— Можеш ли да докажеш това? Пък дори и да е вярно, нима съм го направил аз или този човек?
— Вие сте били, защото принадлежите към този народ. Станете и си вървете, иначе ще почувствувате нашите мишци!
— Не се страхуваме от ръцете ви. Ако искате разпра и бой, скоро ще видите, че нашите ръце са по-силни от вашите. Но завърнете ли се по местата си, след малко ще напуснем тази къща.
— Не можете да останете тук нито миг повече. Махайте се!
Той посегна към Търнърстайк, който беше по-нисък от мен. Тук обаче беше сбъркал адреса. Капитанът веднага го хвана за яката и запита:
— Сериозно ли ни нападат вече, Чарли?
— Да.
— Well, Тогава и при нас няма вече шега!
При тези думи той го вдигна над главата си и го захвърли между останалите така, че те се разхвърчаха встрани.
— Какво ви е дошло наум, глупавинг хоранг, такиванг! Сядайте по местатанг си, иначенг ще ви стрием на пух и праханг.
В миг няколко пейки бяха счупени и нападателите се въоръжиха с бамбуковите пръчки, от които бяха направени. Започна се ръкопашен бой, от който ние, след няколко удара и блъскания, които понесохме, излязохме победители.
Осемте или десетте дребни и зле хранени китайци не бяха достатъчно силни, за да се борят с нас, особено като не бяха подкрепени от съдържателя и хората му.
Кратката борба обаче не беше минала без крясъци и глъчка и онова, което очаквах, стана. Влязоха няколко полицаи, при появата на които спокойствието веднага се възстанови. Бяха войници. Униформата им се състоеше от къси червени ризи, украсени с бяло по шевовете, сини, къси памучни панталони, груби платнени обувки с филцови подметки и плетена бамбукова шапка. Въоръжени бяха с тръстиков щит, на който беше нарисуван императорският дракон, с лъкове и стрели и къси палки. На гърдите и гърбовете си носеха големи надписи „Пинг“, а тънките им мустаци, които се спущаха надолу, напразно се мъчеха да им придадат войнствен изглед.
Когато ни видяха, лицата им придобиха извънредно гневен израз и те хванаха палките.
— Кои сте вие? — запита предводителят им, като се обърна към капитана.
— Какво иска? — запита ме Търнърстайк.
— Пита кои сме.
— Кажете му, Чарли! Но кажете му също така, Че и той може да изяде някой бой, ако не бъде учтив!
Пингът повтори въпроса си раздразнено.
— Този човек е йенг-кие-ли, а аз съм тао-це — отвърнах аз.
— Вие сте чужденци и варвари и сте дръзнали да влезете в Куанг-чой-фу?
— Бъди предпазлив с думите си! В нашата страна думата варварин е голяма обида, която никой не претърпява.
— Вие сте варвари, иначе не бихте започнали борба.
— В такъв случай китайците са варвари, защото те започнаха разпрата.
— Това е лъжа! Тези хора са добри и миролюбиви. Те не са ви направили нищо лошо.
Тогава поставих ръце на раменете на човека така, че той потръпна.
— Ако кажеш още веднъж думата лъжа, ще смачкам така гърба ти, че той ще получи цвета на небето!
Той отстъпи назад.
— Ти ме заплашваш? Знаеш ли какво означава това?
— Нищо не означава! Какво искаш от нас?
— Ще ви арестувам и ще ви заведа при ча-юанът.
— Нямам нищо против, стига да арестуваш и тези хора.
— Те са невинни.
— Това ще провери ча-юанът. Как можеш да знаеш кой е виновен и кой невинен? Ти още не си запитал никого за началото на спора.
— Това не ви интересува. Платете каквото сте пили и вървете пред мен!
Капитанът отгатна за какво ставаше дума по движението на полицая.
— Какъв е този човек, Чарли? — запита ме той.
— Войник и полицай.
— И иска да ни арестува?
— Така е.
— Отстъпете за малко встрани. Ще го тресна по главата, за да му размърдам мозъка!
— Това ще ни причини само вреда. Вече бяхме достатъчно непредпазливи, за да влезем във водата, и сега трябва да плуваме по течението.
— Това укор ли е?
— Не. Нали и аз дойдох и знаех, че ще бъдем пленени двама. Във всеки случай няма да се оставя да ме обесят с вас. Направете ми удоволствието и се оставете да бъдете арестуван спокойно.
— Щом вие искате, трябва да се подчиня — изръмжа той.
— Колко струва нашият чай? — запитах съдържателя.
— Двата заедно един фен.
— Заповядайте.
Дадох му десет фена и след това се обърнах към полицая:
— Готови сме, но искаме да повикаш две носилки, защото не желаем да ходим пеш. Ето ти пари, за да заплатиш.
Поставих в ръката му един долар.
— Искаш ли да ти върна нещо? — запита той наивно.
— Не.
— Тогава ще имате носилки.
— Но аз също така повтарям искането си, тези хора тук да бъдат арестувани. Те започнаха кавгата с нас.
— Щом са я започнали, тогава трябва да дойдат.
— А също така и съдържателят като свидетел.
— И това ще ти бъде позволено!
Доларът беше доказал на този човек, че ние не сме варвари. Той изпрати един от хората си да докара носилки. Качихме се и всички посетители заедно със съдържателя ни последваха, придружени от войниците, през голямата тълпа любопитни.
Бяхме закарани До Куанг-куана112.
Това беше внушителна постройка, фасадата на която беше украсена с дървени стълбове. В предния двор се движеха множество войници, които носеха същите униформи, както нашите придружители. Там слязохме, при което аз подадох на войника още един долар. Лицето му засия и той каза:
