— Освен това са и ужасно тъпи — каза Ричард и прокара палец по един от дългите, опасно нащърбени зъбци. Свъси се. — Който е точил тоя трион, явно е смятал, че острието на ъгълника е наклонено в същата, а не в обратна на зъбците посока. Майко мила! Ще се наложи да бъхтя часове наред, докато оправя триона, камо ли пък да го наточа. Има ли тук някой, който да покаже на Блакол, Хъмфрис и Маринър как да работят с трионите?
— За показване — ще им покажа — обеща Лукас, който си беше тънък като вейка и много дребен, — но нямам достатъчно сила, за да натисна триона. Разбирам накъде биеш — няма как, първо трябва да наточиш трионите.
Ричард намери триметров трион с горе-долу остри зъбци.
— Този, като гледам, е най-добър, ако това изобщо може да се нарече добър трион. Как да ти викам, Нат или Натаниъл?
— Нат. А ти как предпочиташ — Ричард или Дик?
— Ричард. — Той погледна слънцето. — Трябва час по-скоро да сложим навес над ямата. Тук слънцето е много по-силно, отколкото в Порт Джаксън.
— Все пак сме с четири градуса по-близо до екватора.
— Но навесът ще почака, докато „Златната дъбрава“ не отплава — въздъхна Ричард. — А това означава, че трябва да имаме шапки и големи количества вода за пиене. Има ли къде Джоуи да занесе багажа, преди да сме почнали? Аз по-добре да остана тук и веднага да се заема с точенето. — Намести се долу в ямата, облегна се на стената откъм изток, която още беше в сянка, и кръстосал крака под себе си, притегли един от трионите с дължина три и половина метра. — Я ми подай, Джоуи, сандъчето с инструментите, а после върви с Нат. Останалите също си занесете някъде вещите и после се връщайте право тук.
„Всичко това означава, че за кой ли път волю-неволю трябва да се нагърбя и да ръководя хората, които, не ги ли напътстваш непрекъснато, ще се объркат като пилета в кълчища.“
Както личеше, най-използван беше трионът с дължина три и половина метра — Ричард погледна дънера с обхват над метър и половина и разбра защо. Имаше два триона с дължина три и половина метра, един с дължина четири метра и двайсетина сантиметра, един с дължина три метра и един — два и половина метра. На друга купчинка под старото корабно платно бяха струпани десетина бичкии, също плачещи за точене.
Ричард намота около дясната си ръка чисти парчета плат, взе едрата плоска пила, по-широка от зъбеца, допря я до метала под малък ъгъл и захвана да пили, като движеше пилата по посока на острието. Сетне вдигна по-ситната пила, обработи и с нея единия край на триона и се зае с другия. Накрая щеше да отстрани и ръждата.
Малко по-късно се чу, че Нат Лукас обяснява как да борави с триона на Бил Блакол, който щеше да реже дънера от горе, и на Уили Маринър, който щеше да слезе долу в ямата.
— Всеки зъбец е обърнат в обратната посока — рече Нат, — така трионът прониква свободно навътре в дървесината. Ако зъбците не бяха обърнати така, острието щеше да бъде по-широко и щеше да заседне. С времето ще се научите да бичите на око, но засега ще ви дадем връвчица, по която да режете. Боровете в Норфолк трябва първо да се белят, понеже в кората има смола, която ще полепне по триона. Първо разрязвате дънера от едната страна, после го обръщате и го почвате и от другата. Така въртите ствола и напредвате сантиметър по сантиметър към сърцевината. Летвите трябва да са дебели по пет и десет сантиметра, а гредите — по петнайсет сантиметра. Мъжът горе направлява триона. На него му е по-тежко, понеже трябва да се навежда и да стои на половин метър от дънера — за предпочитане е да бъде по-якичък. От друга страна обаче човекът вътре в ямата става целият в стърготини и трябва да връща триона, като го тегли от равнището на гърдите си до чатала, особено пък ако мъжът горе е достатъчно силен, та да движи острието в обсег от един метър.
Маринър слезе в ямата и застана в единия край на ствола, откъдето двамата резачи щяха да започнат, а Ричард го изгледа хладно. Нат Лукас продължаваше да обяснява, вече на Бил Блакол.
— Има си начин да застанеш, препоръчвам ти да си бос. Обувките няма да те предпазят, ако, не дай си Боже, стъпиш на пътя на острието — то ще ги разреже като масло. Заставаш и се понавеждаш, прекрачил през триона, така че да пазиш равновесие и да си стъпил здраво на земята. Дърпаш еднакво силно и с двете ръце — хоп! Тези триони тук са предназначени да срязват и сърцевината, затова не е чак толкова трудно да правиш напречни разрези. Но никой в Лондон не се е сетил да сложи големи триони за напречно рязане, затова и сечем дърветата с брадви и после ги разрязваме с триони за надлъжно рязане на трупи от по четири метра, а това вече си е египетски труд.
— Ще се оправите ли без триона с дължина два и половина метра? — провикна се Ричард.
— Да, щом се налага. Защо, Ричард?
— Ще ми отнеме доста време, но разполагам с инструменти да направя от триона за надлъжно рязане трион за напречно разрязване.
