Тримата бяха членове на ударния отряд — обучени техници. Работата им беше да установят местонахождението на комуникационните нервни центрове около Бремен. Това беше деликатна, чувствителна работа — от нея зависеше успехът или провалът на цялата атака. Идеята беше те да поставят специални приспособления на тези места — приспособления, които тамошният ремонтен екип би сметнал за незначителни части на сложните и деликатни устройства. Тези приспособления щяха да си стоят там в бездействие месеци наред, чак до деня, в който
Такъв беше планът. Но сега всичко бе потънало в хаос.
Гезел сведе поглед.
— Според тебе, те предали ли са нататък онова, което са научили?
Мах сви рамене — по лицето му се четеше огорчение. Дори и убийствата не бяха усмирили гнева му.
— Не знам. Надявах се да хвана един жив, за да го разпитаме, но те се биха много упорито. Сякаш имаха заповед да не се дават живи.
— Така е — намеси се отново в разговора Де Вор. Приближи се. — Трябва да плените някой от тях сега, преди още да са разбрали.
Ашър кимна.
— Според мене, той е прав. Ами ако погълнат отрова или нещо такова?
Мах потрепери, после наведе глава.
— Добре. Ще ги хванем веднага. Но ако ще е като с другите, хич няма да е лесно.
Де Вор присви очи и се вгледа в Мах. Уважението му към този човек беше пораснало неимоверно. Матън и Тъкър бяха едни от най-добрите му хора — не само бяха изпълнили добре задачата си да се инфилтрират в
— Съсредоточи се само върху един — каза той и погледна Мах в очите. — Плени го сам. После го завържи здраво — така, че да няма възможност сам да си навреди. После карай бавно. Време — само това ти трябва. Времето може да пречупи духа на всекиго. И тогава ще научиш онова, което ти трябва.
Мах беше вперил немигащ поглед в него.
— Ти правил ли си го?
Де Вор кимна.
— Много пъти.
— Тогава ще направя както казваш.
Де Вор се усмихна.
— Това е добре.
Но щеше да бъде твърде късно. Веднага щом Мах бе разкрил какво е направил, Де Вор беше натиснал миниатюрното копче на китката си и беше отворил канала, който препредаваше всяка казана от него дума директно в главите на оцелелите му трима агенти. Тези мъже вече бяха чули думите му и бяха предприели съответните действия.
— Ами ако не открием нищо? — попита Гезел, вперил поглед в Де Вор.
— Тогава продължаваме. Сега трябва да приемем, че те знаят за плана ни да нападнем Бремен, но не знаят нито кога, нито къде ще нападнем. Нито точно как. Междувременно ще ни бъде от полза привидно да променим плановете си. Да търсим други мишени. И те да го разберат…
Мах отново вдигна поглед и за първи път, откакто беше влязъл в стаята, се усмихна.
— Това ми харесва. Отвличане на вниманието…
Де Вор кимна и също му се усмихна.
— Какво казва Сун Цу? „Основното във военните операции е в преструването, че се приспособяваш към плановете на врага.“ Е, ние привидно ще се оттеглим, сякаш са ни разкрили, но в действителност продължаваме по плана. Ако те не знаят за нашите планове, значи днес не са успели да ни навредят с нищо. А дори и да знаят, след случилото се не биха очаквали да следваме плана си, нали така?
Известно време Мах се взира замислено в него, след това кимна.
— Да. Но трябва да тръгвам. Преди да са чули…
Хаавикко затвори вратата зад себе си и леко потрепери, щом се взря в малката пластмасова пластинка, която държеше. Старшият офицер беше одобрил с преголямо удоволствие новото му назначение. Сигурно от гледна точка на майор Ериксон да се отърве от него си беше жива благословия. За майора той не беше нищо друго освен човек, който му създава проблеми. Но сега той беше човек на Кар, част от неговия отряд на специална служба. Все още лейтенант — но с бъдеще. Освен това имаше приятел.
След два часа имаше среща с Као Чен, но първо трябваше да се справи с още нещо. Със сестра си, Веза.
Веза живееше в малък апартамент на Средните нива, откакто леля им беше починала преди година. Увит в пашкула на собствената си поквара, той до съвсем скоро нямаше представа в какво тежко положение е изпаднала. Но сега можеше да предприеме нещо. Работата с Кар вървеше заедно с лично жилище в Бремен: четири стаи, включително и лукса да разполага със своя собствена лична баня.
— Но няма да се навърташ там особено често — беше го предупредил Кар. — Защо не настаниш там сестра си?
Веза беше подскочила от радост, щом й подхвърли идеята. Беше се хвърлила на врата му и се бе разридала. Едва тогава той осъзна колко самотна е била, как я е пренебрегвал — и също се бе разплакал и я бе прегърнал здраво.
— Всичко е наред — беше й прошепнал той, след което я целуна по шията. — Всичко ще бъде наред.
