Флотските офицери сами си излапваха домашните птици, но в тия тропически жеги, заколеха ли овца или свиня, нямаше как да я изядат цялата и имаше опасност месото да се развали. На прегладнял каторжник като Ричард Морган му се струваше повече от разумно флотските офицери да се разберат с капитана и екипажа на своя кораб и да си поделят месото. Но не би! Каквото офицерите имаха, си го ядяха сами и не даваха на друг и да опита. Затова и всеки път, щом заколеха свиня или агне (козите не пипаха — да им дават мляко), Джонстън и Шарп мятаха на кърмата на „Александър“ покривка за маса и щом я видеха, капитан Камбъл и двамата му лейтенанти изпращаха лодка, която да прибере половинката от убитото животно. По същия начин, ако на носа на „Лейди Пенрин“ се развееше покривка, лейтенантите на „Александър“ се мятаха на ладийката и отпрашваха към „Лейди Пенрин“ да си приберат половинката.
За огромна радост на Джонстън и Шарп на двайсет и първи юни „Лейди Пенрин“ развя покривката. Двамата флотски офицери завчас се разпоредиха да им спуснат във водата голямата лодка и тръгнаха да си вземат своя пай от гощавката. Губернаторът Филип, капитан Хънтър, майор Рос, военният прокурор Дейвид Колинс и мнозина други едри риби на борда на „Сириус“ загледаха изумени как военноморските офицери на „Александър“ се мятат весело с лодката по огромните разпенени вълни, прииждащи от северозапад. Вещо направлявана с греблата от дванайсет редници морски пехотинци, лодката и на връщане се пребори с вълнението и се прибра по живо, по здраво на „Александър“. Докато редниците преобръщаха лодката на обичайното й място върху палубата, Джонстън и Шарп вече точеха лиги при мисълта за крехките сочни свински пържолки и главите кромид лук от Тенерифе, накиснати в козе мляко.
Капитан Синклер прати да ги повикат.
— „Сириус“ е целият във флагчета — избоботи той с равен глас. — Предлагам ви да се качите на юта и да прочетете какво ни съобщават.
Двамата старши лейтенанти се качиха по стълбите на юта, където Синклер си бе направил пилчарник, кошара за овцете и козите и кочина за шестте угоени шопара, на които дори бе направил покривче, да ги пази от слънцето, и им бе напълнил корито със солена вода, та свинете да си топят в него краката до сгъвката и да не слънчасат.
— Никоя лодка да не напуска „Александър“ без изричното разрешение на губернатора — съобщаваха флагчетата.
Тази лаконичност не съдържаше никакви емоции, ала по-късно същия ден майор Рос запълни пропуска, като се качи на лодката на „Сириус“ и се изтърси на „Александър“.
— Ах, вие, слабоумни негодници, ще ви скъсам задниците от бой! — ревна с цяло гърло той както винаги пред всички, на които им е интересно да го слушат; превозното му средство се поклащаше долу край левия борд на кораба и майорът нямаше намерение да пилее ценното си време, за да се усамотява с тия мухльовци в квартердека колкото да им каже какво мисли за тях. — Пет пари не давам какви ги вършите с Камбъл и неговите подлоги на „Лейди Пенрин“, но оттук нататък ще сложите край на това сноване напред–назад!
Върна се с напета стъпка при въжената стълба, слезе в лодката на „Сириус“, без по него да падне и капчица пяна, и се отправи към „Лейди Пенрин“, където да повтори този изблик на чувства.
Понеже подчинените им се превиваха от смях, точно както и екипажът, и каторжниците, лейтенант Джонстън и лейтенант Шарп побързаха да се затворят в квартердека, където седнаха да умуват дали да не сложат край на живота си.
Докато духаха североизточните пасати, флотилията напредваше бързо, но към края на юни те утихнаха и платноходите се видяха принудени да чакат и най-лекия ветрец, за да продължат нататък, което предполагаше дълги престои и маневриране. След като кормчията нагласеше платната под друг ъгъл, всички чакаха да видят дали е налучкал посоката на вятъра и дали корабът ще потегли накъдето трябва. Не го ли стореше, кормчията пак го завърташе още малко и пак започваше чакане. Маневри, престой, маневри, престой — и така до припадък…
Ричард бе пратен да лови риба, но не толкова защото му вървеше кой знае колко, а защото бе много търпелив — когато хора като Бил Уайтинг сядаха с въдиците, те очакваха рибата да клъвне веднага щом кукичката се скрие под водата, и отказваха да стоят, облегнати с въдицата на перилата, и да чакат, ако се налага, и с часове. Сега слънцето се падаше точно над тях и на палубата вече не бе така приятно, особено за англичаните с тяхната изнежена бяла кожа. Виж, в това отношение на Ричард наистина му бе провървяло — докато пътуваха към Тенерифе, беше почервенял, после обаче малко по малко бе почернял и сега имаше хубав кафяв загар, точно както и Тафи, мургавият уелсец, и другите мъже с тъмна коса. За русите луничави Бил Уайтинг и Джими Прайс настъпи дълъг промеждутък от време, когато те от немай-къде трябваше да се крият долу и да мажат болезнените мехури по кожата си с мехлема на Ричард и с течния каламин, който корабният лекар Балмейн им изписа без особено желание.
