Счупеното колело полностью

В отговор тя отново пришпори коня си и го подкара по пътеката. Щом се приближи, Цу Ма внезапно отстъпи назад.

— На място! — изкомандва тя и рязко дръпна юздите, после протегна ръка и погали коня по шията. — Не беше чак толкова трудно…

Забеляза как я гледаше той — възхищението му беше помрачено от грижа — и бързо отмести поглед. Напрежението между тях се усещаше цяла сутрин — чувство за нещо неизказано, за жестове, които все още не бяха направили. Долавяше се зад скованата официалност на разговорите като огън под леда и от време на време изплуваше на повърхността в някой поглед, миг на колебание, плаха усмивка.

— Трябва да бъдете по-внимателна — той се приближи към нея, пръстите му се протегнаха да погалят хълбока на коня само на педя от коляното й. — Добра ездачка сте, лейди Фей, но това е номер, който не ви препоръчвам да изпълнявате и друг път.

Тя му хвърли дързък поглед.

— Защото съм жена, така ли?

Той й се усмихна — в погледа му се долавяше странна твърдост — след това поклати глава.

— Не. Защото не сте твърде добър ездач. И защото аз отговарям за вас. Какво ще каже съпругът ви, ако ви върна цялата потрошена?

Фей Йен мълчеше.

— Е, какво ще каже той!

Тя се усмихна.

— Добре. За в бъдеще ще се държа прилично.

Тя слезе от коня си — внезапно беше осъзнала колко близо е той до нея, по-близо, отколкото я бе доближавал сутринта, и щом се обърна, откри, че я гледа със странен израз. За миг замря на място в мълчаливо очакване — не знаеше какво ще направи Цу Ма. Мигът като че ли се проточи до безкрайност — взорът му пътуваше по лицето й, по шията й, по рамото й, после се върна на очите й. След това той се засмя тихичко, извърна се и тя най-после успя отново да си поеме дъх.

— Елате! — повика я той отсечено и се заизкачва нагоре по хълма, по-далече от нея. — Да огледаме мястото!

Тя се наведе и изтупа праха от дрехите си, после се изправи и го проследи с очи.

— Нали ме попитахте какво е това „монаси“… — той се обърна и я изчака да го настигне. — Трудно е обаче да се обясни. Сега не съществува нищо подобно на тях. Не и откакто Цао Чун ги е унищожил всичките. Донякъде приличат на неоконфуцианските служители, разбира се — обличали са се по същия начин, в шафранови роби, и са имали подобни ритуали и церемонии, но в други отношения са били съвсем различни.

Тя го настигна.

— В какви?

Той се усмихна и отново се заизкачва по склона — бавно, като през цялото време се оглеждаше. Погледът му обгръщаше развалините, далечните, увенчани с облаци планини, двата коня, които пасяха долу.

— Е, да речем, поддържали са някои странни вярвания. И са оставяли тези вярвания да диктуват живота им — сякаш собственият им живот е нямал никаква стойност.

Бяха стигнали до шадравана. Цу Ма се приближи и спря до него, подпрял единия си крак на покрития с плочки перваз, и се загледа на юг, към долината. Фей Йен се поколеба, после се приближи, спря до него и го погледна.

— И какви са били тези вярвания?

— О… — той сведе поглед и се загледа в отражението й в шадравана; забелязваше смътните, покрити с мъх силуети под образа й на повърхността. — Ами че всеки от нас след смъртта си се връща под друга форма. Например като пеперуда или кон.

— Или като мъж?

— Да… — той я погледна с усмивка. — Представете си го! Безкраен цикъл на прераждане. Всяка новородена форма отразява какъв си бил в предишните си животи. Ако си бил лош — връщаш се като насекомо.

— А ако си бил добър — като танг?

Той се разсмя.

— Може би… но може би не. Те са смятали такива неща като власт и управление за маловажни. Вярвали са най-вече в чистотата. Най-важното за тях е било да очистят духа си от всички земни слабости. И заради това — заради това, че всеки нов живот е бил нова възможност да живееш в чистота — са вярвали, че всеки живот е свещен.

От мястото, където бяха застанали, тръгваше пътека — каменните й плочи бяха изтрити и счупени. На места беше скрита от плевели и мъх. Тръгнаха по нея и стигнаха до първата от порутените сгради. И от двете страни сред високата трева лежаха огромни късове зидария, размесени с парчета от счупени статуи.

Щом стигнаха до портата, тя спря и го погледна.

— Мисля, че са били много свестни хора. Защо Цао Чун ги е изтребил?

Той въздъхна, после се промъкна през портата и навлезе в дълбокия сумрак вътре.

— Това не е лесен въпрос, лейди. За да разберете, трябва да знаете какво е представлявал светът преди Цао Чун. Колко е бил разделен. Колко различни религии са съществували — и всяка от тях е имала претенциите за „единствената истина“.

Тя не помръдваше и не сваляше поглед от него.

— Познавам историята. Чела съм за века на бунтовете.

— Да… — той я погледна отново, после се извърна и огледа безредието по пода, почернелите от сажди стени, порутения таван на помещението, в която се намираха. Навсякъде се усещаше усойна, кисела миризма, миризма на гниене и на дълбока древност. Тук сякаш беше много по-студено, отколкото навън.