— Предпочитам рибата пред камшика, драги ми господине. Откакто ме осъдиха, нито веднъж не са ме налагали с бича.
— Доколкото забелязах, не само теб. Справи се чудесно с разпределението на работата. По-добре да работите на смени. При инструментите, с които разполагаме, колко големи според теб трябва да са трупите?
— Трябва да са с обхват най-много метър и осемдесет, драги ми господине, поне докато не ни пратят по-дълги триони. Ще бъде голямо облекчение, ако разполагаме с трион за напречно рязане, на който да работят двама души, затова и сега съм се заел да нагаждам един от трионите за надлъжно разрязване така, че да замества такава бичкия — допълни Ричард, който изобщо не се притесняваше в присъствието на този мъж.
„Различава се от майор Рос, точно както тебеширът — от сиренето, но ето че се погаждах прекрасно и с майор Рос. А лейтенант Кинг ни трепери като квачка, смята ни едва ли не за свое семейство, нещо, което не беше в природата на майора. Откакто съм на остров Норфолк, разбрах, че пехотинците в Порт Джаксън са намалявали нашите дажби, за да увеличат своите. Не че ги виня. Те също гладуват. И губернаторът Филип, и майор Рос си нямаха и представа какви ги върши Фързър в интендантството, което иде да подскаже, че колкото по-голяма е управата, толкова по-малко знае какво става долу сред подопечните. А лейтенант Кинг си отваря очите на четири, държи при себе си теглилките и ги проверява — да няма измами. Веднъж хапнахме костенурка, няколко пъти — най-вкусната риба, която съм опитвал някога. След първата дажба прясно месо на всички ни олекна неимоверно. Да не говорим пък, че на трапезата винаги има нещо зеленко. Колкото и гъсеници и плъхове да пъплят по остров Норфолк, тук никой няма да заболее от скорбут. Но влизам в положението и на онези, които се гнусят от морската храна — в детството си не са вкусвали риба и за тях единствено приемливата храна е месото. Освен това се нуждаем от сол. Ако се вярва на братовчеда Джеймс — аптекаря, колкото повече се потял човек, толкова повече сол трябвало да приема. Да, радвам се много, че съм тук. Това място е по-гостоприемно, отколкото Порт Джаксън, пък и няма туземци, от които да се страхуваш, решиш ли да навлезеш навътре в гората, въпреки че край огъня мъжете описват дъбравата като непроходима, затлачена с лиани — дори лейтенант Кинг веднъж се загубил и едвам намерил пътя.“
— Какво имаш да ми докладваш, Морган? — попита Кинг, когато тръгнаха през мочурището, по паянтовия мост на подпори, стъпили на повалени в тинята борови пънове — явно блатото не беше много дълбоко.
— Само че ямата с трионите се нуждае от навес, който да пази хората от пек и дъжд. Ако смятате да строите сграда, за която са нужни летви, по-дълги от четири метра, трябва да наредите да изкопаят втора яма, при това да е по-дълга, господин Кинг.
— Имаше навес, но при една зимна буря вятърът го отвя — тук вихрушката си е доста свирепа, така да знаеш. С гредите, останали от навеса, направих зимника под моята къща, но си давам сметка, че наистина трябва да сковем нов навес, и то час по-скоро. От ден на ден слънцето напича все по-силно.
След като прекосиха мочурището, се озоваха при поточе, което се вливаше в него, но без да продължава нататък. Кинг свърна наляво и тръгна по пътека през лъкатушещ дол, който в началото си беше по-широк от ждрелата между отвесните баири, спускащи се към онова, което Кинг бе нарекъл селището Сидни.
— Какво ще кажеш за трионите? — поинтересува се лейтенантът.
— Дойдох тъкмо навреме — отвърна простичко Ричард.
— Хмм. Значи майор Рос се е сетил добре да прати теб, а не някой секач. Тук никой не го бива да точи. Наистина си е ободрително да знам, че можеш да превърнеш дългия трион в инструмент за напречно рязане. Така ще режем трупите по-бързо. Забелязах, че вече сте приключили със стволовете, струпани край ямата. — Кинг спря точно преди пътеката да направи малък завой, за да заобиколи скалата, надвиснала откъм север. — Нарекъл съм го Артъровия дол — на малкото име на негово превъзходителство губернатора. А големия остров откъм южната страна съм кръстил на бащиното му име — остров Филип. Малко по малко изнасяме нивите от Сидни тук на това място, понеже е закътано и не го брулят южните и западните ветрове, а там, зад канарата, не се усещат източните. Нарекли са баира на юг, между Артъровия дол и морето, Джордж, и малко по малко го разчистваме от треволяка и пъновете, за да посеем жито, както направиха и по хълмовете на север. Вече сме засяли малко пшеница и царевица, там в дъното има и ечемик. Смятам да изкопаем новата яма за трионите също някъде тук. Сегашната е прекалено далеч, но и занапред бихме могли да бичим там трупите, които сечем по хълмовете отзад и в самия Сидни.
Заобиколиха скалата и излязоха откъм западната й страна. Тук долчинката се спускаше рязко и потокът се стичаше на тъничък водопад по шестметровия наклон. Командващият го посочи.
