Раздадоха — и продължиха да раздават — ром на всички, дори на каторжниците, някой извади и свирка и моряците се впуснаха във вихрен танц, като подрипваха, хванали ръце пред себе си, въртяха се в кръг и подскачаха от крак на крак. После преминаха на песни и екипажът замоли каторжниците — често ги бе чувал да пеят — да изкарат някоя и друга. Ричард и Тафи изпяха песен на Томас Талис58, минаха през „Зелените ръкави“59 и после подкараха в хор с останалите кръчмарски песни. Всеки получи и препълнено канче рибена чорба, която господин Кели беше сготвил от рибата меч, и каторжниците установиха, че чорбата дори е вкусна, ако наквасиш в нея коравия хляб. Щом се спусна нощта, запалиха фенери; вече минаваше десет, а песните все така огласяха палубата, затова и капитан Синклер изпроводи стюарда си Тримингс да каже на всички освен на вахтата да лягат и да престанат да вдигат такава врява.
Хванаха североизточните пасати, които ги понесоха на юг и на запад. Никой кораб с квадратни платна не може да се задържи на повърхността с вятър, който духа отзад на платната — посоката на вятъра трябва да е такава, че да опъва платното откъм направляващата страна, което ще рече, да се пада откъм бимса или борда. А сега духаше именно такъв попътен вятър, който идваше отзад, някъде между кърмата и средата на кораба. Тъй като тук вятърът и теченията бяха такива, че тласкаха корабите към Бразилия, встрани от Африка, всички на „Александър“ знаеха, че рано или късно флотилията трябва да пристигне в Рио де Жанейро. Тревожният въпрос беше: кога? Щом напуснаха Тенерифе, всички бъчви за питейна вода бяха пълни догоре, въпреки това губернаторът Филип реши, че е разумно да ги долеят отново на островите Зелени нос, които бяха владение на Португалия и се падаха почти точно на запад от Дакар.
На осемнайсети юни — духаше силен вятър и всичко беше обвито в мараня — корабите взеха да подминават островите Зелени нос: Сал, Боависта, Маю. „Александър“ пореше вълните със скорост сто шейсет и пет морски мили на ден, което се равняваше на триста километра. Разстоянието обаче се измерваше само в милите, с които бяха напреднали в правилната посока. Някои дни се случваше корабът да се е върнал назад, което се установяваше по пладне, когато се определяха географската ширина и дължина. В открито море дните се измерват от пладне до пладне, когато със секстанта може да се определи по слънцето географската ширина, колкото до дължината, тя се изчисляваше с хронометри, каквито в цялата флотилия имаше само на флагманския кораб „Сириус“. Веднага щом на „Сириус“ изчисляха географската дължина, я съобщаваха с флагчетата и на другите кораби.
На деветнайсети юни пред тях изникна огромният, покрит с планини остров Сантягу. Всичко вървеше добре, докато корабите от флотилията, които сега плаваха близо един до друг, заобиколиха югоизточния нос, за да навлязат в пристанището на Прая. Внезапно настана безветрие — не се долавяше и най-лекия повей, ако не броим ветреца, който моряците наричат зефир: леки пориви от всички посоки на компаса. За капак и покрай брега имаше огромни вълни, които се разбиваха по рифовете. След няколко плахи опита, когато „Скарбъро“ и „Александър“ бяха на някакви си осемстотин метра от брега, губернаторът се разпореди флотилията да се върне в открито море. Нямаше да пълнят още вода.
После „Александър“ отново изпадна в беда. На „Лейди Пенрин“, един от двата кораба, които вечно изоставаха, лейтенант Джонстън и лейтенант Шарп имаха приятели, с които се бяха договорили. Флотските офицери и на двата кораба притежаваха овце, свине, кокошки и патици и освен че си готвеха само за себе си, пак само за себе си колеха животните. Капитанът, заместниците му и екипажът пък си гледаха на палубата свой добитък и всички ценяха прясната храна толкова много, че ако хванеха риба, моряците не я поделяха с пехотинците и обратното. В екипажа винаги имаше неколцина опитни рибари, морските пехотинци също предвидливо се бяха запасили с въдици, кукички, плувки и тежести. Надушеха ли, че някого от каторжниците също го бива да лови риба, начаса мобилизираха и него в замяна на рибената чорба, която затворниците получаваха същия или следващия ден.
