Счупеното колело полностью

— Още не. Ще ги пуснат два-три дена преди да инсталират системата.

— Ами Шпац? Той говори ли куо-ю… мандарин?

Хамънд се замисли, след това поклати глава.

— Не съм сигурен. Според мене — не, но лесно мога да проверя. Защо?

Ким го гледаше втренчено — откритият му поглед караше Хамънд да се чувства обезоръжен.

— Не съм наивен, ши Хамънд. Разбирам какво е положението ви тук. Тук вие сте нежелан. По това си приличаме. Правим каквото ни се каже или сме нищо. Нищо.

Хамънд потрепери. Никога не си го беше помислял точно по този начин, но беше вярно. Той остави книгата.

— Да. Но все пак не мога да те разбера. Накъде биеш?

Ким взе книгата, отвори я наслуки и я подаде на Хамънд.

— Прочетете първия пасаж.

Хамънд го прочете — произнасяше думите на мандарин с лек южняшки акцент. След това пак погледна Ким.

— Е?

— Така си и мислех. Видях как я гледахте. Веднага се сетих, че сте разбрали коя е книгата.

Хамънд се усмихна.

— Е, и?

Ким взе книгата и я остави на рафта при другите.

— Добра памет ли имате?

— Доста добра, бих казал.

— Достатъчно добра, за да запомните шифър?

— Шифър ли?

— Когато се върне, Шпац ще ви нареди да не говорите с мене за нищо, свързано с Проекта. Ще ви инструктира да ме държите далече от всичко освен от най-безобидните съоръжения.

— Сигурен ли си?

Ким се огледа.

— Така ме заплаши малко преди да дойдете. Но тези хора ги познавам. Срещал съм се с такива и преди. Ще направи всичко възможно, за да ме дискредитира.

Хамънд се разсмя и заклати глава, после млъкна — беше забелязал как го гледа Ким. Сведе очи.

— Ами ако аз не му се хвана на играта? Ако откажа да те държа настрана?

— Тогава ще дискредитира вас. Вие сте уязвим. Той знае, че сте длъжен да изпълнявате каквото ви нареди. Освен това ще прикрепи към вас някого, който да ви наблюдава. Някой, когото мислите за приятел.

— И какво мога да направя тогава?

— Да си водите дневник. На личния си комсет. Нещо, което при проверка би се сторило на Шпац напълно невинно.

— Разбирам. Но ти как ще имаш достъп до него?

— Оставете това на мене — и Ким се извърна, за да извади и последния предмет от сака, и го остави на нощната масичка.

— Ами шифърът?

Ким се разсмя.

— А, това ще ви хареса. Ще станете поет, ши Хамънд. Направо цял Ван Вей!

Де Вор седеше зад бюрото си в малката стаичка в сърцето на планината. Вратата беше заключена, в стаята не светеше — само малкият екран встрани на бюрото излъчваше леко сияние. Беше късно, почти два сутринта, а все пак не усещаше и следа от умора. Спеше малко — два, най-много три часа на денонощие — но сега не можеше дори и да мисли за сън.

Беше прекарал следобеда, преподавайки Сун Цу на висшите си офицери: последната глава — за използването на тайни агенти. Точно тази част от произведението на Сун Цу повечето войници намираха за противна. Общо взето те бяха хора директни — като Толонен. Смятаха подобни методи за необходимо зло, което нямаше как да избегнат, но мислеха, че е под достойнството им да ги използват. Обаче грешаха. Сун Цу неслучайно беше оставил темата в края на книгата от тринайсет глави. Там беше ключът към всичко. Както казваше Сун Цу, причината един просветен принц или добър генерал да възтържествува над врага си при всеки свой ход беше предварителното знание. И както бе коментирал много векове по-късно Ча Лин: „Армия без агенти е като човек без очи и уши.“

Така си беше. И колкото повече знаеше човек, толкова повече беше способен да надделее над обстоятелствата.

Усмихна се. Днес беше хубав ден. Беше му се отплатил за месеците труд. Нещата се бяха свързали и добили нова форма — форма, която предвещаваше добро бъдеще.

Загубата на агентите му сред Пин Тяо беше сериозна пречка, а хората, които бе подкупил сред тях, се оказаха незадоволителни почти във всяко едно отношение. Имаше съвсем бегла представа какво кроят висшите кръгове на Пин Тяо. Тоест до днес, когато внезапно бяха пристигнали две съвсем различни информации.

Първата беше просто кодова дума, на която се бе натъкнал един от платените му агенти: един-единствен йероглиф на мандарин, надраскан в изхвърлен от Ян Мах бележник. Йероглиф, който приличаше на галопиращ кон с четири крака. Йероглифът ю, думата на хан за риба, символът на Пин Тяо. Отначало не му говореше нищо, но после се сети да се опита да го използва като входен код към някоя от тайните компютърни мрежи на Пин Тяо, които беше открил още преди седмици, но в които не можеше да проникне.

При третия опит влезе. Ю беше кампания за набиране на нови попълнения; призив за сбор; дума, предавана от уста на уста. Де Вор бързо бе прегледал информацията, смаян от прочетеното. Ако това беше вярно…

Но разбира се, че беше вярно. Имаше смисъл. Мах се чувстваше нещастен заради ставащото в Пин Тяо. Чувстваше се омърсен от общуването с хора, които бяха същите като танговете, и с ренегати. Каква по-добра причина от това, да основе ново движение? Отцепническо движение, което след време щеше да се докаже като по-ефективно от Пин Тяо. Движение, което не сключва сделки, не прави компромиси. Това движение беше Ю.