Счупеното колело полностью

— Приключих — отговори Кар, ядосан, че момчето вдига толкова шум за нищо. — Сложих край на войната.

На разстояние четиристотин милиона ли, долу в Чун Куо, Де Вор влезе в едно помещение и се огледа. Стаята беше оскъдно мебелирана, неукрасена — изключение правеше само едно знаме, закачено на стената зад масата. На него бяха изобразени белите външни очертания на риба на син фон. Около масата седяха петима души — трима мъже и две жени. Носеха обикновени светлосини униформи, по които нямаше никакви отличия или знаци, удостоверяващи ранга им. Двама от тях — един мъж и една жена — бяха хан. Последният факт изненада Де Вор. До него бяха стигнали слухове, че Пин Тяо мразят хан. Но нямаше значение. Те мразеха властта, а това беше достатъчно. Той можеше да ги използва — все едно дали бяха хан или не.

— Какво искате?

Говорител им беше мъжът, седнал в средата: нисък и набит, с тъмни, проницателни очи, пълни устни и дълъг нос. Веждите му бяха дълги, а рядката му сива коса капеше. Де Вор знаеше за него от рапорта, който бе получил. Казваше се Гезел. Бент Гезел. Той беше водачът им или поне човекът, от когото тази странна организация на т.нар. равноправни индивиди получаваше нареждания.

Де Вор се усмихна, после кимна към масата, разпознавайки прозрачната координатна мрежа, която лежеше пред Гезел.

— Виждам, че разполагате с картата.

Гезел присви очи, докато за кратко го изучаваше.

— Половината карта, но все едно. Това е ваша работа, нали, ши Търнър? Или греша?

Де Вор кимна, последователно погледна всеки един от тях — веднага се виждаше колко подозрително бяха настроени към него. Възнамеряваха да отхвърлят предложението му, каквото и да беше то. Но той го бе очаквал. Не си и беше помислял, че ще е лесно.

— Искам да се договоря с вас. Давам другата половина от тази карта, както и други, подобни на нея, в замяна на вашето сътрудничество в няколко мои плана.

Ноздрите на Гезел се разшириха, очите му добиха сурово изражение.

— Ние не сме престъпници, ши Търнър, независимо от това, което говорят за нас в медиите. Ние сме ко мин! Революционери!

Де Вор предизвикателно погледна Гезел.

— Нещо друго да съм казал?

— Тогава повтарям: какво искате?

Де Вор се усмихна.

— Искам това, което и вие. Да унищожа Седмината. Да сравня всичко със земята и да започна отново.

Усмивката на Гезел беше неприятна.

— Красива реторика. Но можете ли да подкрепите думите си?

Де Вор се усмихна още по-широко.

— Хората ви взеха от мене един пакет. Заповядайте на един от тях да го донесе.

Гезел се поколеба, после направи знак на стоящия зад Де Вор телохранител. Той се върна след секунда с малък, запечатан пакет, който подаде на Де Вор.

— Ако това е някакъв механизъм… — започна Гезел.

Но Де Вор поклати глава.

— Попитахте ме какво доказателство имам в подкрепа на моите намерения. Е, добре, в този пакет ще намерите човешко ухо. Ухото на последния танг на Африка, Ван Хсиен.

Чу се ахване от страна на седящите около масата, Гезел обаче запази самообладание. Той не докосна пакета.

— Половин карта и едно ухо. Това ли са единствените ви акредитиви, ши Търнър? Картата може да е на което и да е място, ухото — от който и да е човек.

„Сега той просто играе — мислеше си Де Вор. — Впечатлява другите с това, колко е мъдър и предпазлив. Защото той най-малко би трябвало да провери картата и така да разбере, че тя е на арсенала на службата по охрана в кантон Хелмщат. Същото е и положението с ухото. Той знае много добре колко лесно се проверява автентичността на кой да е генетичен материал.“

Де Вор реши да окаже натиск.

— Възможно е. Но вие не мислите така. Вероятно ви е интересно как съм се сдобил с тези неща.

Гезел се изсмя.

— Може би вие сте крадец, ши Търнър.

Де Вор не обърна внимание на оскърблението, но го запомни. Щеше да си отмъсти за това.

— За ухото е лесно да се обясни. Аз организирах убийството на Ван Хсиен.

Смехът на Гезел стана по-твърд, показа ясно неверието му към тези думи.

— Тогава защо идвате при нас? Ако толкова лесно сте осъществили убийството на един танг, тогава какъв интерес представлява за вас такава — той насмешливо се огледа, — дребна риба като нас, Пин Тяо?

Де Вор се усмихна.

— Дойдох тук, защото войната навлезе в нова фаза. И защото мисля, че мога да ви се доверя.

— Да ни се доверите? — Гезел го изучаваше внимателно, търсейки сянка от ирония в думите му. — Да. Вероятно можете. Но можем ли ние да ви се доверим, ши Търнър? И дали изобщо трябва да си помисляме за такова доверие? Всъщност какви са истинските ви мотиви да дойдете тук днес? Дали наистина е както вие казвате — да се съюзите с нас, за да разгромим Седмината? Или просто искате да ни използвате?

— Искам да споделя с вас това, което знам. Искам да се боря рамо до рамо с вас. Ако това означава да ви използвам, то тогава — да, искам да ви използвам, ши Гезел.

Изненадата на Гезел беше явна.

— Откъде знаете името ми?

Де Вор открито срещна погледа му.

— Пиша си домашните.

— Тогава със сигурност знаете, че не работим с други.