Филип тръгна бързо, но внимателно, следваше същия маршрут като Лора — червено, жълто, бяло, черно — и след малко беше на отсрещната страна, до нея.
— Пфу! — Той избърса потта от челото си. — При други обстоятелства дори щеше да е забавно. Но честно казано, сега не беше.
След арката следваше къс коридор, който първо завиваше наляво, а после рязко надясно. След втория завой се озоваха в кръгло помещение, осветено откъм тавана. Всъщност самият таван сияеше.
Беше от монолитна скала, но изглеждаше, сякаш самият камък излъчва светлина.
— Господи! — възкликна Филип.
В камъка имаше нещо като дребни жълти кристалчета.
— Сигурно е някакъв естествено светещ кристал.
— Хитри са били тези алхимици.
— Аха. Да им се не начуди човек…
В помещението нямаше нищо с изключение на още един отвор в стената срещу арката, през която бяха влезли. Лора надникна през него и видя два коридора — единият водеше наляво, а другият надясно. На стената имаше два диска с диаметър около педя. Върху левия се забелязваха два концентрични кръга. Върху десния също имаше някакъв символ, кръг с нещо като рога отгоре и кръст в основата.
— Някакви идеи? — попита Лора.
Филип се вгледа в документа на Нютон.
— И двата ги има — каза той. — Ето тук, до лабиринта.
— Левият е символът на слънцето, а другият на Меркурий, нали така?
Филип кимна.
— Е, кого ще последваме, слънцето или Меркурий?
— Какви са асоциациите? — попита той.
— Ами, Меркурий е крилатият вестител на боговете, а слънцето… не знам, светлината? Повърхността може би?
— Не ни помага много. Но от друга страна, живакът (Mercury (англ.) — живак) е най-важният метал за алхимиците, нали? Един от трите основни елемента, използвани при създаването на Земята.
— Значи трябва да тръгнем насам — каза Лора и посочи десния коридор.
— Може би. Но слънцето пък е централен образ в астрологията.
Таваните и на двата коридора сияеха като тавана на помещението зад гърба им.
— Аз бих тръгнал наляво, след знака на слънцето.
— Добре.
Лора поведе. Вървяха бавно. След няколко метра коридорът зави надясно, после наляво и отново се озоваха пред разклонение. Беше под ъгъл два без десет, а на мястото, където пътят се разделяше, имаше скална колона. Върху нея, на нивото на очите на Лора, имаше още един диск, разделен на две с вертикална линия. В лявата половина отново видяха символа на слънцето, а в дясната имаше друг символ — наподобяваше малко буквата h, с една хоризонтална линия през нея в горната част.
— Да не би това да означава, че просто продължаваме да следваме символа на слънцето? — Лора се намръщи. — Не може да е така.
— Да, нещо не е наред — съгласи се Филип.
— Което означава, че или тръгваме насам — каза тя и посочи десния коридор, — или се връщаме до предишното разклонение и тръгваме по другия път.
Взе документа на Нютон от ръцете на Филип, седна на земята и опря гръб на каменната колона. Светлината, струяща от тавана, беше достатъчно силна, за да можеш да четеш.
— Да видим коя информация сме използвали досега — каза тя. — Цветовия код, да, дори два пъти. А и тук май няма приложение. Живакът е метал, но другите два символа са на Сатурн и слънцето, следователно символът на Меркурий трябва да се отнася не до метала, а до планетата.
Филип клекна до нея и каза замислено:
— А разположението на символите? Може би и това има някакво значение.
И двамата се загледаха в документа, опитваха се да намерят връзка между разположението на символите и схемата на лабиринта, която Нютон беше прерисувал от оригинала.
— Въпросът не е в разположението им — каза изведнъж Лора. — А в последователността им в заклинанието.
И посочи стиха на латински, който бяха получили, като използваха кода на Чарли. Филип извади превода, който бяха направили предната вечер.
— Точно така… „Ти си Меркурий могъщото цвете — прочете Лора на глас. — Ти си творецът на Слънцето, Луната и Марс“. Да, това е. Объркали сме се от самото начало. Трябвало е да тръгнем по десния коридор, под знака на Меркурий.
Върнаха се до арката на кръглото помещение, поспряха за миг пред двата диска, след което тръгнаха право напред, тоест по десния коридор спрямо арката. След няколко минути стигнаха до Т-образно разклонение. На стената пред тях отново имаше два диска. На десния беше изобразен символът на Венера, кръг с кръст в основата. А на левия стоеше символът на слънцето.
