Затова и Ричард остана много доволен, щом видя, че моряците опъват платнени навеси между щаговете и вантите, между всичко по палубата, което стърчеше поне малко, стига платнището да не пречеше на хората, качващи се горе.
— Не знаех, че Есмералда се е загрижил толкова за изгорелите от слънцето — каза той на Стивън Донован.
Мъжът прихна в гръмогласен смях.
— Ох, Ричард, Ричард! Есмералда пет пари не дава дали някой ще изгори от слънцето. Просто наближаваме екватора, затова и напоследък все е безветрие. А Есмералда просто знае, че скоро ще започнат бурите. Навесите са за това — да събират дъждовната вода, разбираш ли? В най-долния ъгъл подлагат каца и водата се стича вътре. Не е много лесно да опънеш платнището — това всъщност са стари парчета платно, така че да образуват нещо като чиния, която в единия си край е наклонена като фуния. Пасатите вече не духат, Есмералда няма как да не го е усетил.
— Защо сте четвърти помощник-капитан, господин Донован? Докато обикалям палубата, ми прави впечатление, че се товарите със задължения не по-малко от господин Лонг и при всички положения повече от господин Шортланд и господин Боунс.
Сините очи се присвиха в ъгълчетата, върху устните заигра усмивка, но на Ричард тя се видя някак горчива.
— Е, Ричард, падам си малко ирландец и въпреки че съм бил с адмирал Родни в Западна Индия, все пак съм към търговската флота. Есмералда ме сложи втори заместник-капитан, но представителят на Военноморските сили искаше да вреди синчето си на някое топло местенце. Само да беше видял как Есмералда се разфуча, когато разбра, че господин Шортланд ще пътува като негов втори заместник — отдавна има зъб на бащата, лейтенант Шортланд, де. Затова и лейтенантът реши, че е за предпочитане да се премести на „Фишбърн“. Но синчето остана. Господин Боунс пък не изгаряше от желание да ми преотстъпва длъжността трети заместник-капитан, така че станах четвърти. Всеки от нас отговаря за една от вахтите.
Ричард се свъси.
— Пък аз си мислех, че капитанът сам се разпорежда със своя кораб и има последната дума.
— Така е, но не и когато си се хванал с Кралската военна флота. От „Уолтън“ напират за още такива сладки поръчки, затова и Франсис Уолтън, един от рода на Уолтънови, се е хванал капитан на „Дружба“. Есмералда Синклер е съдружник в „Уолтън и сие“. Ако се поразтърсиш, сто на сто ще установиш, че почти всички капитани на корабите, превозващи хора, и на товарните кораби във флотилията са акционери в съответните дружества. — Донован вдигна рамене. — Ако експериментът с Ботаническия залив завърши успешно, всички ще се юрнат да превозват каторжници — в тая работа има хляб.
— Приятно е да знаеш, че и ние, окаяните каторжници, сме допринесли за нечие благоденствие.
— Особено за благоденствието на хора като Уилям Ричардс младши. Нашият доставчик — на него трябва да сте признателни за чудната храна, която получавате, дано Бог го натика в пъкъла, да изгние там! А освен това, Боже, прати ни и някоя рибка!
Въдицата в ръката на Ричард се поразклати. Замърда и въдицата на Донован. Един от моряците по-назад към кърмата изтегли със съсък нещо — бяха се натъкнали на голям пасаж риба тон и завадиха рибите толкова бързо, та трябваше светкавично да сложат кукичките отново на въдиците и да ги пускат във водата, да не би пасажът да отмине. В края на този вълнуващ за рибарите миг на палубата подскачаха и се мятаха над петдесет едри риби, а моряците и пехотинците вече точеха ножовете, за да ги остържат от люспите, да ги изкормят и нарежат на парчета, нещо, с което каторжниците не можеха да се заемат, понеже не им разрешаваха и да припарват до ножове.
— Довечера ще си отядем рибена чорба — потърка радостно ръце Ричард. — Доволен съм и че вече не ядем на обяд. На пълен стомах се спи по-добре. Знам, лейтенантите се оплакват, че тия прелестни създания са сухички, но месото все пак е прясно!
В открито море човек наистина не можеше да скучае: вечно се случваше нещо. Ричард вече беше свикнал да вижда огромните морски прасета и по-малките делфини, които палуваха, гонеха се, подскачаха високо над водата и все така го очароваха. Тези твари наистина се радваха на живота! Едва ли безгрижният делфин не се наслаждаваше на своите подскоци, нищо че свъсени мъже като господин Лонг твърдяха, че с плясъка и тътена животинките просто прогонвали хищниците.
Понякога на големи ята над кораба кръжаха и какви ли не птици: кралски албатроси, буревестници, дори чайки. „Александър“ не изхвърляше през борда кой знае какви отпадъци, освен когато моряците и пехотинците изкормваха хванатата риба, затова и Ричард бързо разбра — присъствието на птиците означаваше, че наоколо има големи пасажи риба, най-често твърде дребна, та да си заслужава да я ловиш.
