел на Боби Том през всичките години в гимназията, но после Боби Том се издигна и прочу в целия свят, докато Бъди Бейнс - не.
Стигна до края на града и видя крайпътния надпис, издигнат на мястото, където през втората година от следването му бе обявен за най-добрия уайд рисийвър сред университетските отбори по американски футбол.
ТЕЛАРОСА, ТЕКСАС НАСЕЛЕНИЕ: 4290 ДУШИ РОДНО МЯСТО НА БОБИ ТОМ ДЕНТЪН
И НА „ТИТАНИТЕ" ОТ ГИМНАЗИЯТА НА ТЕЛАРОСА
Имаше брожения да заличат името му от надписа, когато от „Чикаго Старс" успяха да го привлекат, изпреварвайки „Далас Каубойс". За всички жители на Телароса беше мъчително да гледат любимия герой на града да играе за Чикаго, а не за Далас. Затова винаги, когато настанеше време за преподписване на договора му с „Чикаго Старс", телефонът му прегряваше, защото видните жители на града му звъняха, за да му напомнят откъде са корените му. Само че на него му харесваше да играе за „Чикаго Старс", особено след като Дан Кейлбоу стана старши треньор на отбора и започнаха да му плащат милиони долари заплата като компенсация за срама, че е станал половин янки.
Подмина отклонението, водещо към малкия изолиран квартал с красиви къщи, където живееше майка му. Тази вечер тя трябваше да присъства на среща на Комитета по образованието, но по-рано през деня двамата се бяха уговорили по телефона да прекарат известно време заедно този уикенд. Доскоро той смяташе, че майка му е преодоляла смъртта на баща му. Тя бе станала президент на Комитета по образованието и бе продължила с благотворителната си дейност. Обаче напоследък бе започнала да иска мнението му по въпроси, за които никога преди това не го бе безпокоила, като например дали да се ремонтира покрива или къде да прекара почивката си. Той я обичаше безкрайно и би направил всичко за нея, но нарастващата й зависимост не бе характерна за майка му и това го безпокоеше.
Боби Том прекоси железопътния прелез и погледна нагоре към водната кула, украсена с голяма оранжева наклонена буква „Т" от „Телароса Хай", после зави по „Мейн Стрийт". Надписът, рекламиращ Хевънфеста върху тентата над стария театър, му напомни, че през някой от следващите дни трябва да се обади на приятелите си и да ги покани на голф турнира на знаменитостите. Но досега бе направил само приблизителен списък, колкото Лутър да не му мрънка.
