„Ричард,
В Уестминстър се забелязва раздвижване. Носят се какви ли не слухове. Слухът, който засяга теб, гласи следното: осъдените на заточение в Африка, които лежат в тъмниците извън Лондон, ще бъдат прехвърлени на плаващите затвори в Темза, откъдето ще бъдат откарани по чужди земи, но не през рибарника на краля, сиреч Западния океан, отбелязан върху картите като Oceanus Atlanticus39. Тъй като рибарникът вече не е частна собственост на краля, в мълвата, достигнала до мен (и ширеща се все повече от ден на ден), се говори за Източния океан, посочен върху твърде малко карти като Oceanus Pacificus40.
Преди, има-няма, десетина години Кралското дружество и неговите хора с огромно влияние в Кралската военна флота изпроводиха някой си капитан Кук в — Отахеити41 — да наблюдавал транзита на Венера през Слънцето. Та тоя Кук бил такъв любопитко, че взел да открива райско кътче подир райско кътче. Нищо чудно, че това любопитство накрая му е изяло главата — туземците на Лорд Сандвичевите острови42 му видели сметката. Капитан Кук решил, че райското кътче, което в случая ни интересува, прилича много на крайбрежието на Южен Уелс, затова и без да проявява особено въображение, го нарекъл Нов Южен Уелс. По картите ще го намериш като Terra incognita43, или Terra Australis44. Можем само да се досещаме колко е дълго от изток на запад, но от север на юг е три хиляди и шестстотин километра.
Горе-долу на същата южна дължина, каквато на север е дължината на новия американски щат Джорджия, нашият любопитко намерил местенце, което нарекъл Ботанически залив. Откъде се е взело това име ли? Ами оттам, че онзи досадник сър Джоузеф Банкс45, председателят на Кралското дружество, който си вре гагата където трябва и където не трябва, е събирал там заедно с ученика на Линей доктор Соландър ботанически видове.
Тук на сцената се появява корсиканецът Жакоб Мария Матра, пръв пуснал идеята, запленила нашите държавни мъже, които постоянно се допитват до сър Джоузеф Банкс, сведущ по всички въпроси, като се почне от рождеството Христово и се стигне до музиката на сферите. В резултат на това господни Пит и лорд Сидни са убедени, че са намерили отговор на парливия въпрос: какво да правят с такива като теб. Смятат да ви заточат в Ботаническия залив. Не точно да ви зарежат там, както са направили с ония клетници в Африка, а просто да заселят с англичани и с англичанки райско кътче, до което още не са се докопали нито французите, нито холандците и испанците. Е, не съм чувал досега земи да бъдат заселвани с престъпници, но както личи, правителството на негово величество възнамерява да стори точно това. Все пак не съм съвсем сигурен, че тук най-подходящият глагол е заселвам. Господин Пит по-скоро смята да ви стовари там. Ако експериментът успее, нищо чудно Ботаническият залив да се превърне накрая в бунище за отрепките на нашето общество, където поколение след поколение ще бъдат изпращани затворниците — така ще се постигнат две цели. Първата — и основната — е, че Англия ще се отърве от своите престъпници, като ги прати толкова далеч, че те да не й досаждат и да не й се пречкат. Втората цел — по-точно уловка, която да приспи бдителността на нашите множащи се като гъби след дъжд реформатори, — е негово величество да се сдобие с нова, макар и неизползваема и безполезна колония, където да се вее флагът на кралството. Колония, населена от престъпници и тъмничари. Не се и съмнявам, че след време ще я нарекат Пандизландия.
Но стига с тия игри на думи. Готви се, Ричард, скоро ще те преместят от Глостър. Вече писах на братовчеда Джеймс — аптекаря, който ще те посети, въоръжен с всичко, необходимо ти, за да оцелееш поне през 1786 година. И се стегни — чакат те изпитания. Качиш ли се на плаващите затвори, закотвени край Кралския арсенал, ще се натъкнеш на Лондон. Има няколко такива палати за лишени от свобода, теб обаче те засягат само три. «Пазител» и «Правда» ги има от десет години и се ползват с подчертаното внимание на господин Джон Хауард, който честичко ги посещава. Третият — «Церера», е превърнат в затвор съвсем наскоро. Корабите са под управлението на един лондонски предприемач — хитрият Дънкан Камбъл, сключил договор с държавата. Шотландец е, естествено.
Колкото и да ми е мъчно да ти го кажа, трябва да знаеш, че плаващите затвори в Темза са само за мъже. Тук няма да се радваш на нежни женски грижи и успокояващо влияние. Плаващите затвори всъщност са си плаващ ад. Знам, посипвам раните ти със сол, но по-добре да ти кажа истината отсега, за да си готов. Пази се.“
