— Ще се редуваме да се грижим за Айк, а останалите ще се изнесем на палубата, за да напълним колкото може дъждовна вода — нареди той на момчетата.
Джими Прайс и Джоуб Холистър понечиха да възразят, Джоуи Лонг ревна, другите също бяха на ръба да се разбунтуват.
— По-добре да си стоим долу — рече Бил Уайтинг.
— Останете ли тук, ще се заразите от треска.
— Сам го каза, Ричард — тросна се и Неди Перът. — Стига да прецеждаме водата и да поддържаме чисто, ще ни се размине. Няма да ходя на никаква палуба. На теб ти е лесно с тая кожа, но аз изгарям от слънцето.
— Аз ще се кача — намеси се и Тафи Едмъндс и се зае да си събира някои от нещата. — Ние с теб трябва да репетираме за концерта. Не можем да допуснем само нашият кораб да си остане без концерт. Я виж „Скарбъро“. Там не минава седмица, без да си изнесат концерт. Според ефрейтор Фланъри някои от сценките били толкова изпипани, че трябвало да ги видиш с очите си, за да повярваш.
— На „Скарбъро“ — намеси се Уил Конъли — може и да има повече каторжници, отколкото при нас напоследък, но те са добре, понеже са разпределени между втората и третата палуба. А ние сме натикани като сардели на два пъти по-малко пространство, защото превозваме и товар.
— Е, лично аз пък съм доволен, че на третата палуба на „Александър“ има товар — каза Ричард, който се бе отказал да спори — беше се убедил, че е безполезно. — Вижте какво стана с пехотинците, когато бяха една палуба по-долу. Помпите на „Скарбъро“, които вадят трюмната вода, работят. Всичко пак опира до капитана. Те имат капитан Маршал, ние имаме Есмералда, който пет пари не дава за помпите, стига трапезата му да е отрупана. Трюмната вода на „Александър“ е напълно заразена.
На четвърти юли вече бе умрял още един мъж, а други трийсет бяха пратени на наровете на импровизирания лазарет. Корабният лекар Балмейн имаше чувството, че целият корпус на „Александър“ е натъпкан до пръсване с трупове в последен стадий на разложение. Как тия клетници живеят сред разложение!
На другия ден от „Сириус“ се получиха две заповеди. Първата гласеше Джон Пауър да бъде освободен от оковите — още щом му смъкнаха веригите, той отново отиде при господин Боунс, тъй като в заповедта изобщо не се казваше, че му е забранено да работи. От втората — лейтенант Джонстън и лейтенант Шарп останаха страшно недоволни. Дажбата вода за всеки мъж във флотилията, бил той моряк, морски пехотинец или каторжник (жените и децата получаваха по-малко), трябвало да се намали от два на литър и половина. Каторжниците да получавали половин литър всеки ден призори и още литър — в късния следобед. Раздаването на водата да се осъществявало под надзора на флотски офицер и в присъствието на двама пехотинци и на двама каторжници като свидетели, които пък трябвало да се сменят всеки път, да не би да почнели да крадат тайно от водата. Според същата заповед отсеците трябвало да се залостят, бъчвите с вода — да се държат под ключ и да се пазят като зеницата на окото, а ключовете да стоят у офицерите. Всяка сутрин да се отпускала допълнително вода за казаните и коритата, а също и за животните, които лочеха на корем, например кравите и конете изгълтваха по четирийсет и пет литра.
Три дни по-късно безветрието и бурите бяха изместени от югоизточните пасати. А корабите още не бяха прекосили екватора. Всички начаса се поободриха, макар че флотилията с триста мъки поддържаше курса си, измерван в реални морски мили — по сто на ден. „Александър“ пореше огромните насрещни вълни, „Сириус“ и „Бдителност“ плаваха току зад него, „Дружба“ пък беше отпред, цялата в пръски вода досущ мокро псе, което се изтръсква.
Когато сребърните копчета по алените куртки на Джонстън и Шарп започнаха да потъмняват и вонята по квартердека стана почти толкова непоносима, както и на втората палуба, лейтенантите и корабният лекар се вдигнаха и отидоха при капитана, който ги прие, но отхвърли жалбата им като пълна глупост. Притесняваше го само едно: че каторжниците му крадат от хляба, затова и настояваше да бъдат налагани с бича едва ли не до смърт.
— Пак благодарете на звездите, че не ви крадат от рома! — тросна се Джонстън.
Капитанът се ухили, при което се видяха мръсните му зъби.
— Другите кораби може и да си имат ядове с рома, но моят — не. А сега си тръгвайте и ме оставете на мира. Дадох на дърводелеца дясната помпа — да я поправи, понеже нещо не работи като хората. Това безспорно обяснява състоянието на трюмната вода.
— Как един дърводелец ще поправи машинария, която се движи с метални чаркове и кожени ремъци? — процеди през зъби Балмейн.
— Вие по-добре се молете да я поправи. А сега се махайте от тук!
