На четвърти юни беше рожденият ден на краля и имаше празненство — така губернатор Филип вероятно искаше да повдигне малко духа на оредяващото си, вяло паство. Чуха се топовни гърмежи, морските пехотинци минаха под строй, дадоха на всички малко повечко храна и след като се мръкна, накладоха огромен огън. Каторжниците получиха цели три почивни дни и много по-важно — четвъртинка ром, разреден до грог с половинката вода, която им раздадоха допълнително. Колкото до свободните граждани в експедицията, те получиха половинка чист ром и литър тъмна бира, гъста и силна. За да ознаменува както подобава случая, негово превъзходителство губернаторът очерта границите на първото графство в Нов Южен Уелс и го кръсти графство Къмбърланд.
— Пфу! — бе чут да възкликва главният лекар на експедицията Уайт. — Това безспорно е най-голямото графство в света, лошото само е, че в него няма нищо, нищичко! Пфу!
Това изявление не беше съвсем точно — нейде из графство Къмбърланд имаше четири черни кейптаунски крави и един черен кейптаунски бик. Безценното държавно стадо едър рогат добитък, изведено под надзора на един каторжник на паша край стопанството, се възползва от упоеното му от рома състояние, размаха опашки и дим да го няма — изниза се от оградената мера. Почна се трескаво издирване — хората, тръгнали да търсят под дърво и камък говедата, разбираха откъде са минали по купчинките тор и опасаните храсталаци, говедата обаче нямаха никакво намерение да се оставят да ги заловят. Ужас!
„Бдителност“ се бе завърнала от второто си пътуване до остров Норфолк с добри и с лоши новини. Боровите трупи не можели да се натоварят така, както са — цели, понеже корабът нямало как да хвърли котва близо до брега, а дънерите не можели да се изтеглят на буксир по водата, тъй като били тежки и потъвали, въпреки това от тях ставали чудесни греди — и дебели, и тънки, както и дъски, които да бъдат прекарани в Порт Джаксън. Това означаваше, че в Порт Джаксън може да се построят сгради, по-масивни от палмовите колиби, и усилията да се съсредоточат върху изграждането на склад от камък, където да приберат алкохола. „Фишбърн“ и „Златната дъбрава“ не можеха да потеглят, докато не се направеше сигурно хранилище за спиртните напитки.
От друга страна — съобщиха от „Бдителност“, — се било оказало почти невъзможно на остров Норфолк да се отглеждат растения, понеже там гъмжало буквално от милиони гъсеници и личинки. Лейтенант Кинг бил толкова отчаян, че пратил шепата каторжнички да събират на ръка гъсениците. Но колкото и бързо да ги махали, пустите гадинки се множали със страшна скорост: на мястото на всяка махната се появявали две нови. А почвата била толкова плодородна и богата, без нито едно камъче отдолу! Жалко, че Кинг бил възпрепятстван да я обработва. Според мълвата в тревожните съобщения на лейтенанта все пак прозирали неописуемият му плам и възхита от остров Норфолк. Въпреки неизброимите вредители лейтенантът бил убеден, че островът има повече възможности да осигурява прехрана на хората, отколкото Порт Джаксън и неговите околности.
Освен болните каторжници имаше и здрави, повечето от които оглавявани от изобретателни люде, способни да направят така, че онези, които зависят от тях, да не се разболяват, срещаха се обаче и такива, които също проявяваха изобретателност, но в друга насока — те грабеха немощните. Не съществуваха правила, според които каторжници, натъкнали се на поляни с див магданоз или пълзящо растение, от което става сладък чай (морският копър се намираше твърде далеч), да са длъжни да предават плячката на шефовете. Хората все пак не се решаваха много–много да тръгват да берат растения главно заради туземците, които ставаха все по-дръзки и понякога дори навлизаха в лагера. Губернаторът се надяваше да залови неколцина и да ги опитоми, да ги научи на английски език и обичаи, а после да ги върне — вече цивилизовани — в племената и да убеди тия несретници да се съюзят с англичаните и да им помогнат в техните усилия. Вярваше, че сторят ли го, и техният живот ще се подобри неимоверно — и през ум не му минаваше, че туземците може би предпочитат да си живеят както досега, окаяно, в мръсотия.
В очите на англичаните те бяха големи грозотии и изобщо не можеха да се сравняват с негрите в Африка, понеже воняха, плескаха се с някаква бяла глина, обезобразяваха лицата си, като или си вадеха преден зъб, или си дупчеха хрущяла на носа и промушваха в дупката малка костица. Каква наглост, да се разхождат, както майка ги е родила, за капак и туземките се държаха възмутително — или кокетничеха най-безсрамно, или сипеха гръмогласни хули.
