Счупеното колело полностью

— Така си е, ши Тон. Но дори и вашите „прости неща“ не са по силите на повечето хора — той подсмръкна, после кимна. — Добре тогава, обяснете ми какво точно съм правил за този ваш приятел и аз ще ви кажа дали ще ви направя „нещо подобно“…

Чен се усмихна наум. Да, сега знаеше как да се справи с Херик. Беше напипал слабото му място. Херик беше суетен, прекалено се гордееше със способностите си. Е, това можеше да му влезе в работа. Би могъл да се заиграе с това и да го накара да говори.

— Както аз го разбрах, моят приятел имаше неприятности с един войник. Млад лейтенант. Причинявал големи неприятности на приятеля ми и затова, за да го накара да млъкне, ви поръчал да изготвите имплант, който да го убеди, че е убил младо момиче хун мао.

Херик кимаше.

— Да, разбира се… Спомням си го. В някакъв бардак, нали? Е, сега разбрах връзката с Лю Чан. Той ви е запознал, нали?

Чен усети как замира неподвижно. Значи онзи път Лю Чан не е идвал тук. Той просто е насочил някого. Защо тогава не го беше казал?

— Значи капитан Одън ви е добър приятел, ши Тон? — Херик отново го погледна.

Одън…? Чен се поколеба, после кимна.

— Знаем се от десет години.

Усмивката на Херик се сви и по лицето му се изписа недоверие.

— Колко странно. Мислех си, че хан никак не му допадат. И все пак…

— Мислите ли, че бих могъл да видя предишния имплант? Той ми разказа, обаче… е, ще ми се да видя дали наистина е точно такова нещо, каквото искам.

Херик се почеса по бузата.

— Много необичайна молба, ши Тон. Обичам да бъда дискретен относно клиентите си, разбирате ли ме? Би било много неприятно за капитан Одън, ако разбере, че съм ви показал импланта, който съм разработил за него.

— Разбира се — Чен веднага разбра какво се иска от него и извади от джоба си един от чиповете. — Това достатъчна гаранция ли е, че ще си мълча, ши Херик?

Херик пое чипа, известно време го разглежда под светлината на близката настолна лампа, после се обърна към Чен и се усмихна.

— Според мене — да, ши Тон. Чакайте да намеря моето копие.

Херик се върна при централния пулт и се заигра с клавиатурата, след това пак дойде — между пръстите на лявата си ръка внимателно държеше квадратче тънък прозрачен филм.

— Това ли е?

Херик кимна.

— Това е просто аналогово копие. Или поне визуалният му елемент. Истинското нещо е много по-сложно. Имплантът е нещо много повече от прост визуален компонент — той се разсмя със студен смях, после мина покрай Чен и пъхна картата в процепа под един празен екран. — Ако беше просто визуален компонент, надали щеше да бъде убедително, нали така?

Чен сви рамене и се обърна — точно навреме: екранът току-що светна.

— Не — продължи Херик. — Нали разбирате, тъкмо тук е изкуството! Да създадеш цялостно преживяване. Да накараш жертвата да се почувства така, сякаш е извършила акта, какъвто и да е той. Мирисът, вкусът, докосването — страхът, омразата и просто насладата от това, да вършиш нещо незаконно.

Той пак се разсмя и се обърна към Чен. Очите му горяха с нездрав блясък.

— Тъкмо това е, което всъщност ме очарова. Което ме кара да продължавам. Не парите, а предизвикателството да изработвам по мярка преживяванията на човека. Вземете този Хаавикко например. От данните, които ми предоставиха за него, беше толкова лесно да конструирам нещо въз основа на чувството му за вина, за самодеградация. Беше лесно да го убедя, че нищо не струва — да го накарам да повярва, че е способен да извърши нещо подобно. И това е част от моето изкуство, нали разбирате. Аз правя така, че подобно анормално поведение изглежда като кохерентна част от действителността на жертвата.

Чен потрепери. Херик говореше така, сякаш нямаше представа какво всъщност върши. За него то беше просто предизвикателство — фокус на извратения му гений. Липсваше му всякакво чувство към онези, чийто живот погубваше. Нещастието и болката, които причиняваше, за него бяха просто измерение на успеха. Това беше зло. Истинско зло. Чен усещаше желание да протегне ръка, да сграбчи Херик за гърлото и да го удуши, но първо трябваше да се сдобие с копието и да се измъкне оттук с него.

На екрана започна да се оформя образ. Неподвижният образ на момиче, проснато на някакво легло. Тя се дърпаше назад, лицето й беше разкривено от страх.

— Има едно нещо обаче, което не разбирам, ши Херик. Моят приятел ми каза, че Хаавикко е пил нещо. Някакъв наркотик. Но как имплантът е бил поставен в главата му? Той е просто младши офицер — няма никакви вградени устройства. Как тогава са го направили?

Херик се разсмя.

— Така грубо си представяте нещата, ши Тон. Имплантът не е физически предмет — не и в смисъла, който имате предвид. Той не е тази карта. Тя служи за съхранението му — постоянен запис. Не, имплантът е именно наркотикът. Много сложен наркотик, изработен от цяла серия химикали с различно време на реакция, разработен така, че да възбужда определени синапси в самия мозък — ако щете, да създаде фалшива картина на нещо преживяно. Анимирана картина заедно с предварителна последователност от събития.

Чен поклати глава.

— Не разбирам как става това.