Счупеното колело полностью

Тя се взря в него за момент, после също реши да смени темата.

— Все ми е едно. Изненадай ме.

Той се разсмя — изведнъж по необясним начин отново беше станал предишният Бен.

— Стриди. Нека си поръчаме стриди.

— Само стриди ли?

— Не. Не само стриди, а цяло плато стриди. От най-хубавите стриди. Повече, отколкото бихме могли да изядем — изпухтя и се облегна на стола си. Описа с ръце във въздуха огромно шкембе и наду бузи. Разсмя се, след това отново се изправи на стола, обърна се и щракна с пръсти на сервитьора.

Рязката трансформация й беше едновременно и забавна, и я тревожеше. Намекваше за някаква негова страна, която тя не беше виждала досега, освен може би в онзи миг, когато я беше имитирал. Прехапа връхчето на езика си. На една от съседните маси избухна смях и я разсея за момент, като я накара да извърне глава. Когато отново го погледна, той я гледаше с лека усмивка на устните.

— Понякога си просто странен! — засмя се тя. — Като например цялата тази работа със семейството ти. Какво толкова лошо има в това, да ми разкажеш за тях? Никога нищо не ми казваш.

Той сви рамене.

— Не е важно. Там си е там, у дома. А тук си е тук. Харесва ми да разделям нещата.

Тя сведе поглед — чудеше се дали той разбира какво казва. Това, че я изключва така, я обиждаше. Някак я принизяваше.

— Тук е твърде тясно — продължи той. — Твърде… — разсмя се — къс, почти болезнен смях. — Твърде напрегнато. За тебе ще е трудно да разбереш, знам. Не че го мразя, но просто ми е необходимо да се държа на някакво разстояние от всичко това. Имам нужда от нещо по-различно от всичко, което получавам тук.

Беше оставил чашата си и пощипваше лявата си длан с дясната; погледна надолу, поглади и погали ръбчето.

— Ами мене тогава къде ме слагаш? Истинска ли съм за тебе, Бен, или съм просто част от онова, което получаваш тук?

— Може би — погледна я откровено в очите. — Може би цялата работа е тъкмо в това. Различни начини на получаване.

Тя понечи да каже нещо — нещо, за което щеше да съжалява по-късно — когато смехът отново прокънтя — този път по-силно. Усети, че я побиват студени тръпки — беше смехът на Сергей…

Обърна се и веднага го видя. Беше седнал на не повече от двайсет чи от тях.

Той се извърна и се усмихна.

— Катрин! Колко се радвам, че те виждам!

Личеше си, че е пиян. Стана залитайки от стола си и се приближи, влачейки със себе си празен стол. Без да обръща внимание на Бен, седна и се наведе неприятно, почти заплашително към нея.

— Как си, Катрин, миличка? Доста време мина, откакто се видяхме тук, нали така?

Той се оригна, после се извърна с подозрителна усмивка на почервенялото си лице.

— Ами този тук кой е? — изимитира стресната изненада. — Мале, мале, ама това било нашето гениално приятелче! — поклони се подигравателно, но когато се изправи, чертите му се бяха вдървили, а в очите му светеше студена злоба. — Щеше ми се да си поприказваме, приятелче.

В начина, по който натърти на последната дума, имаше нещо грозно. Намек за насилие.

Тя гледаше — раздразнителността й към Бен се беше превърнала в страх за него. Знаеше колко опасен може да бъде Сергей в подобно настроение.

Бен се усмихна и се обърна да повика сервитьора. Да, помисли си тя, така е най-добре. Но вместо да помоли келнера да отстрани Сергей от масата им, Бен поръча нова бутилка вино и още една чаша. После се обърна към противника си:

— Ще пийнеш с нас, надявам се?

Сергей се разсмя — изненадано, нервно.

— Не, наистина не мога да повярвам, Шепърд. Ама че си мазен боклук! Мислиш си, че можеш да купиш целия свят!

— Сергей… — започна тя, но той фрасна с юмрук по масата и я изгледа на кръв.

— Млъквай, Катрин! Може пък да понаучиш едно-друго за тоя тука, дето се хили.

Тя се извърна и стисна очи — искаше й се всичко това да свърши. Беше прекалено.

Сергей се наведе напред — сега излъчваше открита враждебност.

— Ти не си оттука, нали така, Шепърд?

Бен остана мълчалив, замислен.

— Не си, нали така?

Катрин отвори очи и ги погледна. На устните на Бен играеше усмивка — зареяна, лека.

— Поизкопах това-онова — Сергей се наведе през масата към Бен. Дъхът му вонеше на вино. — И знаеш ли на какво се натъкнах? — засмя се студено. — Нашият приятел тука си е купил мястото в Оксфорд. Както си купува всичко. За да го приемат тук, са пристъпили правилата.

Катрин поклати глава.

— Не те разбирам, аз…

Сергей изпухтя — на лицето му беше изписано огромно отвращение.

— Тоя тука е шарлатанин, ето какво е. Не трябва да бъде тук. Той е като всички други паразити. Само дето не е хан — засмя се грубо, после се обърна и вече ядосано я погледна. — За разлика от всички нас, Шепърд няма никаква квалификация. Никога през живота си не се е явявал на изпит. А що се отнася до работата… — смехът му секна, презрението в тона му се изостри. По съседните маси хората бяха млъкнали и чакаха да видят какво ще стане. — Никога не е ходил и на една лекция! И едно есе не е предал! А пък за явяване на годишните изпити просто забрави. Ще си замине вкъщи още преди сесията. Той е над тези неща, нали разбираш. Или поне парите му са над тях.