Счупеното колело полностью

— Не. Знам само каква би искал да бъда.

Той понечи да й отговори, но тя презрително поклати глава. Очите й се впиваха в него.

— Много упорствах, Ли Юан. Опитах се да разсея съмненията си и сама да се убедя, че е бил Нан Хо. Опитах се да бъда твоя любяща съпруга. Добра съпруга във всяко едно отношение. И как ми се отплащаш? Като ме мамиш! Като довеждаш тук тези курви зад гърба ми…

Той усети как нещо в него се скъса. Това вече беше прекалено. Да нарече неговите момичета „курви“. Но въпреки всичко й отговори с тих глас:

— Внимавай какво говориш, Фей Йен. Тези момичета бяха мои прислужници. Грижиха се за мене добре, докато бях дете. Аз съм много привързан към тях.

Тя презрително се изсмя.

— Курви…

Гневният му рев я накара да подскочи.

— Дръж си езика зад зъбите, жено!

Беше застанал в заповедна поза — изведнъж се беше променил съвсем; всичко детско, цялата му отстъпчивост бяха изчезнали. Сега крещеше:

— Не е твоя работа да ме критикуваш! Нищо лошо не съм направил! Разбра ли?! Нищо! Но ти… — той потръпна от гняв. — Що за наглост — да уволниш майстор Нан… Коя си мислиш, че си, по дяволите?!

Тя не отговори. Но очите й отново светнаха и погледът й беше див и страшен.

— Нан Хо остава, разбра ли?! И ще виждам момичетата, когато си искам!

Забеляза как я обля вълна от гняв и усети как вътрешно го обзема хлад. Лицето й изведнъж беше погрозняло — устните й бяха изтънели, носът й беше станал твърде остър, съвършеното й чело — покрито с гневни бръчки. Сякаш изведнъж някой я беше омагьосал. Изплю думите към него през маската на омразата:

— Щом искаш, нека да бъде така. Но не ме чакай в леглото си, принц Юан. Не и тази нощ. Не и някоя друга нощ.

Смехът му беше дрезгав — горчив, сломен звук, самата противоположност на смеха.

— Така да е.

Той се извърна, изхвърча от стаята и тресна вратата след себе си. Отдалечаващите се стъпки безмилостно отекнаха по мраморните плочи.

Де Вор беше притиснат до стената. Гезел бе опрял ножа о гърлото му.

— Посочи ми една основателна причина да не те убивам!

Де Вор се втренчи в Гезел — в погледа му се долавяше смътно, почти лениво отвращение.

— Например тази, че не знам за какво говориш.

— Лъжеш, копеле! Ти уби онези двамата. Ти трябва да си бил! Ти беше единственият извън Централния комитет, който знаеше какво правят те. Само ти знаеше какво решително значение имат те за нашите планове.

Зад Гезел нещо се раздвижи.

— Не беше единствен…

Гезел се извърна. Мах беше влязъл безшумно. Бе застанал зад тях и ги гледаше. Ашър се приближи и застана срещу него — ако нещо се набиваше повече на очи освен Гезел, то това беше нейният гняв.

— Аз казах, че ще го убием! Той ни предаде! Плю на нас!

Мах поклати глава.

— Той не е направил нищо. Пуснете го.

— Не! — Гезел се вкопчи още по-здраво в яката на Де Вор. — Емили е права. След всичко това не можем да му имаме доверие.

Мах блъсна жената встрани.

— В името на всички богове, пусни го, Бент. Не разбираш ли?! Аз ги убих!

Гезел се разсмя колебливо.

— Ти?!

Мах взе ножа от ръката на Гезел и го прибра в ножницата, после отстрани ръката му от ръката на Де Вор. Едва тогава се обърна и погледна Де Вор. Леко наклони глава встрани.

— Поднасям извиненията си, ши Търнър. Моля ви да извините моя брат. Той не знаеше.

— Разбира се — Де Вор леко поразкърши врат.

Гезел се нахвърли върху Мах.

— Е?! Какво става тук, по дяволите?!

— Съжалявам, Бент. Нямаше време да те предупредя. Освен това не бях съвсем сигурен. Не и преди да проверя.

— Сигурен в какво?

Лекото присвиване на клепачите на Де Вор беше единственият знак, че изпитва интерес, но никой в стаята не го забеляза — нито пък забелязаха как чеше китката си, сякаш там го сърби; бяха вперили очи в Мах, ужасени от този нов обрат на събитията.

— Охраната… — изсъска Гезел през зъби. — О, богове…

— Има и други. Още трима. В две отделни килии.

— Проверил си, така ли?

Мах кимна.

— Залепил съм им опашка. Ще разберат какво е станало. Искам да видя какво ще направят. Дали ще си седят мирно или ще побегнат. Ако побегнат — искам ги. По възможност живи. Искам да разбера какво са намислили.

Ашър клатеше глава.

— Никак не се връзва. Щом са вкарали техни хора в нашата организация, защо не предприеха нищо в Хелмщат?

Мах погледна към Де Вор — съзнаваше колко много неща издава само като говори пред него, но нямаше избор. Ако Гезел беше убил Де Вор, пак щяха да се върнат в квадратче 1. Или още по-зле: щяха да се окажат въвлечени във война от типа „на ти си куклите — дай си ми парцалите“ с лейтенантите на Де Вор. Беше почти сигурно, че им е дал заповед, преди да дойде тук, повикан от Гезел.

Обърна се с лице към Ашър.

— И за това съм мислил. Но понякога е така. Имат заповед да си траят, докато не стане нещо достатъчно голямо и достатъчно зряло, за да се задействат. Очевидно са решили, че си струва да се жертва Хелмщат.

— Или че вие няма да успеете… — намеси се Де Вор.

Мах отново го погледна.

— Може би…