Счупеното колело полностью

Докато лежеше във водата, усети, че си спомня за плуващия Цу Ма — голата му гръд, пригладената му назад коса; ботушите му, така здраво стъпили на земята под масата; плътните топли вибрации на гласа му.

Цу Ма…

Отново отвори очи. Момченцето още спеше. Момченцето, неин съпруг. Тя потръпна, след което се размърда във водата. Време беше да се облече и да се погрижи за ястието.

Щом се събуди, той откри, че тя е седнала до него и го гледа. Извърна се, погледна таймера си и се прозя. Беше спал повече от два часа.

Надигна се и дълбоко си пое въздух.

— Какво е това? Как вкусно мирише!

Тя се усмихна и стана. Миг по-късно се върна с купа и пръчици. Той ги пое, помириса храната, после бодна с пръчиците, държейки купата близо до устата си. Примлясна доволно.

— Чудесно е! Какво е това?

Тя беше коленичила до леглото и го гледаше.

— По рецепта на баба ми е. Вълчи ягоди, задушени с говеждо. Тоник за енергията ян… — Щом забеляза намръщеното му чело, тя се засмя. — Афродизиак, съпруже мой. Подсилва мощта и издръжливостта.

Той кимна въодушевено.

— Хубаво е. Баба ти е била умна жена, а ти, любов моя, си прекрасна готвачка.

Тя сведе поглед и се усмихна.

— Съпругът ми е твърде любезен.

За миг той остана неподвижен — само я гледаше, за стотен път смаян от крехката й красота — а после отново се захвана да яде, осъзнавайки със смях колко е огладнял.

— Трябва ли ти още нещо, съпруже? Нещо, което да направя за тебе?

Той отпусна купата и се усмихна.

— Не, но тъкмо ми напомни. Има нещо, което трябва да свърша. Дреболия — и след това съм свободен до края на деня. Можем да пояздим, ако искаш.

Тя го погледна със светнали очи.

— Много бих искала!

— Добре. Тогава ще повикам Нан Хо…

Тя го прекъсна — нещо, което нямаше обичая да прави:

— Прости ми, съпруже, но това е невъзможно.

— Невъзможно ли? — Ли Юан се намръщи, после се засмя. — Не те разбирам.

Тя сведе глава — малка, покорна.

— Боя се, че се наложи да уволня майстор Нан. Той…

— Да го уволниш?! — Ли Юан остави купата, изправи се и я погледна. — Добре ли чух, Фей Йен? Уволнила си моя вътрешен шамбелан?

— Наложи се, господарю…

Той поклати глава, след което отмести поглед от нея.

— Кажи: защо го уволни?! Какво е направил?

Тя вдигна очи към него, после отново сведе глава.

— Господарят ми ще ми се разгневи…

Той отново я погледна.

— Значи, имам причина да ти се разгневя?

Тя вдигна глава и го погледна в очите. Нейните бяха оросени от сълзи. Опита се да се стегне; но въпреки това продължаваше да се вълнува. Никога не я беше виждал по-красива, отколкото в този миг.

— Аз съм твоя съпруга, принце мой. Нямах ли основателна причина да се ядосам на този човек?

Той се разсмя — вече беше съвсем объркан.

— Фей Йен… говори по-разумно. Нищо не мога да разбера.

Тя сведе поглед и преглътна. Внезапно лицето й така помрачня, че сърцето му се късаше.

— Момичетата… Нан Хо беше довел момичета… — тя потръпна. — Момичета за твоето легло…

Той продължително си пое дъх. Значи… беше го разбрала погрешно.

— Прости ми, любов моя, но нямаш причини да се ядосваш на Нан Хо. Идеята не е била негова. Аз го помолих да доведе тук тези момичета. Трябваше сам да ги доведа.

— И това оправя нещата?! — гласът й беше сломен, изпълнен с болка. — Как можа, Юан? Не съм ли ти добра съпруга? Лишавам ли те от нещо? — тя вдигна поглед към него. Беше почти непоносимо да гледа болката в очите й. Когато отново заговори, гласът й беше преминал в шепот. — Или вече съм ти омръзнала?

Той поклати глава.

— Не… ти никога няма да ми омръзнеш! Но си ме разбрала грешно…

— Грешно? — внезапен гняв се разгоря в очите й. — Водиш тук тези момичета — момичета, споделяли леглото ти — и твърдиш, че съм те разбрала грешно?!

— Фей Йен…

— Тогава го отречи! Погледни ме в очите, съпруже, и отречи, че си ги притежавал!

Той потрепери.

— Не е така, както си го мислиш. Аз…

Но колебанието му й беше достатъчно. Тя горчиво оброни глава. Ръцете й нервно подръпваха роклята в скута й. После гневно се изправи.

— Фей Йен! Трябва да ми повярваш…

Тя му хвърли яден поглед.

— Да ти повярвам!? На тебе!?

Той настръхна — изведнъж го обзе гняв. Как можеше тя да мисли такива неща за него — след всичко, което беше направил, за да се очисти за нея! Не беше ли отпратил прислужниците? Не се ли беше лишил от удоволствията на компанията им през цялата последна година? Потръпна.

— Не е твоя работа да уволняваш майстор Нан! Кой влиза и кой излиза от тези покои си е моя работа, не твоя!

Тя се извърна и внезапно притихна неподвижна. И гласът й се промени — беше по-слаб и все пак по-твърд отпреди:

— Тогава докарай тук хиляда леки момичета. Нека те да бъдат твои съпруги! Но не и Фей Йен…

Той се приближи до нея и леко обгърна раменете й — искаше въпреки гнева си да се помирят — но тя го отблъсна и рязко се обърна срещу него. Ядът, който гореше в очите й, го накара да отстъпи крачка назад.

— За каква жена ме мислиш, Ли Юан?! Да не би да си мислиш, че трябва да ги харесвам? Наистина ли смяташ, че нямам никаква гордост?! — тя изправи гръб. — Не съм ли аз съпруга на велик принц?

— Знаеш каква си, Фей Йен!