— Както казах, простете, но… — мъжът отново преглътна. Знаеше колко много рискува с това, че въобще е заговорил. — Ами… загрижен съм за безопасността на моя подопечен.
— И аз съм също толкова загрижен, колкото сте и вие, ши Тай. Но това трябва да се направи. И нека да отговоря и на другия въпрос на Ким — според мен той е единственият, който може да го направи.
Тай Чо отново сведе глава.
— Но, ваше височество…
Ли Юан се изправи ядосано.
— Забравяте се, Тай Чо! — Пое си дъх, за да се успокои, после заговори пак — този път по-спокойно: — Както казах, аз съм твърде загрижен за безопасността на Ким. Ето защо днес, точно в този миг взех решението да запазя живота му.
Той вдигна присъдата и я подаде на Тай Чо. Наблюдаваше как озадачението му отстъпва пред объркан ужас. Лицето му остана без капчица кръв. Тай Чо сведе ниско глава и му подаде обратно листа с трепереща ръка.
— И вие сте отменили това, ваше височество?
— Не, не съм го отменил. Отложих го. Ким е жив, защото аз искам той да живее. Баща ми го постави под моя отговорност. Но аз съм справедлив човек. Ако Ким направи онова, което желая — ако ми даде исканите от мене отговори — то аз ще скъсам този документ. Разбра ли, Тай Чо?
Тай Чо продължаваше да стои със сведена глава.
— Разбрах, ваше височество.
Когато влезе, Фей Йен спеше. Той застана над нея в сумрака, вгледа се в чертите й, след това се извърна и забеляза дрехите й за езда, разхвърляни на пода до леглото. Съблече се и се плъзна в леглото до нея. Тялото й беше топло и голо под хладните чаршафи. Притисна се към нея и отпусна ръка върху извивката на бедрото й.
Усмихна се в тъмното — беше доволен, че лежи там, до нея. Беше твърде изпълнен с най-различни мисли, за да заспи, ала продължаваше да лежи тихо и да размишлява, успокояван от топлината й, от присъствието й.
Сега разбираше. Съвсем естествено беше тя да ревнува. Възможно беше дори по някакъв странен, женски инстинкт да е „разбрала“ за по-раншните му отношения с момичетата.
Затвори очи и се вслуша в лекото й дишане. Наслаждаваше се на сладкия й мирис, на копринената мекота на кожата й под пръстите си.
След малко се отдръпна от нея и остана да лежи по гръб, взрян през пластовете мрак в смътните извивки на драконовите тела от мозайката на тавана. Мислеше за момчето. Ким беше обещаващ — много обещаващ — и той щеше да осигури момчето да получава всичко необходимо за работата си. А ако в края на годината резултатите бяха добри, щеше да го възнагради както подобава.
Беше научил от баща си един урок. Талант като Ким би трябвало да бъде обуздан; такива хора трябваше да бъдат добре награждавани или унищожавани, иначе щяха да унищожат всичко. Контрол — това беше ключът. Насочен интерес.
Протегна се и се прозина. Отдавна не се беше чувствал толкова добре. Сякаш изведнъж нещата се бяха изяснили. Разсмя се тихичко. Всичко това го караше да се чувства чудесно — и страшно благосклонен.
Устните му, се извиха в усмивка, щом се сети какво беше купил на Фей Йен същата тази вечер след срещата с момчето. Чистокръвен расов жребец: арабски жребец, потомък на поредица шампиони. Чисто белите му хълбоци, изящните му силни крака, гордата му аристократична муцуна — всичко това се съчетаваше в животно толкова прекрасно, че веднага щом го погледна, той разбра, че тя би искала да бъде нейно.
Беше го купил веднага и веднага бе наредил да го докарат в конюшните му тук, в Тонджиян. Утре сутринта щеше да я заведе да го види.
Усмихна се, щом си представи радостното й лице. До него Фей Йен се размърда и се обърна по гръб.
Той седна в леглото, после се извърна и я погледна. Бавно, внимателно издърпа чаршафа и го остави да се плъзне и да разкрие голотата й. Отначало просто гледаше, проследявайки нежните извивки на тялото й — пръстите му почти не докосваха плътта й. Беше толкова крехка. Толкова красива. Съвършена скулптура от жива плът.
„Събуди се! — помисли си той. — Събуди се, любов моя!“
Но желанието му остана неизпълнено. Фей Йен продължаваше да спи.
Остана да лежи още малко — не можеше да се отпуска. След това стана и навлече халата си. Желанието му беше минало онази точка, когато можеше да продължи да си лежи и да го забрави. Влезе в мраморната баня и застана под душа. Остави се на студените и твърди струи да го пречистят.
Остана там, наслаждавайки се неосъзнато на стичащата се по крайниците му вода. Сега тя беше хладка, но все пак ободряваща като дъждец. Прочистваше ума му. Стоеше там, отпуснал ръце покрай тялото си, когато тя се появи на вратата.
— Юан…?
Той бавно вдигна поглед, смътно осъзнавайки присъствието й, и се усмихна.
— Будна ли си?
Усмихна му се и тя.
— Разбира се. Чаках те.
Тя се изплъзна от халата си, приближи се, застана до него под душа и лекичко изписка.
— Ама, Юан! Ще замръзна!
Отстъпи назад със смях.
И той се засмя, после врътна кранчето. Погледна я — кожата й беше осеяна с мънички капчици като с мъниста.
— Също като бисери… — той пристъпи напред.
