Счупеното колело полностью

— Богове! Ще я видиш, Грегор. Същинска Му Лан. Малка принцеса-воин, откъдето и да я погледнеш. Да… Трябва някой път да дойдеш да потренираш с нас!

Кар се поклони ниско.

— За мене ще бъде голяма чест.

— Добре. Хайде тогава да…

Толонен млъкна. Един мъж беше застанал точно от дясната страна на Кар. Кар се обърна, реагирайки на движението на очите на Толонен, след което изведнъж се отпусна и се усмихна.

— Първи адвокат Кун! — Кар леко се поклони и протегна ръка да стисне неговата. — Надявам се, че за вас всичко върви добре!

— Благодаря, майоре. А вашите начинания… предполагам, че ще завършат успешно.

Адвокатът се поколеба и погледна към Толонен. Кар се досети защо се колебае и бързо ги представи един на друг.

— Простете, първи адвокат Кун, това е маршал Толонен, командващ Съвета на генералите.

Толонен прие поклона на адвоката с напрегната усмивка. Познаваше тази игра твърде добре, за да се остави да го уловят в мрежите на задължението.

— Удоволствие е да се запозная с вас, маршал Толонен — Кун отново се поклони. После се обърна и щракна с пръсти. Прислужникът му веднага изникна и му подаде малък пакет. — Но всъщност исках да видя вас, майор Кар. Много съм ви благодарен за гостоприемството, което ми оказахте на борда на кораба, и бих искал да ви връча нещо дребно в знак за моята благодарност.

Толонен се усмихна вътрешно. След това щеше да инструктира Кар накратко как да избягва подобни ситуации, защото иначе оттук нататък първият адвокат Кун имаше да го тормози за разни услуги чак до деня на Страшния съд.

— Благодаря ви, адвокате, но…

Кар видя как пакетът пада, а Кун насочва към маршала автомат, и веднага реагира — заслони Толонен и го бутна надолу. Не беше избързал нито за миг. Изстрелът от големия старомоден автомат беше оглушителен. Но той вече поклащаше пакета пред лицето на адвоката. Усети, че онзи се подвоуми, и изрита адвоката в стомаха. Кун падна и замря неподвижен.

Около тях крещяха. Прислужникът беше паднал на колене, притиснал чело о пода, а цялото му тяло се тресеше така, че се виждаше отдалеч. Беше ясно, че няма нищо общо с опита за убийство. Кар се обърна и се огледа за още убийци, след което, доволен, че няма други, погледна надолу към Толонен. Маршалът беше седнал и дишаше тежко, притиснал длан към ребрата си.

Кар се отпусна на коляно.

— Простете, маршале, аз…

Толонен махна с ръка. Думите излизаха от гърлото му със свистене.

— Ти… ми спаси… живота.

— Направо не мога да повярвам. Той беше старши адвокат на Марс. Високоуважаван човек!

— Майоре! — някой извика иззад гърба му. Обърна се. Беше един от капитаните от охраната на космодрума.

— Какво има? — той се изправи и погледна към капитана, коленичил над поваления мъж.

— Няма пулс!

Кар се приближи, коленичи до Кун и провери сам. Вярно беше. Адвокат Кун беше мъртъв, а раните в главата и стомаха му бяха съвсем малки. Ако беше искал да го убие…

— Мамка му! — процеди той, обърна се да погледне Толонен и се намръщи. — Какво има, сър?

Очите на Толонен бяха широко отворени; беше се втренчил в трупа. Щом Кар го повика, старецът потрепери.

— Богове… — прошепна той. — От тях е!

Кар задържа погледа си върху него още за миг, а после очите му се разшириха — беше разбрал.

— Копие…

Обърна се и погледна прислужника. Бяха го изправили насила на крака и сега двама от охраната го държаха. Навел бе засрамено глава, а ръцете му трепереха от страх.

— Ти! — ревна към него Кар, изправи се и го приближи. — Казвай и то бързо — забеляза ли в господаря си нещо по-различно? Нещо необичайно?!

Мъжът поклати отрицателно глава.

— Нищо, почитаеми господине. Повярвайте ми. Не знаех нищо за намеренията му.

Кар се вгледа в него още за миг, след това махна на охраната.

— Отведете го и го разпитайте. Каквото и да ви струва. Искам от него истината.

Отново се обърна към маршала. Толонен тъкмо се изправяше на крака, подпомаган от един страж.

Старецът се обърна и се усмихна с благодарност, после протегна ръка.

— Дай ми ножа си, сержант.

Стражът се подчини, след което отстъпи назад и загледа как Толонен бавно куцука към трупа.

Погледът му срещна този на Кар.

— Ако е като другите…

Кар кимна. И двамата си спомняха деня, когато беше убит Хан Чин. Спомняха си и групата човеци-копия, дошли от Марс да го убият. Втора вълна може би. Толонен коленичи до трупа и остави ножа на земята до себе си.

— Дайте — Кар коленичи от другата страна. — Аз ще го направя.

Ако беше като другите, щеше да има метална пластина, вградена в гръдния му кош. Сигурно бяха убили истинския Кун още преди месеци.

Толонен подаде ножа на Кар, после коленичи отново и започна да разтрива ребрата си. Моментна болка изкриви лицето му.

— Добре. Сега да видим.

Кар разряза туниката на адвоката и разголи гърдите му, след това се наведе над тялото, заби острието дълбоко в плътта и разряза гръдния кош.