Това вече бе последната капка, от която търпението на Балмейн преля. Той даде сигнал с флагчетата на „Сириус“ и получи разрешение да вземе лодката и да отиде на „Шарлот“ при главния корабен лекар Джон Уайт. Командвана от лейтенант Шарп, голямата лодка пое през огромните вълни: „Шарлот“ беше тромав платноход и най-често изоставаше. На връщане към „Александър“ всички се уплашиха до смърт — дори Шарп, който не знаеше що е страх и в най-бурно море. Затова когато се качи по стълбичката на „Александър“, корабният лекар Уайт бе доста ядосан.
— Ей, бристълчани, опряхме до вас — рече Стивън Донован. — Чакам ви с господин Уайт и господин Балмейн в помещението за нисшите офицери.
„Строго погледнато — помисли Ричард, понаучил доста за помпите през времето, което бе прекарал с господин Томас Латимър, изчезнал сякаш вдън земя, — помпите е трябвало да бъдат една палуба по-долу, за да се намали равнището на трюмната вода, която трябва да вдигат, навремето обаче с кораба са прекарвани роби и собствениците не са искали да има отвори толкова ниско в корпуса. Истината е, че никой не се е притеснявал особено за трюмната вода.“
В помещението за нисшите офицери имаше два резервоара, единият отдясно, другият — отляво, снабдени с най-обикновена смукателна помпа с ръчка, която се движеше нагоре-надолу. Към резервоарите бяха прикачени тръби, които се изпразваха чрез клапа в морето. Дясната помпа беше свалена, лявата пък отказваше да изпомпва.
— Ще слезем долу — оповести корабният лекар Уайт, пребледнял като платно. — Как изобщо е възможно човек да живее тук? Мъжете ви, лейтенант Джонстън, трябва да получат награди за издръжливост.
Ричард и Уил Конъли вдигнаха капака на люка и отскочиха назад. В отсека долу беше тъмно като в рог, но и те, и другите зад тях чуха как о бъчвите с вода се плиска течност.
— Трябват ни фенери — рече Уайт и си затули лицето с носна кърпа. — Налага се някой от нас да слезе долу.
— Драги ми господине, не е за препоръчване да се слиза долу с фенери. Въздухът ще се възпламени — възрази учтиво Ричард.
— Но нали трябва да видя какво става!
— Не се налага, драги ми господине, наистина. Всички чуваме какво става. Трюмната вода е преляла и е наводнила отсека. Това ще рече, че е напълно замърсена. И двете помпи не работят, възможно е никога да не са работили — последния път, когато идвахме тук, изгребвахме водата с кофи. Така е още от Галиънс Рийч.
— Как се казваш? — попита Уайт през кърпата.
— Ричард Морган, родом съм от Бристъл, драги ми господине. — Той се усмихна. — Ние, бристълчани, сме свикнали със зловонието, затова и вечно ни пращат да изгребваме трюмната вода. Но ако го правим с кофи, това няма да промени нищо. Водата трябва да се изпомпва, и то всеки ден. Но не със смукателни помпи като тези тук. Дори и да работят, им трябва цяла седмица, за да извадят един тон вода.
— Дърводелецът ще успее ли да ги поправи, господин Джонстън?
Лейтенантът вдигна рамене.
— Питайте Морган. Той, изглежда, е наясно. Признавам си, не разбирам нищо от помпи.
— Е, Морган, дърводелецът ще се справи ли?
— Не, драги ми господине. В трюмната вода има толкова много твърди предмети, че при всяко всмукване помпите и цилиндрите се развалят. На кораба му трябват верижни помпи.
— И какво повече правят верижните помпи от тези тук? — поинтересува се Уайт.
— Ами изпомпват водата, драги ми господине. Представляват най-обикновена дървена кутия, която обаче е много по-голяма от тези цилиндри. Водата се вдига с плоска месингова верига, прикачена за дървени зъбни колела горе и дървен барабан долу. Дъсчените прегради са свързани с веригата, така че, докато падат, се отпускат надолу, после пак се разгъват нагоре и изсмукват водата. Един добър дърводелец ще ви измайстори всичко без веригата — механизмът е толкова прост, че двама мъже, които въртят барабана със зъбните колела, ще ви вдигнат за една минута цял тон вода.
— Тогава „Александър“ трябва да бъде снабден с верижни помпи. Има ли вериги на кораба?
— Съмнявам се, драги ми господине, но „Сириус“ току-що излиза от ремонт, няма начин да не са му сложили верижни помпи. Сигурно на борда на кораба се намират и резервни вериги. Ако там няма, сто на сто ще намерите на някой от другите кораби.
Уайт се обърна към Балмейн, Джонстън и Шарп.
— Е, отивам на „Сириус“ да докладвам на губернатора. Междувременно ще се наложи да почистите трюма и отсека. Изкарайте всички морски пехотинци и каторжници, нека работят на смени, няма да допусна да принуждавате бристълчани да го вършат сами — рече той на Джонстън. После се обърна и изгледа на кръв Балмейн. — Защо, господин Балмейн, не сте ме уведомили много по-рано за положението тук, след като това продължава вече седем месеца? Капитанът на кораба е развейпрах, няма да се помръдне, дори и бизанът да му се стовари на главата в кабината. Вие сте корабен лекар и ваш дълг е да пазите здравето на всекиго на борда, включително на каторжниците. А не сте го сторили и можете да бъдете сигурен, че ще докладвам на губернатора.
