— Не можеш, до Второ пришествие да държиш Уили на опиумна тинктура.
— Не се и налага. Нали вече си мой! Не виждам защо Уили ще има нещо против.
— Така си е. Тогава до утре.
Тоя ден Уилям Хенри не бе забравен, но все пак беше погребан дълбоко в съзнанието на баща си. Ричард се върна веднага в пивница „Гербът на Купър“, качи се на горния етаж, без да казва и дума, и както беше облечен, легна и спа до другия ден. Без да е слагал и капка ром в уста.
— Твоята рибка се хвана на въдицата — оповести Ан-Мари Латур на Джон Тревилиън Сийли Тревилиън.
— Я стига с тия френски преструвки! — въздъхна господин Тревилиън. — Много ужасно ли беше, скъпа?
— Тъкмо обратното, cher Сийли. Дрехите му бяха чисти. Той също. Никакви въшки и бълхи, нищо — натърти младата жена.
— Къпе се човекът. — Върху устните й заигра жестока усмивчица. — А тялото му е като излято. Мъж и половина, така да знаеш.
Стреличката, която французойката метна, улучи целта и пусна своята отрова, ала Сийли не се издаде с нищо. Шляпна я по дупето, даде й двайсет златни гвинеи и я отпрати — всеки момент щяха да дойдат господин Кейв и господин Торн, които той не бе виждал от доста време. За човек, който живееше с грижовната си майка на Парк Стрийт, не бе препоръчително да приема твърде често в дома си хора от простолюдието.
— Най-доброто, което можем да сторим — отсече Уилям Торн, след като дойде заедно с Кейв, — е да отвлечем Инсел и да го цаним моряк в някой кораб, прекарващ роби.
— А, без тия! — възропта Сийли. — Ако го направим, над нас като черен пушек над комин на леярна ще тегнат подозрения в убийство.
— Ще имам грижата да го впишат надлежно във ведомостта.
— Трябва да обезвредим и Ричард Морган — каза Тревилиън.
— Не се налага! — изписка Томас Кейв. — Ричард Морган се познава с кого ли не, има дебели връзки, докато другият си е кръгла нула. Нека Уил уреди Инсел на някой кораб за роби, а аз ще ида в Акцизното управление. Не искам, Сийли, ти да плащаш глобата, но докато не я платим, над нас тегне опасността да ни изправят пред съд. Държат ни под око, така да знаеш.
— Слушай сега — провлече Сийли Тревилиън, — роден съм в богато семейство, прекалено изнежен съм, за да бъхтя колкото да си изкарвам прехраната, а покойният ми баща, дано да се пържи в ада, ме лиши от наследство. Мисълта, че трябва да се оправям с едната изобретателност, ме е направила наистина много находчив — в това нямам равен. Майка ми прави каквото може, ето, подслонила ме е, клетата, дава ми и злато, без брат ми да забележи, но имам нужда от ония пари от безакцизния ром и никак не ми е приятно, че сега съм на сухо. Няма да ми е приятно и ако ме лишат от свободата ми и от малките удобства, с които съм свикнал. Морган и Инсел ми спряха кранчето, нямам намерение да им се разминава току-така. — Лицето му се сгърчи. — Инсел си е кръгла нула, съгласен съм. Ако някой ни закопае, то това ще е Морган. Смятам да му почерня живота.
Щом Ричард се събуди от сън, първото, което направи, бе да надзърне в стаичката на Уилям Хенри. В очите му запариха сълзи, първите, откакто Уилям Хенри беше изчезнал, но той не им даде воля. Бе спал достатъчно, та тялото да не го боли толкова, макар че членът му смъдеше и Ричард още усещаше къде Ан-Мари го е хапала и драскала. Колкото и стъписващо бе да си го признае, тя си беше кучка от класа.
Още откакто се помнеше, в дома му имаше нещо като сутрешен обред: Дик слизаше в кухнята и се връщаше с кана топла вода и кофа студена, та Маг да се изкъпе в малкото ламаринено корито. Докато Пег беше жива, двете жени се бяха къпали заедно, сега майката на Ричард го правеше със слугинчето. А Дик и Ричард се къпеха долу. Едно от най-хубавите неща на живота в пивницата бе, че в нея задължително имаше огромна чугунена печка с въглища — когато готвиш за толкова много хора, няма как да минеш с плоча върху огнището и прът, на който да окачиш някое и друго котле. Което означаваше, че сутрин винаги им се намираше топла вода.
Дик мина с каната и кофата за Маг, за да ги занесе в тяхната стая, после на връщане хвърли пътем едно око на Ричард и се увери, че синът му най-сетне се е посъвзел. Ричард смъкна дрехите, с които беше спал, та слугинчето да ги изпере, извади от раклата друг кат и слезе гол долу при баща си, който вече се беше обръснал и стоеше в коритото. Поливаше се с тенекиеното канче и се сапунисваше.
— Майко мила! — ахна той, щом зърна сина си. — Къде си бил?
— С жена — отвърна Ричард и се приготви да се бръсне.
— Крайно време беше — отсъди баща му и му подаде сапуна заедно с канчето. — С лека жена ли?
Ричард грейна в усмивка.
— Дори и да е лека, татко, пак си е от някакъв рядък вид. Такова чудо не бях виждал досега.
— Не се ли изсилваш, все пак живееш в кръчма!
Дик излезе от коритото и се зае да се подсушава с бързи движения със стария ленен чаршаф, а Ричард стъпи във водата, вече използвана от баща му. Къпа се по-дълго от обикновено, забели кожичката върху члена си, за да го измие хубаво, насапуниса и ожулената кожа по ръцете и плешките си.
— Окъпахте ли се? — провикна се отгоре Маг.
