Върху сгъваемия стол беше оставено голямото дървено сандъче с инструментите на Ричард, но без сукното, с което е било увито, добре, че се беше запазила месинговата плочка, на която, пишеше името му, инак знае ли човек! Ключалките бяха разбити. Ричард вдигна със свито сърце капака и след като огледа една по една преградките, видя, че не липсва нищо.
— Ама че работа, да се хвана на въдицата ти! — ахна майорът, след като надзърна през рамото на Ричард и видя какво има в сандъчето. — Ти, Морган, не си никакъв точилар, ти си майстор на оръжие!
Сандъчето бе подредено безупречно. Явно самият Сенхор Томас Хабитас бе слагал нещата, понеже вътре имаше затвори за кремъклийки, части към тях, отвертки, щифтове, болтчета, месингови и медни пластини, пружинки, какви ли не течности — дори китово масло! — специални четчици. Много повече неща, отколкото навремето Ричард бе носил със сандъчето в занаятчийницата. Нищо не бе разместено или повредено, всичко бе увито най-старателно в бинт, така че вътре не можеше да се промуши и дървеница. Стига да разполагаше с приклад и току-що изкована цев, Ричард преспокойно можеше да измайстори цяла пушка.
— Наистина съм майстор на оръжие — призна си гузно той. — Но същевременно съм и точилар на триони. Брат ми в Бристъл е дърводелец, редовно му точех и му поправях трионите и бичкиите.
— Но си премълча, че разбираш от оръжие.
— Аз, майор Рос, все пак излежавам присъда за углавно престъпление и реших, че не е особено разумно да разгласявам, че разбирам от оръжие. Току-виж някой го изтълкувал превратно.
— Зарежи това! — викна до немай-къде доволен майорът. — Можеш да сглобяваш и да разглобяваш всеки мускет, пистолет и ловджийска пушка в лагера. Веднага ще се разпоредя да направят нещо като стрелбище, и бездруго тук гъмжи от хлапетии, тъкмо ще им намерим работа и ще ги пратим да редят по пъновете бутилки — да стреляме по тях. Чиракът ти точилар как се справя?
— Вече работи не по-зле от мен, драги ми господине.
— Тогава нека той точи трионите, а ти работи с оръжието.
— За да работя с оръжието, майор Рос, ми трябва тезгях с нужната височина, стол и сянка, която обаче да не затулва светлината. Инак тази работа не може да се върши добре.
— Ще получиш всичко, което е нужно — ръждата, Морган, ръждата!
— Всички оръжия тук без топовете са затлачени с ръжда. Половината кремъклийки нямат точен мерник. Ако се целиш в главите на туземците или на кенгурата, куршумът отхвърча нагоре или пък барутът се възпламенява вътре. Е, това вече е друго! — потри майорът доволно ръце. — Знаех си аз, че Синклер ти е укрил инструментите, затова и веднага след като съдът се произнесе, го хванах тоя негодник за яката и му казах, че имам човек, готов да свидетелства как той е задигнал сандъчето с инструментите, собственост на каторжника Ричард Морган. На другата заран що да видя — сандъчето вече при мен! — Майорът издаде звук, наподобяващ лай — Ричард го изтълкува като смях. — Няма да се учудя, ако Синклер е надзърнал да види какво има вътре и е решил, че ще спазари нещата за повечко пари не тук, а в Лондон.
— Не знам как да ви се отблагодаря, драги ми господине — каза Ричард. Идеше му да стисне ръката на майора.
Той пък се удари с длан по челото.
— Я чакай! Щях да забравя, има още нещо за теб. — Зае се да рови из камарата вещи, спасени в ударения от гръм шатър, и извади голямо шише с мътна течност. — Миналия месец, докато беше извън строя, лекарят Балмейн е извлякъл това. Преди да отплава за Кате, господин Боус Смит се натъкнал на дърво, чийто сок приличал на терпентин, макар и синкав на цвят. Паднало се на Балмейн да провери как действа на ръждата. Той твърди, че я разтваряло.
Ричард стоеше с безизразно лице, докато майорът му разказваше всичко това — знаеше (а и не само той, знаеха всички каторжници) онова, което шефовете си въобразяваха, че са запазили в дълбока тайна: че на празненството по случай рождения ден на краля господин Уилям Балмейн и господин Джон Уайт, които си имаха зъб още заради историята с помпите за трюмна вода на „Александър“, се изпокарали толкова яростно, че на бърза ръка се хванали за кобурите и си обявили дуел. Господин Балмейн бил ранен в бедрото, а губернаторът се видял принуден да каже много предпазливо на двамината дуелисти, че лекарите са призвани да пускат кръв на болните, а не един на друг.
— Тогава ще взема антимоновото й китовото масло за оръжието и ще дам тая чудесия на Едмъндс — да чисти с нея трионите — обясни Ричард и си тръгна. Още не можеше да повярва, че е извадил такъв късмет.
След два дена вече разполагаше с палатка от дебело платнище с подвижни стени, с тезгях, висок точно колкото го изискваше работата, и със стол без облегалка. Майор Рос не бе преувеличил: цялото оръжие в селището беше хванало ръжда.
— Човек трябва да ти вади думите с ченгел, Ричард — рече Стивън Донован, наминал да провери последната мълва.
Ричард му се зарадва.
