— Доколкото разбирам, почти всички хиляда каторжници на „Нептун“ са били мъже — рече Рос.
— Да, имаше само няколко жени, натикани в онзи мръсен проход. Каторжничките отплаваха преди нас с „Лейди Джулиана“.
— А тяхната съдба каква е? — поинтересува се свъсен Рос, който вече се чудеше как сто петдесет и седемте живи скелета ще слязат на стръмната скала при Водопада.
— О, тяхното положение не е толкова окаяно — отвърна вече по-бодро лекарят Мъри. — Доставчик на „Лейди Джулиана“ беше господин Ричардс, снабдявал и вашата флотилия. Най-лошото, което мога да кажа за този кораб, е, че екипажът — на него нямаше пехотинци — си отживя, да си рече човек, че са не на кораб, а в спиртоварна за ром. При това платноходът беше натоварен с жени. Нищо чудно, че пъплеше като костенурка.
— Нека бъдем благодарни и на малките радости — подсмихна се Рос. — Както е тръгнало, явно акушерките не след дълго ще имат доста работа.
— Да, някои жени чакат деца. Други вече родиха.
— Ами четирийсет и седемдесетте мъже? Те с тия кораби от ада ли пристигнаха, или вече бяха в Порт Джаксън?
— От новопристигналите са, най-издръжливите измежду тях. Което още не значи нищо. Но поне никой не е луд и не повръща.
Робърт Рос вече разполагаше с доста големи количества местен ром, но нали си беше предвидлив, го беше смесил с по-качествена напитка и го наричаше „ром от Рио“. Наливаше рома, произведен от Ричард, с празни дъбови бурета, в които капваше от хубавия бристълски ром, разтоварен от „Юстиниан“, та да види какво ще се получи, след като ромът поотлежи. Заедно с лейтенант Кларк и Ричард бяха скрили това тайно съкровище на сухо място, където не можеше да го намери никой. Спиртоварната щеше да работи, докато произведат девет хиляди литра — дотогава според сметките на майора щяха да са изразходвали цялата налична захарна тръстика, нямаше да има и празни бурета. После той щеше да разглоби устройството и да го даде на Морган, за да го скрие. С поуспокоена съвест майорът взе решение да използва и мъничкото ечемик, отгледан на острова, за да направи бира — сред товара на „Юстиниан“ имаше и хмел. Така дори каторжниците щяха да пийват от време на време и нещо друго, освен вода.
„Божичко, как е възможно да се държат така с осъдените мъже и жени? Правителството не на друг, а на негово величество краля да ги остави в ръцете на червеи и змии!“ Виж, той, майор Рос, може и да побийваше подопечните си, случваше се дори да качи някого на бесилото, но не ги беше оставял да не си дояждат и се беше грижил за тях. „Дали Артър Филип вече си дава сметка, че поквареността на капитаните на кораби, предназначени за прекарване на роби, го е спасила за втори път тази година от глад? Какво щеше да стане, ако всички хиляда и двеста каторжници бяха пристигнали през юни и бяха слезли на сушата в състояние, добро като на заточениците от нашата флотилия? След като «Страж» е претърпял корабокрушение, храната, прекарана от «Юстиниан», щеше да стигне само за няколко седмици. Чрез бездушните търговци на роби Бог е спасил Нов Южен Уелс. Но когато Бог си поиска дълга, кой ли ще го плаща?“
Сутринта на десети август, още преди каторжниците на „Сюрприз“ да са слезли на сушата, майор Рос събра всички на острова, строи ги под държавния флаг и им дръпна реч.
— Пристигнаха провизии, които ще ни стигнат за известно време, така излязохме от критичното положение, в което бяхме изпаднали — ревна той. — Ето защо обявявам, че военното положение се отменя. Това съвсем не означава, че съм ви разрешил да вършите безобразия. Вече нямам право да беся никого, затова пък мога да ви налагам с камшика, докато не ви смъкна кожата — и ще го правя, така да знаете! Населението ще се увеличи на седемстотин и осемнайсет души, нещо, на което не можем да гледаме през пръсти! Особено като знаем, че новопристигналите каторжници са главно жени, а малкото мъже са болни. Така гърлата, които се налага да изхранваме, не са съпроводени с тела, които са в състояние да се товарят с тежък труд. Всяка колиба и къща се задължава да прибере по още един човек, понеже нямам намерение да вдигам бараки за жените. Само онези, натоварени да надзирават каторжниците — господин Донован и господин Уентуърт, — са освободени от това задължение. Независимо какви сте, дали моряци, пехотинци, които живеят извън бараките за военните, помилвани каторжници или каторжници, чиито присъди още не са изтекли, всички ще се грижите най-малко за една жена. Офицерите могат да се включат, могат и да не се включват — както решат. Но ви предупреждавам, чуйте ме добре! Няма да допусна някоя жена да бъде бита или да се превърне в играчка на мъжете. Няма как да спра разврата, но няма да търпя и поведение, с което да паднете до равнището на диваците. Който изнасили или тормози физически жените, ще отнесе петдесет камшика — това важи с еднаква сила и за пехотинците, и за моряците, и за каторжниците.
