Нощем Филип се питаше дали пък в Англия не се е случило нещо, дали господин Пит не е паднал от власт и кралят е решил да не продължава и занапред с експеримента в Ботаническия залив, забравяйки, че там вече има негови поданици. Неизвестността беше ужасно мъчителна, още повече че месеците се нижеха един след друг, а кошмарите на губернатора продължаваха. По едно време дори му се стори, че точно както Робинзон Крузо, и те са откъснати от целия свят.
Докато „Сириус“ се готвеше за дългото морско пътешествие, „Бдителност“ успя още веднъж да отскочи до остров Норфолк, да откара там още каторжници, с които населението му набъбна на общо сто четирийсет и девет души, и да се върне в Порт Джаксън. После губернаторът реши „Сириус“ (на път за Изтока) и „Бдителност“ да отидат заедно на остров Норфолк и да прехвърлят там още сто и шестнайсет каторжници, шейсет и седем каторжнички, двайсет и осем деца, осем флотски офицери и петдесет и шестима пехотинци. Така населението на острова щеше да скочи на цели четиристотин двайсет и четирима души, сиреч да се утрои в рамките на месец и да се учетвори за четири месеца.
Сдържаният, възпитан дребничък губернатор знаеше и кътните зъби на някои от своите хора, особено на лейтенант Филип Гидли Кинг, служил заедно с него на „Ариадна“ и „Европа“, преди да се включи в пътешествието до Нов Южен Уелс и да се качи на „Сириус“. Всеки път, щом се прибереше в Порт Джаксън, „Бдителност“ носеше и депеши от Кинг, които само засилваха съмненията на негово превъзходителство губернатора, че не бива да оставя Кинг да ръководи население, внезапно умножило се дотолкова, че повечето лица да станат безименни. Кинг си беше патриархално настроен и се бе прехласнал до полуда по сина си, роден му от Ан Инет — да го кръсти Норфолк, моля ви се! Надали нещо показваше по-добре от това име какъв непоправим романтик си е Кинг. А не след дълго остров Норфолк щеше да се превърне в място, с което един романтик не може да излезе на глава, камо ли да управлява.
Негово превъзходителство губернаторът имаше и други съображения, главно две: първо, че майор Робърт Рос си е гаден шотландски трън, забил се в петата му, и, второ, че губернаторът час по-скоро трябва да прати в Англия някого, на когото има доверие — за предпочитане романтик. Пратеникът трябваше да разбере какво точно се е случило и да успее да убеди красноречиво който там е на власт, че Нов Южен Уелс крие неизчерпаеми възможности, които обаче ще си останат неоползотворени, ако не бъде вложен поне мъничко капитал, да речем, петдесет хиляди лири стерлинги — смехотворна сума, като знаем, че достопочтената Източноиндийска компания годишно прахосваше горе-долу толкова само за рушвети. Губернаторът можеше да разчита на Кинг, но не и на Рос. Нямаше вяра и на Джон Хънтър, капитана на „Сириус“ — още един възможен кандидат… и още един черноглед шотландец, който като всички шотландци не знаеше друго, освен да вещае погибел. Рос и Хънтър бълваха змии и гущери, задето са ги пратили чак в Нов Южен Уелс, не вярваха, че земите тук крият възможности, и нищо чудно да препоръчаха на Короната да се откаже веднъж завинаги от експеримента. Ето защо Филип беше наясно, че не може да прати като свой представител в Англия нито Рос, нито Хънтър. Знаеше, че не бърка в преценката си. Един ден Нов Южен Уелс щеше да процъфтява и да се радва на благоденствие. Но не и сега. За това се искаха време и пари.
Ето защо, когато потегли към остров Норфолк с още каторжници, с които населението щеше да стане сто четирийсет и деветима души, „Бдителност“ носеше и писмо за лейтенант Кинг със заповед да се върне заедно с госпожа Инет и невръстния Норфолк Кинг в Порт Джаксън, където да научи повече подробности за жизненоважната мисия, с която да отплава за Англия. Филип пращал на Норфолк не друг, а самия заместник-губернатор майор Робърт Рос, който да го замести и да се нагърби с управлението на острова. Така губернаторът щеше да убие с един куршум сума ти зайци — от Норфолк „Сириус“ щеше да се отправи към Кате и така негово превъзходителство щеше да се отърве за доста месеци от капитан Джон Хънтър. На остров Норфолк щяха да бъдат изселени цели четиристотин двайсет и четирима души, а в Порт Джаксън щяха да останат само петстотин деветдесет и един.
„Сириус“ и „Бдителност“ пристигнаха заедно в събота, тринайсети март 1790 година. Хората щяха да започнат да слизат на остров Норфолк при Водопада, откъм подветрената страна — след влажното, бурно лято пак валеше като из ведро и духаше със страшна сила. Просеката през острова си беше почти непроходима, но на самия Водопад положението беше още по-плачевно, понеже там баирите се спускаха право в океана. Единственият път към билото минаваше през стръмна долина току досами скалата за акостиране. Почти отвесните зъбери се възправяха, кажи-речи, на шейсет метра и каторжничките не можеха да се изкатерят без чужда помощ особено при тая вода, която се стичаше с грохот надолу и от която пръстта беше разкаляна и хлъзгава като лед.
