— Да. Дори капитан Кук обикновено е предпочитал нос Хорн. Смята се, че покрай нос Добра надежда минава пътя за Източна Индия, Бенгалия и Кате, а не за Тихия океан. Погледни пристанището, пълно е с кораби, които потеглят. — Донован посочи платноходите, бяха десетина-петнайсет. — Да, ще поемат на изток, но и на север, и ще се възползват от едно течение в Индийския океан, което да ги отнесе чак до Батавия. Достигат тези географски ширини точно когато задухват летните мусони, които ги тласкат по-нататък на север. А зимните пасати връщат корабите, натоварени с какво ли не, по обратния път, подпомагани от други три мощни течения. Едното е насочено на юг и минава през проток между Африка и Мадагаскар. Второто ги отнася покрай нос Добра надежда в Южния Атлантически океан. Третото пък ги тласка на север покрай западния бряг на Африка. Ветровете са важни, но понякога по-важни са теченията.
Донован изглеждаше все по-угрижен и това притесни Ричард.
— Какво премълчавате?
— Умен си, не може да ти се отрече. Добре де, ще бъда откровен. Второто течение, което заобикаля нос Добра надежда, е насочено от изток на запад. Помага много, ако си се запътил към дома, но се превръща в ад, поел ли си в обратната посока. Няма как да го избегнем, широко е цели двеста километра. Ако плаваш на североизток, към Източна Идния, не е сложно да го преодолееш. Ние обаче разчитаме на мощните западни ветрове южно от нос Добра надежда, а това за един моряк е много по-сложна задача. Дължината на последния преход ще се увеличи значително, защото няма да поемем веднага по източен курс. Плавал съм до Бенгалия и Кате, познавам на пръсти южния край на Африка.
Жегнат внезапно от любопитство, Ричард се вторачи недоумяващо в четвъртия помощник-капитан.
— А защо сте се хванали на това неясно пътуване по маршрут, изминаван единствено от капитан Кук?
Красивите сини очи запламтяха.
— Защото, Ричард, искам да съм частица от историята, пък макар и съвсем незначителна. Впуснали сме се в изключително рисковано пътешествие по маршрут не до старите познати места, дори не до места с примамливи имена като Кате. Нямам връзки, не мога да се вредя в Кралската военна флота, няма да ме вземат дори на експедиция, организирана от Кралското дружество. Когато Есмералда ме покани за втори помощник-капитан, тутакси се възползвах от възможността. Понесох безропотно понижението. Защо ли? Само защото сме се заели с нещо, с каквото не се е нагърбвал никой преди нас! Без никаква подготовка сме повели хиляда и петстотин безпомощни души, за да се заселят в девствени земи. Все едно ви прекарваме от Хъл до Плимут. Та това си е безумство! Върхът на лудостта! Ами ако стигнем Ботаническия залив и чак тогава разберем, че там не става за живеене? Кате е твърде далеч, за да прехвърлим там толкова много хора. Господин Пит и Адмиралтейството, Ричард, ни хвърлиха на произвола на съдбата, и то без да им мигне окото, без изобщо да обмислят нещата и да ги подготвят. Редно е две години предварително да пратят опитни хора, които да облагородят поне мъничко мястото. Това обаче не се случи, понеже щеше да струва луди пари и нямаше да отърве Англия и от един-едничък каторжник. Никой не го е еня за вас. Интересувате ги колкото да си зададат парламентарното питане, и толкоз. Но дори и да намерим смъртта си, тази експедиция ще влезе в историята и аз участвам в нея. И с радост съм готов да умра. — Той въздъхна и озари Ричард с лъчезарна усмивка. — Пак благодарение на тази експедиция може би ще имам възможност да вляза в Кралската военна флота като опитен мореплавател. Знае ли човек? Току-виж някой ден командвам фрегата.
— Дано — пророни искрено Ричард.
— Но заради теб съм готов да зарежа всичко — подметна закачливо Донован.
Другият мъж го разбра буквално.
— Господин Донован, познавате ме достатъчно добре, та да сте наясно, че най-силната ми страст не е плътта. Изхвърляте се, както всички ирландци.
— О, плътта, плътта, плътта! — тросна се раздразнен Донован. — Да ти призная, Ричард, преспокойно можеш да даваш уроци и на някой католик безбрачник! Какво ви правят на вас, бристълчаните? Никога досега не съм срещал човек, който да се чувства гузен за най-естественото нещо. Не се дръж като последния глупак! Компанията, мой човек, компанията! Една жена не може да ти прави компания. Жените са дребни душици. Ако са бедни, бъхтят по цял ден, за да свързват двата края. Ако ли пък са заможни, бродират, рисуват по малко, говорят италиански и дават нареждания на иконома. А за добър разговор ги няма никакви. Е, и повечето мъже не могат да ти правят компания — допълни той, поозаптил избухливия си нрав. Сетне рече, като се постара да звучи нехайно: — Пък и не съм чистокръвен ирландец. Който е раждан в Ълстър, в жилите му тече и кръвта на викингите. Сигурно заради това обичам да плавам по море и да виждам нови, непознати места. Ирландецът в мен мечтае. Викингът иска да осъществи мечтите.
