Седмици наред животът течеше по все един и същи начин: каторжниците излизаха на палубата, за да половят риба или да погалят животните, четяха, пееха, бъбреха си, играеха на барбут и на карти, насилваха се някак да хапнат малко — в Рио бяха сложили някое и друго килце, сега обаче всички отново бяха изпосталели покрай ужасната храна. Никой от наровете вляво при кърмата не долови да се случва нещо, да има промяна, да се шушука тихомълком, да се краде от хляба в отсека — така де, кой ще седне да върши такива неща! Уили Дринг и Джо Робинсън не мърдаха от койките и сякаш постоянно спяха или дремеха; това бе единственият симптом, който Ричард забеляза — изненада се, но реши, че прави от мухата слон и през последния половин месец момчетата просто са капнали от работа.
После, на шести октомври, когато не бяха много далеч от Африка, десетима морски пехотинци слязоха в затвора, за да отведат Джон Пауър. Той взе да се дърпа, но пехотинците го фраснаха с все сила и под изумените погледи на каторжниците го изкараха през задния люк. След няколко минути се върнаха, за да изведат и двамина от Нотингам — Уилям Пейн и Джон Менъл, които спяха на нара до Джон. После — нищо. Ако не броим това, че Пауър, Пейн и Менъл така и не се върнаха.
Ричард разбра какво е станало главно от Стивън Донован. Уили Дринг и Джо Робинсън също му казаха някои неща.
Пауър и неколцина моряци от екипажа замисляли бунт, разчитайки на това, че две трети от морските пехотинци изобщо не стават за войнска служба.
— Никога не съм чувал за по-налудничав план — отбеляза объркан Донован. — Въобразявали си, моля ти се, че е по силите им да превземат кораба! Луди за връзване! Нямах никаква представа какво им се върти в главите, обзалагам се, че и Шортланд не е бил в течение, а негова светлост Уилям Астън Лонг не би се унизил да се забърква в бунт, още повече че си прави тънките сметки, когато се върне в Англия, да го повишат в капитан на кораб. Виж, за стария Боунс си имам едно наум. Кълне се, че нямал нищо общо, но и аз, а и Есмералда не му вярваме. Ония ненормалници смятали да превземат квартердека и топа на подвижна поставка, а после да залостят морските пехотинци и каторжниците долу в затвора, да променят курса и да отпращат към Африка. Възнамерявали да затворят нас с Есмералда, Лонг, Шортланд и неподкрепилите ги моряци долу с вас в затвора. Съмнявам се да са смятали да убиват някого.
— Чакай тук — каза Ричард и се върна в затвора, за да попритисне Уили Дринг и Джо Робинсън.
— Какво знаете? — попита ги свъсен той.
Те го изгледаха така, сякаш от плещите им се е смъкнало непосилно бреме.
— Пауър взе да ни предумва да се включим и ние — отвърна Дринг. — Казах му, че е превъртял, помолих го да си го избие от главата. После той внимаваше да не говори с никого в наше присъствие, макар и да знаеше, че няма да го издадем. След това пък господин Боунс ни прати обратно в затвора — не ни искал да му работим.
Ричард се върна на палубата.
— Дринг и Робинсън са знаели, но не са пожелали да се включат. Според мен Боунс също е забъркан. Какво всъщност се е случило?
— Двама каторжници са натопили Пауър пред Есмералда.
— Винаги ще се намерят доносници — отбеляза Ричард, сякаш си говореше сам със себе си. — Менъл и Пейн от Нотингам. Негодниците му с негодници!
— Е, Дринг и Робинсън са се придържали към апашкия кодекс на честта, докато тия двамата просто са се потрудили, за да си заслужат похвалата на шефовете и по-добра храна. А ти ги наричаш негодници. Защо?
— Защото и друг път са доносничили. От известно време ги подозирам. Сега, откакто знам имената им, всичко си идва на мястото. Къде са?
— Доколкото знам, на „Скарбъро“. Веднага щом ония двамата са му казали, Есмералда се е метнал на лодката и е отишъл при негово превъзходителство губернатора. Ходих да го вдигам по стълбите. От „Сириус“ пратиха двайсетина пехотинци, а моряците, които доносниците са посочили, са задържани. Виж, за господин Боунс и за неколцина други нямаме доказателства. Но съм сигурен, че няма да повторят, колкото и да мразят Есмералда, задето им разводнява рома и им го продава.
— Ами Пауър? — попита Ричард, усетил как на гърлото му засяда буца.
— Отведоха го на „Сириус“, ще му турят веригите и ще го приковат към палубата. При всички положения няма да се върне повече на „Александър“. — Донован се взря с любопитство в Ричард. — Беше ти симпатичен, нали?
— Да, много, макар и да знаех, че ще свърши зле. Има хора, които, каквото и да правят, накрая оплитат конците, привличат неприятностите точно както магнитът — железните пирони. Та той е такъв. Но мен ако питаш, не е извършил престъплението, за което са му лепнали присъдата. — Ричард избърса очи и поклати ядно глава. — Искаше на всяка цена да се прибере в Англия, при болния си баща.
— Знам. Но ако има някакво утешение, Ричард, то според мен е, че щом подминем Кейптаун, Джони вече няма да храни надежди, че ще намери начин да се върне у дома, и ще стане образцов каторжник.
