На другия ден майор Рос прати неколцина души навръх баира Пит — да огледат морето от там, но те напразно биха целия път догоре. От кораба нямаше и следа.
Сетне, по изгрев-слънце на седми август, всички бяха събудени от възгласите, че на южния хоризонт се е появил кораб.
Духаше насрещен вятър и в късния следобед платноходът не беше напреднал особено, затова пък до него бяха изникнали още едни платна. Корабите си бяха съвсем истински, този път нямаше да ги подминат!
След като не успя да стигне до първия от двата забелязани платнохода, лейтенант Кларк се насочи с плоскодънката към втория и успя да се качи на борда. Казваше се „Сюрприз“ и бе поел от Лондон с капитан Николас Анестис, навремето първи помощник-капитан на „Лейди Пенрин“ с интереси в търговията с роби. Той съобщи на Кларк, че „Сюрприз“ карал на остров Норфолк двеста и четирима каторжници, но съвсем малко храна. Още преди Кларк да е избухнал в негодувание, Анестис добави, че другият платноход — „Юстиниан“, изобщо не превозвал каторжници, затова пък бил натоварен с много провизии. Порт Джаксън вече не гладувал, нямало да гладува и остров Норфолк, където дажбите осолено месо и брашно щяха да стигнат още само за три седмици.
— Кой от корабите не обърна внимание на сигналите ни? — поинтересува се Кларк.
— „Лейди Джулиана“. Закара в Порт Джаксън каторжнички, но се появиха сериозни течове и пое празен направо към Уомпоа. Там ще натовари чай, първо обаче ще остане на сух док — уточни Анестис. — Веднага щом разтоварим тук, и ние с „Юстиниан“ се отправяме към Уомпоа.
Дори отрепки като Лен Дайър и Уилям Франсис се запретнаха да товарят усърдно големите лодки на „Сюрприз“ и „Юстиниан“ със зеленчуци за моряците от екипажа, зажаднели за нещо зеленко — никой от двата кораба не успя да разтовари на сушата храни или хора. От Англия и Порт Джаксън се получиха писма — свалиха ги неколцина души от командването на платноходите, слезли да се поразтъпчат. Наложи се разтоварването да почака и може би да се осъществи при Водопада. Неописуемо щастлив, лейтенант Кларк получи цели четири дебели писма от своята любима Бетси, от които с облекчение научи, че и тя, и невръстният Ралфи били много добре.
Губернаторът Филип обясняваше в посланието си до майор Рос, че „Бдителност“ е била изпроводена в Батавия, където да натовари в тесните си отсеци всичката храна, която е в състояние да прекара, и ако е възможно, да наеме холандски плавателен съд, който да я последва до Порт Джаксън с повечко провизии, а също да свали и лейтенант Филип Гидли Кинг. Негово превъзходителство губернаторът се надявал Кинг да се качи на някой холандски кораб, който идва от Източна Индия и който да го откара поне до Кейптаун в дългото му пътешествие до Лондон, където той трябваше да отнесе прошението на Филип. Веднага щом се върне в Порт Джаксън и бъде постегнат, „Бдителност“ щял да поеме към остров Норфолк, за да прибере капитан Джон Хънтър и неговите моряци от „Сириус“ — нещо, което според губернатора надали щяло да се случи по-рано от средата на 1791 година. По-нататък Филип обаче отсичаше твърдо, че сега, след като са пристигнали достатъчно хранителни запаси, майор Рос нямал основания да управлява и занапред при военно положение. Трябвало да го отмени незабавно. „Ах, ти, Кинг, ах, негодник такъв! — помисли разярен майорът. — Това е твое дело, няма кой друг да ме е натопил. Как ще накарам моряците на Хънтър да свършат нещичко, ако не ги заплашва бесило?“
