— Да де, но преподобния Джеймс не го бива никак за тия неща — дай му да чете проповеди — възрази Дик. — Ето, ти си мъж на място, виждаш нещата от всичките им страни, докато при другия Джеймс не е така. Я си представи, ако вземем да му кажем за леката жена, за французойката де — нищо чудно да грабне молитвеника и разпятието и да тръгне да се бори със сатанинското изчадие. Защото ще отсъди, че жената е именно адово изчадие. Мен ако питаш, си е една нахалница, успяла да завърти главата на Ричард. Умът ми не го побира — толкова ли не вижда тоя мой син, че жените си умират за него! Така си е, Джим, дай да не си кривим душата. Сигурно си го забелязал и ти.
И този път братовчедът Джеймс — аптекарят, закима убедено, понеже ония грозотии, неговите щерки стари моми, от години бяха влюбени до уши в Ричард.
— Опасявам се, Дик, че единствен той може да си помогне и да се измъкне от огъня.
На двайсет и седми септември Ричард вече беше мъртво пиян, когато получи писъмце от Ан-Мари, в което тя му казваше, че се е върнала в Клифтън и умира от нетърпение да го види. Той изхвърча като тапа от пивницата и хукна презглава натам.
— Ричард! О, колко се радвам да те видя! Mon cher, mon cher31!
Тя го дръпна да влезе, покри лицето му с целувки, свали му шапката и сюртука, пак замърка и застена.
— Защо? — дръпна се той, решен поне този път да се покаже мъж на място. — Защо не те видях цяла седмица?
— Защото госпожа Бартън легна болна и бях при нея. Уили трябваше да ти каже. Помолих го да ти каже. Наложи се да й слугувам на тая дърта вещица — нацупи се обидена Ан-Мари.
Покосен от рома, Ричард седна тежко на леглото.
— Е, чудо голямо! Беше ми много мъчно за теб, момиче, радвам се, че отново си тук. Целуни ме, де.
И пак се впуснаха в бурен секс с устни, езици, длани, влага и огън, с блаженството на пълното, разголено безсрамие. Часове наред: той отгоре, тя отгоре, обърнати, прави, отзад, отпред. Ан-Мари бе неизчерпаема на хрумвания, Ричард пък бе готов да тръгне накъдето го поведе.
— Изумителен си — рече тя накрая.
Очите му се затваряха, той обаче си наложи да не се унася.
— В какъв смисъл?
— Вониш на ром, а пак чукаш — каква прелестна думичка! — та чукаш като деветнайсетгодишен хлапак.
— Е, щом казваш, скъпа — ухили се той и все пак затвори очи. — Искат се доста литри ром, за да сдам багажа — допълни в унес. — Издържах много по-дълго, отколкото Джон Адамс и Джон Ханкок.
— Моля?
Ала Ричард не отвърна. Ан–Мари се облегна на купчината пухени възглавници и загледана в тавана, се запита как ли ще се чувства, щом всичко това приключи. Когато Сийли я бе предумал — не без помощта на цяла шепа златни гвинеи — да прелъсти Ричард Морган, тя бе сподавила въздишката, беше прибрала парите и се бе примирила, че следващите няколко седмици ще си умира от скука. Лошото бе, че изобщо не скучаеше. Първо, Ричард си беше истински джентълмен. Което изобщо не можеше да се каже за онзи двуличник, за онова чудовище със странни сексуални предпочитания Сийли, който на хартия уж се водеше джентълмен, а си беше простак и негодник. И все пак тя се възхищаваше на Сийли. Фукльо, който обаче си имаше и потайна страна. Чудовище.
Виж, не беше предвидила, че жертвата ще я привлича толкова. На пръв поглед си беше мъж като всички останали, макар и добре възпитан. Нямаше и представа от контешката мода и не бе от хората, по които ще се загледаш. Ала когато й се беше усмихнал първия път, от лицето му сякаш се смъкна було и Ан-Мари видя, че той всъщност е изумително красив. А под дрехите, ушити така, че в тях всеки ще изглежда сгърбен и шкембест, се криеше тяло като на древногръцка статуя. „Както казват хората, хубав кон под продран чул. Ще го оцени само който има набито око. Колко жалко, че не си знае цената и не умее да отстоява своето! А и в леглото няма равен. Наистина!“
И така, какво ли щеше да изпитва, когато всичко свършеше? А това щеше да стане доста скоро, стига Ричард да се окажеше податлив. Сийли напираше да приключват бързо, а и ромът щеше да им помогне много. Ан-Мари подозираше, че нейната роля е малка и второстепенна и че тя така и няма да разбере какво е станало накрая. Ала изиграеше ли я, щеше да се сбогува завинаги със Сийли и с Англия. Още си беше хубавичка, преспокойно минаваше за двайсетгодишна, макар и да бе прехвърлила трийсетте, а с парите, които Сийли щеше да й брои тия дни, и с онези, които вече й бе дал през последните четири години, тя щеше да се махне от тая страна на мръсни нерези и да се прибере в родната обичана Жиронда, където да си живее като почтена дама.
Подремна към час, после се надвеси над Ричард и го разтресе.
— Ричард, Ричард! Хрумна ми нещо.
Главата му бучеше, устата му беше пресъхнала. Той стана от леглото и отиде при бялата кана, където Ан-Мари държеше бира. Отпи юнашка глътка и се почувства малко по-добре, макар и да знаеше, че трябва да минат няколко дни, докато организмът му изхвърли рома. При положение че спреше да пие. Но дали искаше да спира?
— Казвай! — отвърна той, после седна на леглото и се хвана за главата.
