Счупеното колело полностью

Чен тихо плъзна вратата и се промъкна в стаята. И веднага сякаш се сля с осветените в зелено плътни силуети. Поколеба се за миг, докато очите му свикнат с едва забележимата промяна в осветлението, после бързо и тихо прекоси стаята и застана до леглото.

Сводникът лежеше по гръб, с глава, килната на една страна, и със зяпнала уста. От него лъхаше силен мирис на вино и лук: острата миризма, от която на човек му се повдигаше, се смесваше с тежкия дъх на мухъл в стаята.

„Да — помисли си Чен. — Той е. Винаги бих познал това лице.“

Извади ивицата лейкопласт от кесията, обели две къси парчета и ги лепна леко над ръката си близо до рамото. Хвърли лейкопласта и извади пистолета. Наведе се над момичето и опря дулото о дясното слепоочие на сводника.

— Лю Чан — прошепна той, щом сводникът се размърда. — Лю Чан, слушай ме много внимателно. Прави точно каквото ти казвам, иначе ще ти пръсна мозъка по дюшека, разбра ли?

Лю Чан не помръдваше. Очите му се стрелнаха встрани — напрягаше се да различи пистолета — след това се приковаха в надвесилата се маскирана фигура. Преглътна, после кимна страхливо.

— Какво искаш? — изхъхри той и млъкна, щом Чен притисна още по-силно пистолета към главата му.

— Млъквай, Лю Чан! — скара му се Чен тихо, но твърдо. — Аз ще ти кажа кога да говориш.

Сводникът отново кимна — очите му бяха широко отворени, цялото му тяло — напрегнато, свито от страх пред въоръжения.

— А така. Ето какво ще направиш: надигаш се много бавно. Много бавно, разбра ли ме? Само да си мръднал рязко и край с тебе! — Чен се усмихна жестоко. — Не си играя игрички, Лю Чан. По-скоро бих те застрелял, но моите хора искат да им отговориш на няколко въпроса. Разбра ли ме?

Лю Чан отвори уста, сякаш за да попита нещо, после пак я затвори. Преглътна силно. По врата му се стичаше пот. Кимна.

— Добре. А сега ставай.

Сводникът се надигна бавно на лакти. Чен продължаваше да притиска дулото към слепоочието му.

Чен кимна доволно, след това бутна дясната си ръка в лицето на сводника.

— Вземи сега единия лейкопласт и залепи устата на ей това момиче тук. А сега направи същото и с другото. И хич не си мисли да ми скачаш, Лю Чан. Единственият ти шанс да останеш жив е да правиш каквото ти казвам.

Лицето на сводника отново трепна въпросително. После той кимна.

Чен се наведе напред и леко побутна сводника с пистолета, за да му напомни за присъствието си, но това беше само за всеки случай — ако написаното в досието беше вярно, този тук нямаше да му причини никакви неприятности. Лю Чан, преди да стане сводник, беше работил като актьор в хан-операта и беше известен повече с издръжливостта си в леглото, отколкото със способностите си да върти ножа. Но все пак би било умно от негова страна да внимава.

Лю Чан се дръпна назад, след това пак се наведе и залепи устата на спящото момиче с лейкопласта. Тя се събуди и започна да се бори. Вдигна ръце към лицето си и се опита да го отлепи. После забеляза Чен и пистолета и замря неподвижно, широко отворила очи от страх.

— А сега другата.

Забеляза лекото колебание на Лю Чан и го побутна с пистолета.

— Действай!

Сводникът взе и другия лейкопласт и залепи устата и на другото момиче. Тя също се събуди и след кратка съпротива притихна.

„Добре — помисли си Чен. — А сега да се залавяме за работа.“

— Чудиш се какво искам от тебе, нали така, Лю Чан?

Лю Чан закима.

— Да, ами то е много просто. Преди месец-два едно от твоите момичета е било убито тук. Сигурен съм, че си го спомняш. Когато е станало това, тук е имало млад офицер. Той мисли, че я е убил. Но ти по-добре знаеш, нали, Лю Чан? Знаеш какво е станало всъщност.

Лю Чан сведе поглед, после го отмести встрани; всичко само и само да не срещне погледа на Чен. Заклати отрицателно глава, но Чен го блъсна с дулото и му разкърви слепоочието.

— Това тук, дето го държа, не е играчка, Лю Чан. Ако се опиташ да ме излъжеш, ще се убедиш. Знам, че ти си изиграл лейтенант Хаавикко. Дори знам и как. Но искам да узная точните детайли. И кой е дал заповедта.

Лю Чан сведе поглед с нещастен вид. Сърцето му биеше лудо, целият се беше изпотил. Поколеба се още миг, след това отново вдигна глава и погледна Чен в очите.

— Добре, Лю Чан, говори. Разкажи ми какво стана.

Сводникът преглътна, след което му дойде глас:

— И като ти разкажа, какво после?

— Ще те оставя жив. Но само ако ми разкажеш всичко.

Лю Чан потрепери.

— Добре.

Но от начина, по който погледна момичетата, Чен разбра какво си мислеше. Ако той оживее, момичетата трябваше да умрат. Защото бяха чули. И защото Лю Чан не можеше да рискува те да разкажат каквото и да било на когото и да било. В случай че някой има да си отмъщава.

Но нямаше значение, помисли си Чен, щом сводникът започна да разказва. „Ти вече и без това си мъртъв, Лю Чан. Заради онова, което си направил. И заради онова, което ще направиш, ако те оставя да живееш.“

Домът на Херик се намираше на четирийсет ли източно от дома на Лю Чан — малко, претъпкано място на самото дъно на Града, под Мрежата.