Счупеното колело полностью

Клекна, плъзна се по корем, после внезапно скочи високо — високо като никога досега. Тялото й се сви в стегнато кълбо. Сега стреляха и тримата, но гъстият дим ги объркваше; през маските не виждаха както трябва.

Отново се сниши зад Шан, пое си дъх за миг, скочи и изхвърли крака напред.

Един от мъжете се строполи със счупен крак. Чу го да пищи и кръвта й замръзна в жилите. Другите двама се обърнаха и отново започнаха да стрелят. Тялото на Шан заподскача, сякаш танцуваше на място. Но Джелка се бе придвижила напред — обикаляше около тях, без да спира и за миг, постоянно сменяше посоката, като приклякваше да си поеме дъх.

След миг щяха да осъзнаят какво прави и да започнат да стрелят само долу в ниското. И тя щеше да умре.

Освен ако преди това не ги убиеше.

Фактът, че бяха двама, ги затрудняваше. Не можеха да стрелят без прекъсване, защото се страхуваха да не се убият един друг. Когато се обръщаше, трябваше да се мъчат да я следват, но бързината на движенията й, непредсказуемостта на посоката, в която постоянно отскачаше, объркваше крачките им. Видя, че единият се спъна, и се възползва от шанса — докато той се изправяше залитайки, тя връхлетя и се вкопчи под брадичката му с втвърдени пръсти. Усети как костта поддаде и бързо отскочи. Кашляше — димът най-накрая беше стигнал и до нея.

Петнайсет секунди. Само още петнайсет секунди.

Изведнъж от далечния край на залата, там, където преди беше стената, се разнесе стрелба. Тя се строполи на пода и видя как и последният от убийците се преви, а тялото му подскочи във въздуха веднъж, два пъти — с всеки забил се в него изстрел.

И миг преди да изгуби съзнание, видя баща си — портативното му оръдие беше опряно на хълбока му и от дебелото дуло се виеше дим.

Толонен седеше до леглото на дъщеря си. Очите му бяха пълни със сълзи.

— Всичко беше ужасна грешка, миличката ми. Мене са искали да убият.

Джелка поклати глава, но щом се сети за станалото, огромна буца заседна в гърлото й.

Беше прекарала последните десет дни на легло — бе се разболяла от шока. Реакцията й беше бурна, плашеща. Сякаш направо полудяваше. Баща й бе седял до нея по цели нощи, държеше й ръцете, утешаваше я, крадеше от съня си, за да бъде с нея и да й помогне да мине през най-лошото.

Сега тя беше по-добре, но все още му се струваше, че всичко се беше променило. Внезапно и ужасно светът се бе превърнал в маска — тънък като хартия воал, зад който се простираше друг, кошмарен свят. Стените вече не бяха толкова здрави, колкото изглеждаха, а във всеки слуга с бели дрехи сякаш се криеше облечен в черно убиец.

Светът се беше преобърнал в ума й. Сега той беше нещо, което я заплашваше — назъбен пейзаж, таящ скрита заплаха.

Това, че са искали да убият баща й, не подобряваше особено положението. Не, само още повече го влошаваше. Много повече. Защото сънуваше ярки сънища — сънища, в които той беше мъртъв, а тя отиваше да го види в Голямата зала на танга, положен в средата й и облечен от главата до петите в белите одежди на смъртта.

Вгледа се в него, очите й леко се присвиха, сякаш погледът й проникваше през плътта до самата кост. Той дори не трепна под погледа й, но нещо дълбоко вътре в него се затърчи и се опита да изскочи навън.

Пин Тяо. Специално обучен отряд. Но не чак толкова добре обучен, колкото охраната, слава на боговете.

Погледна надолу към ръцете си, които стискаха ръцете на дъщеря му. Наглостта на Пин Тяо, дошли да го убият, караше ръцете му да треперят. Те знаеха, че опасността е много голяма. Войната беше отприщила нови потоци на недоволство: по-черни и по-смъртоносни потоци. Трудно щеше да бъде да ги вкарат в определен канал.

Собствените му разследвания не бяха стигнали доникъде. Не знаеше откъде познават така добре домакинството му. Шан? Възможно беше, но сега той беше мъртъв и нямаше как да се разбере. А ако не беше Шан, то тогава кой?

Това го изнервяше — нервност, която беше предал на Ли Шай Тун в разговор насаме.

— Трябва да внимавате, чие хсия — беше го предупредил той. — Трябва да наблюдавате онези, които ви обкръжават непосредствено. Има нова заплаха. Каква, още не знам точно. Все още не знам. Но тя съществува. Истинска е.

Бомби и картечници.

Сега жънеше онова, което беше посял. Всички те жънеха. Но какъв друг избор имаха?

Да легнат и да умрат. Единствената друга възможност.

Толонен погледна дъщеря си, която спеше, и усети как цялата яростна топлина на любовта към нея отново се надига вътре в него. Мощен прилив на чувства. А с него се надигна и също толкова яростна гордост от нея. Как великолепно се беше справила! Беше гледал записа от камерите на охраната и бе видял с очите си колко бързо, светкавично и смъртоносно беше действала.

Той пусна дланта й, изправи се и протегна уморените си мускули.