Пак щяха да се върнат. Знаеше го със сигурност. Нямаше да спрат, докато не изтръгнат и последния му дъх. Инстинктът му го подсказваше. И макар че не беше склонен да чака пасивно да му се случи това или онова, в този случай се чувстваше безпомощен, неспособен да действа. Те бяха като сенки. Опиташ ли се да се бориш с тях, изчезваха. Или оставяха след себе си труп, което беше още по-зле.
Не, те нямаха център. Нищо, за което би могъл да се залови и да се бори срещу него. Само една идея. Нихилистична концепция. При тази мисъл усети как гневът му се надига отново, подклаждан от нарастващото чувство на безсилие.
Ако можеше, би ги смазал. Един по един. Като буболечки под петата му. Но как да смажеш сянка?
Фей Йен скочи от коня си, остави прислужника да го отведе и се обърна към вестоносеца.
— Е? Вкъщи ли е той?
Вестоносецът се поклони ниско и й подаде запечатан свитък. Фей Йен го грабна нетърпеливо, профуча покрай него, сякаш го нямаше там, и се спусна към двореца. Докато вървеше, счупи печата и разгъна листа. Както и очакваше, беше от Ли Юан. Забави крачка, докато четеше, после се спря и оголи зъби в усмивка. Щеше да се върне по обяд — нямаше го от четири дена, беше заминал по някаква работа на баща си. Тя вдигна очи към свежото утро, след това се разсмя, разпусна стегнатия кок, в който беше прибрала косата си за ездата, и разтърси глава. Щеше да се приготви за него. Да се изкъпе, да облече чисти дрехи. Може би новите коприни, които й беше пратил миналата седмица.
Побърза развълнувана — радостта от ездата в ранното утро и радостта от неговото завръщане се вихреха в кръвта й като потоци.
Точно завиваше към покоите си и чу някакъв шум, който идваше по-надолу по коридора, от личните покои на Юан. Намръщи се. В тази част на Източния дворец не трябваше да влиза никой, когато го няма Ли Юан. Направи две крачки надолу по коридора, после се спря успокоена. Беше просто Нан Хо. Вероятно подготвяше покоите за завръщането на господаря си. Понечи да тръгне обратно — не й се искаше да безпокои вътрешния шамбелан — когато осъзна какво й се беше сторило странно. Беше чула гласове…
Тръгна към него. Бе изминала половината коридор, когато той се обърна.
— Лейди Фей…
Веднага забеляза, че не я очакваше. Но не беше само това. Изненадата от присъствието й не беше преминала в облекчение, както би станало при нормални обстоятелства. Все едно криеше нещо.
— Нали знаете, че принц Юан пристига след два часа, майстор Нан?
Той се поклони ниско.
— Изпрати ми вест, господарке. Тъкмо подготвях покоите за него.
— Мъжът ми е с късмет, че има такъв отличен слуга като вас, майстор Нан. Мога ли да видя как върви подготовката?
Той продължаваше да стои със сведена глава, но тя забеляза колебанието му и разбра, че е права в догадките си.
— Искате да видите, господарке?
— Ако позволите, майстор Нан. Обещавам да не ви създавам безпокойство. Разбирам, че съпругът ми си има определени навици, и не бих желала да усложнявам работата ви.
— Това са просто стаи, господарке…
— Но стаите са като дрехите. Те изразяват същността на човека. Моля ви, майстор Нан, утолете любопитството ми. Бих искала да видя как принц Юан обича да бъде подредена стаята му. Това би ми помогнало като негова съпруга.
Нан Хо вдигна глава и срещна погледа й.
— Господарке, аз…
Тя се усмихна.
— Някаква тайна ли има, майстор Нан? Нещо, което не трябва да разбера?
Той наведе глава, после отстъпи назад — ясно си личеше, че нейната настоятелност го е притеснила.
— Моля, господарке. Последвайте ме. Но помнете — аз съм просто ръцете на принца и действам по негова заповед.
Тя се поколеба — за миг любопитството й беше пронизано от опасение. Какво би могло да притесни обикновено невъзмутимия Нан Хо? Нещо ужасно? Някаква страна на Ли Юан, която той искаше да запази в тайна от нея? Или точно обратното — някаква изненада, подарък за нея? Нещо, което, ако тя настоява да го види, би провалило плановете на Юан?
За миг се зачуди дали да не се оттегли. Още не беше късно. Ли Юан страшно щеше да се разстрои, ако тя развали изненадата му. Но любопитството й надделя. Последва майстор Нан, изчака го да отключи двойната врата и да я отвори.
Влезе и застина на място. Челюстта й увисна от изненада.
—
Двете момичета станаха от кушетката, щом тя влезе. Сега стояха там с наведени глави и с ръце, скръстени в скута.
Обърна се. Лицето й беше потъмняло от гняв.
— Какво означава това, майстор Нан? Какво правят тук тези… същества?!
Нан Хо продължаваше да стои с наведена глава. Опитваше се да запази самообладание. Но въпреки това яростта в думите й го стресна. Той преглътна и без да вдига глава, погледна към момичетата.
— Господарят ми нареди да ги доведа тук тази сутрин. Трябваше да…
Писъкът й го прекъсна:
— Очакваш да ти повярвам, Нан Хо?! Че в утрото на своето завръщане съпругът ми ще очаква да му доведат две такива… долнопробни жени?! — Тя потрепери, разтърси глава и оголи зъби. — Не… Не зная какви ги кроиш, майстор Нан, но едно знам — не мога да ти се доверявам повече при сегашното положение.
