С удавилия се Уестбрук беше работил Нед Уестлейк, пристигнал още с Кинг и с първата група преселници, и сега той се включи в групата, така че бичеха трупите на две смени: Блакол заедно с Маринър, Уестлейк с Хъмфрис. Според Уестлейк най-големият рекорд досега бил осемдесет кубика дървен материал за пет дни, тогава обаче работили само двама суши. Макар че за разлика от удавилия се Уестбрук Ричард не беше свободен гражданин, той стана главен секач най-вече защото живееше в къщата на починалия дърводелец, пазена за неговия заместник (който, както ги уверяваше Кинг, също щял да бъде свободен гражданин). Първото му решение не получи подкрепа, ала всички се подчиниха: колкото и да настояваха четиримата секачи да се редуват и да работят на смени през ден, той отхвърли предложението им.
— Ако работите така, ще получите мускулна треска и ще ви боли повече — обясни им той. — Бил Блакол и Уил Маринър ще работят сутрин, Нед Уестлейк и Хари Хъмфрис — следобед. По пет часа са предостатъчни за ден. Ще се редувате и един по един ще точите с мен. Така с времето всички ще имаме възможност ту да бичим, ту да точим трионите. Който не точи или не работи с трионите, ще взима брадвата и ще помага на Джоуи да смъква кората от трупите. Колкото по-добре и по-бързо работим, с толкова по-големи привилегии ще се ползваме. За предпочитане си е да умееш някакъв занаят, инак ще си черноработник и всеки ще ти заповядва. Стига да съм разбрал правилно лейтенант Кинг, в почивните дни ще имате право да бичите дървен материал, с който да си построите свои къщи. Помислете си само какво удоволствие! Да имаш покрив над главата си, за който да знаеш, че си е твой!
В края на третия ден започнаха да работят по-бързо, а в края на първата седмица само за един ден набичиха четирийсет и пет кубика греди и летви, в края на втората седмица пък числото беше скочило вече на шейсет и осем кубика. Джоуи Лонг вършеше само едно: сваляше кората от дънерите.
— Браво на всички, справихте се прекрасно! — похвали весело лейтенант Кинг секачите на двайсет и осми, след като „Златната дъбрава“ потегли. — А сега продължаваме нататък — запретваме се да строим още къщи, понеже ми съобщиха, че в скоро време тук ще дойдат много повече хора. Сега сме шейсет, в края на следващата година вече ще бъдем двеста, а после — значително повече. Негово превъзходителство губернаторът иска селището на остров Норфолк да е точно толкова голямо, както и в Порт Джаксън.
Кинг отиде в другия край на ямата, после се върна при шестимата.
— Трябва да ви възмездя за извънредното време, през което сте работили. Тук, на остров Норфолк, работим от понеделник до петък за държавата. В събота — за себе си, а в неделя почиваме — след богослужението, което ръководя и което е задължително за всички, чухте ли? Докато товарехме „Златната дъбрава“, работихте за държавата две съботи и две недели. Днес е вторник, никой няма да работи за държавата до следващия понеделник. Съветвам ви да използвате част от това време и да бичите дъски и греди за собствените си къщи — продължете редицата на изток. Всеки ще използва земята зад къщата си чак до мочурището за нивичка, където да отглежда зеленчуци. Кресонът вирее чудесно в по-влажните участъци, пък и гъсениците не го нападат, затова отглеждайте кресон освен другото, което ще решите да засеете и което ви отпуска държавата. — Погледът на Кинг падна върху Ричард, каторжника, който ръководеше секачите. — Искам да ми докладваш, Морган. Ела с мен, ако обичаш.
„Наистина има добри обноски“ — помисли Ричард, докато крачеше до командващия по пътеката от ямата за трионите към навесите с хранителни запаси — забеляза, че под единия е сложена плоскодънката и друга, още по-малка ладийка, направена от парчетата, останали от лодката, която се беше блъснала в рифа и с която се бяха удавили четирима души. Уили Дринг, Джо Робинсън, Неди Смит и Том Уотсън — четиримата яки младежи, необременени със семейства и влюбени в морето, — щяха да излизат от време на време с плоскодънката в открито море и когато е възможно, да ловят риба.
— Установих, че къщата ми не е разположена върху пръхкавата почва, с каквато изобилства островът, и успях да изкопая в ронливия камък хубав сух зимник. Сторих същото и в къщата на лекаря Джеймисън, която сега служи за склад — доктора го преместих в дола. Брегът е такъв, че се видяхме принудени да подреждаме къщите в една редица и да строим новите на изток, върху каменливия участък между правия плаж и мочурището — забихме подпорите направо в скалата — поясни лейтенант Кинг, докато подминаваха неговата къща. — Обичаш ли риба? — попита той, сменяйки темата най-неочаквано. Ричард отсъди, че това явно си му е стилът.
— Да, драги ми господине.
— Тия непрокопсаници би трябвало да се радват, че вместо осолено месо им давам прясна риба или костенурка, но нищо подобно — повечето се мусят. Озадачават ме, наистина — сви той рамене. — Но ако прекалят с инатенето, ги бия с камшика. Както личи, няма да се налага да бия и теб, Морган.
Ричард се усмихна.
