В по-изисканите части на Бристъл: Куин Скуеър, Колидж Грийн, Кметския параклис в неделя, по приемите в балната зала на Принсис Стрийт, имаше колкото щеш ненагледно красиви жени. Ала нищо чудно богато нагънатите поли да криеха кльощави като спици пищяли или крака, дебели като на свиня, гърдите, пристегнати с банелите, да увиснат чак до корема, наподобяващ превтасало тесто. Виж, госпожица Ан-Мари си беше друго! Както сама бе оповестила самодоволно, наистина беше много красива. Гърдите й бяха големи и стегнати като на Пег, кръстчето й беше по-тъничко, хълбоците и бедрата й бяха заоблени, краката й — стройни и изваяни, коремчето й бе съвсем плоско и под него победоносно стърчеше хълмчето, покрито с черни косми.
Младата жена обиколи още веднъж Ричард, после долепи гърди до гърба му и се затърка о него с мъркане и стонове. Той усещаше между бедрата си нежните косъмчета по венериния й хълм и дори подскочи, когато тя заби дълги, безупречно поддържани нокти в раменете му и се понадигна, така че косъмчетата го загъделичкаха по задника. Ричард стисна зъби от страх, че ще свърши ей сегичка, и си наложи да не мърда, докато младата жена се търка и се гъне със стенания около него. Сетне тя се свлече на колене пред Ричард, отметна рамене, така че гърдите й щръкнаха като заоблени пирамидни с алени връхчета, вдигна кичурите коса, паднали върху лицето й, и се усмихна блажено.
— Я да посвиря на тихата свирка! — пророни гърлено. — Сториш ли го, драга ми госпожице — простена той, — музиката в миг ще бъде заглушена!
Тя обви длан около топките му и пак се подсмихна хитро-хитро.
— Нищо, cher30 Ричард. В тази прелестна свирка има много музика.
Усещането беше невероятно. Ричард затвори очи — опитваше се да попие с всяка своя клетка тази неописуема наслада и да запомни възможно най-много подробности от върховното изживяване. Сетне, разгромен, се остави във вихрушката от цветове, движения и черно кадифе и впи пръсти в косата на младата жена, която продължаваше да всмуква и да целува члена му.
Тя обаче се оказа права — още щом тръпката премина, тиранинът долу под корема му отново щръкна и заиска още и още.
— Сега е мой ред — рече Ан-Мари, отиде кръшно, сякаш още беше на токове, при леглото, просна се и разкри моравите си набъбнали срамни устни, проблясващи между косъмчетата върху венериния й хълм. — Първо езикът с тра-ла-ла, после свирката в строен марш, а накрая — тарантелата! Дум-дум-дум — с палката по тъпана!
Ето какво искаше тя, ето какво и получи. Ричард отдавна беше престанал да се преструва, че следва здравия разум: щом драгата госпожица държеше на пълна програма, той щеше да й даде цяла симфония.
— Ти си музикална стръвница, така да знаеш — рече й няколко часа по-късно, останал без капчица сили. — Не, хич и не опитвай. Свирката е напълно омаломощена.
— Ти, драги, си пълен с изненади — измърка Ан-Мари.
— Ами ти! Но да ти призная, съмнявам се, че си усвоила такъв богат репертоар от новаци като мен с тяхната окаяна палчица. Сигурно си минала през доста свирки, кларнети, обои и дори фаготи.
— Е, човек все се учи някъде, cher Ричард.
— Пет години в „Колстън“ също си е някакво обучение. Но повечето познания съм усвоил, докато майсторях пушки.
— Пушки ли?
— Да, при един португалец, всъщност евреин от Португалия. Беше ми господар, научи ме на занаят — поясни Ричард — беше капнал от умора и му беше трудно дори да говори, но бе разбрал, че Ан-Мари обича да си бъбри след „концертите“. — Та той свиреше на цигулка, жена му — на клавесин, а трите му щерки — на арфа, виолончело и… свирка. Живях у тях цели седем години и честичко пеех, понеже те харесваха гласа ми. В жилите ми вероятно тече уелска кръв, а уелсците направо са пристрастени към пеенето.
— Освен това имаш и чувство за хумор — рече младата жена и докосна с къдрите си лицето му. — Действаш ми като свеж полъх в тоя Бристъл. И хуморът ти ли е по уелска линия?
Той стана от леглото, облече долните си дрехи, сетне приседна на крайчеца и обу и чорапите.
— Едно не проумявам, Ан-Мари, как така си камериерка? По ти приляга да си любовница на някой богаташ.
Тя завъртя пръсти във въздуха.
— Забавно ми е.
— Ами копринените рокли? И тази… тази целомъдрена стая?
— Госпожа Бартън — отсече Ан-Мари все тъй презрително — е дърта крава! Кучка!
— Не употребявай тази дума! — скастри я Ричард. — Не звучи добре в устата на една жена.
— Кучка! Кучка… кучка… кучка! Ето на! Хвърлих те в ужас, нали, cher Ричард? — Тя седна и подви нозе по турски под себе си. — Лъжа и мамя госпожа Бартън, Ричард. Правя я луда. Тя обаче се мисли за много умна, понеже ме е пратила да живея тук, да не би онзи смешник, дъртият й мъж, да ми посегне. — Момичето се нацупи. — А колкото до нея, тая проскубана кокошка дава мило и драго да обикаля къщите на богаташите в Клифтън и да се хвали наляво и надясно, че имала камериерка, французойка. Ба!
Вече облечен, Ричард я погледна присмехулно.
— Искаш ли да ме видиш отново? — попита я.
— О, да, драги ми Ричард, определено.
— Кога?
— Утре по същото време. Госпожа Бартън си е поспалана, става късно.
